Живот с цитати от прехода

Цитати препълниха съдържанието на живота ни в последния четвърт век. И то само какви цитати! "Всички сме братовчеди!", "Един хубав ден за българската демокрация!", "Дайте ми осемстотин дни и ще ви оправя!?", "Като му дойде времето!","Да затваряме седянката!", "Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме!"... И така нататък, и така нататък.
Цитат след цитат, мандат след мандат се търкалят в годинките. А не ви ли е правило впечатление, че както и каквото говорим, така и живеем! Вижте сами!
  В тая страна май всички сме братовчеди. Изрече го Мавъра. И братовчедите се уредиха, живяха, приватизираха, разпродаваха и препродаваха, а то и имаше какво да продават и разпродават за по един долар, за по един български лев... И леви, и десни пълнеха гуши, назначаваха ги за милионери и станаха бедняци-милионери. Като на кино. Като на индийско кино! Само че филмът този път бе балкански, български. И тоя филм вече сме го гледали до припадане!
  После се пръкна новото слово: "Днес е един хубав ден за българската демокрация!" И действително. Беше хубав ден за един български демократ. Един треторазреден литератор стана и партиен лидер, че и председател на Народното събрание в началото на прехода, че и посланик, че и продължава да определя общественото мнение в една телевизия все още. За Александър Йорданов явно "единият хубав ден за българската демокрация" още не е приключил.
Нали ви казах, че както и каквото говорим, така и живеем...
Дори монарх пое републиката! Поиска само 800 дни, да ни оправи. И зачакахме, като му дойде времето, да се оправи той самият, да си върне резиденции, гори, имоти, слава... Е, не стана ли така? И още как! Помня още как сестра му даваше интервю през прехода и по повод премиерството на Симеон Сакскобургготски, изрече: "Сега брат ми си е намерил много хубава работа!" Ставаше дума за поста министър-председател на Република България, уважаеми поданици и господа!
Двама мастити демократи "затвориха седянката" с учителите, а проблемите на учителите и сега продължават, минават през учителски събор и през цирковата арена "Армеец". С ръкопляскания и празни голи обещания. С опровержения и словоблудстване край кола и пилона на демокрацията.
Ами прословутото "Ние ги хващаме, те ги пускат..." Не е ли и сега така? Кои са хванати и кои са пуснати? И не са ли едни и същи подлозите в изреченията!
А да не говорим за цитата, останал бисер във времето: "Аз съм прост и вие сте прости, затова и се разбираме!" Затова се и преизбираме и тъпчем на място на плаца на демокрацията толкова години вече. И физкултурници, и огнеборци водят бащината дружина в почти разпадащия се вече Европейски съюз. С референдуми без рефери и без референдуми с рефери. А животът с цитати си тече край нас, но за цитатите пенсия няма...