Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Платнището

Николай Коев

15. Юли 2016 , брой: 159   1229   0



Били ли сте на софийския битак? Аз бях и мога да ви кажа, че на тези десетина декара площ съзрях отражението на почти всичко, което се случва в България. Върху все още целия социалистически асфалт стотици нашенци предлагат всичко под слънцето срещу дребни парици. Голяма част от "стоката" при мургавите сънародници просто ловко е сменила притежателя си, а в сектора на сериозните бизнесмени цените са твърди и картелно договорени. Всички обаче излагат продукцията на платнища под палещото слънце и в борба със скуката ръсят рекламни послания, някои от които и с политически подтекст. Ето ви примери: "Насам народе. Вземете ядрената прахосмукачка на Кунева", "Предлагам химикалката на Станишев в Брюксел", "Вземете чантата на ординареца на Мусолини", "Ето го шланга на Бойко", "Тук е манерката на Ненчев", "... неземно хубави гоблени от времето на Бай Тошо", "Ефективен лосион за повече коса Томислав Дончев" и т.н.
След 12 часа битката за клиенти се разгаря и тръгват промоциите. Заобиколени от сополиви дечица, ромките харизват всичко за по 50 стотинки. За тази впечатляваща сума можете да закупите не една и две книги от българската и световната литературна класика. Цели домашни библиотеки се въргалят омешани със стари и престари дрехи. Тъпчат се мили семейни портретни снимки, трудови и партийни книжки, стари афиши на "Концертна дирекция" с младите образи на Христо Кидиков, Борис Годжунов и "Сигнал", съпровождани неизменно от любимците на народа Стоянка Мутафова и Георги Парцалев, буфосинхронистите, сред които е и отецът на гореспоменатата Кунева. Продават се ордени и медали редом с казани за ракия, действително стойностни нотни издания на Шопен и Брамс съжителстват на асфалта с евтини порно книжки, в които основната тема се свежда до проникването известно къде. И всичко това се извършва на фона на мощен кючек, просто така, за настроение и привличане на клиенти.
Този живот в събота и неделя върху платнището има своята неподвластна логика. Предлага се всичко и то на доста ниски цени. Защото за голяма част от т.нар. стока не са положени особени усилия. И се замислих за държавния ни битак. За излагането върху платнището сега на националните ни ценности и активи, които са създавани с труда на поколения българи преди повсеместната разруха през последния четвърт век. Каква е например тази гавра с произведеното оборудване за АЕЦ "Белене", ако не пропиляване на национално богатство. Отдавна трябваше да построим централата върху готовата площадка и да имаме евтин ток за населението, износа и промишлеността, доколкото остана. Сега, след като допуснахме от глупост да бъдем осъдени, поставяме готовото вече оборудване на платнището в Иран, за да компенсираме загубите. Без да се мисли, че в "Белене" е вложен толкова труд и държавен ресурс, който разпиляваме в интерес на западни монополисти в атомната енергетика, обладани от истеричен антирусизъм държави, за които ние сме единствено територия, ако щете и прифронтова.
Тъжна е отредената ни роля във все по-тревожния ни свят. А още по-тъжно и трагично е, че шепа измекяри на чужда хранилка ни изложиха всички вкупом на платнището за продан. Харизват ни евтино, за да хранят лоясалите си и непропускливи за истината съвести. Които впрочем са кристално чисти, защото рядко ги употребяват. Какво да кажем например и за дрънкането на оръжие в родното Черно море и сериозния напън да се заобиколи конвенцията от Монтрьо, който да превърне Черноморието в зона на сериозно противопоставяне между суперсилите с наше съпътстващо участие? Или за цялата ни беззъба и бравурна външна политика, чиято единствена цел е да следва неотклонно линията на Големия брат и подвластния му Евросъюз по всички въпроси на мира и войната. При това забравяйки, че освен съюзнически задължения като суверенна държава трябва да имаме и свой поглед върху процесите, съобразен на първо място с нашите национални и държавни интереси. По-малко европейци и съюзници ли станаха централноевропейски държави от бившия Източен блок, които демонстрираха самочувствие и специфичен подход към емигрантската криза? Дори пришиваната към нас Румъния показва по-голяма гордост и дипломатически стил, отколкото нашето външнополитическо ведомство (какво прекрасно определение!?) на "съгласуването" и "съгласяването".
Така че вече е крайно време политическият битак да бъде затворен и платнището с излагането на малко останалите ни ценности - прибрано. Пътят към този оздравителен процес минава естествено през изборите. На този етап президентските, а след това и другите, но по честни правила и без фалшификации. А за първите ще взема назаем думите на умника Любен Дилов по време на дискусия по външната политика и ролята на президентската институция: "Внимавайте, като избирате президент".  

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"