За едно реакторче

Поредната азиатска командировка на Борисов и министрите му, този път в Иран, май отново ще се окаже ялова по отношение на главната си цел - да се намери купувач за оборудването на замразената АЕЦ "Белене". Техеран може дипломатично и да "проявява интерес", както шумно бе огласено по ведомствените медии, но това съвсем не значи, че България на Бойко ще се превърне в износител на ядрени реактори. Защото се оказва, поне така твърдят специалистите в тази сфера, че никъде в света в момента няма нито специална площадка, нито проект, подходящи за този тип оборудване. Да не говорим, че за евентуална сделка, каквато се привижда на управляващите, е нужна и санкцията на трета страна - Русия, а както изглежда, си правят сметките без кръчмар. Вкл. това се отнася и за идеята на Делян Добрев за 100% приватизация, ако се яви някой балама - чужд инвеститор.
Обратно - страната ни притежава и площадка, и всичко необходимо за втора атомна, така че няма по-логичен и разумен вариант от рестарт на проекта. Още повече, че яко сме се нахендрили с 620 до 800 млн. евро глоба от решението на арбитража в Женева плюс куп "екстри" към нея - 70 млн. евро за хонорари на адвокати, 70 млн. евро непризнати претенции на НЕК, както и 167 хил. евро лихви на ден.
 При тази "цъфнала" картинка очевидно изборът на Борисов и хората му няма кой знае какви алтернативи. Надменното "дайте ми един месец и ще видите" или "вижте ни колко сме активни" е преливане от пусто в празно. Ако в ГЕРБ все още е останал малко умствен багаж, най-добре да запретват ръкави и да свалят час по-скоро мораториума за строежа на централата. Ето, за целта имат и помощта на БСП, която вече избърза да си предложи услугите като бонус.
Има, разбира се, и трети вариант - да тупкаме топката, докато затъваме повече, в чест на "хибридна" евроатлантическа лоялност. За егото на разни Плевнелиевци и пишман реформатори и за кефа на посолството от "Козяк". Само че не Русия е потърпевша от подобно глупаво поведение, а България.