Нуждаем се от визия за по-добра Европа

Н. Пр. Мариан Якубоци е роден на 9 май 1970 г. в град Мартин. След като завършва Словашкия технически университет и Института по международни отношения към Юридическия факултет на университета "Коменски" в Братислава, започва работа в Министерството на външните работи на Словашката република. Занимава се основно с държавите от Източна Европа, Централна Азия и Южен Кавказ. В периода 1998-2002 г. е дипломат в посолството на Словакия в Москва. От 2005 до 2009 г. е заместник-посланик в посолството в Берлин. От април 2013 г. е извънреден и пълномощен посланик на Словакия в България. Женен е, има дъщеря.

На 1 юли Словакия пое от Холандия ротационното председателство на ЕС в рамките на следващите 6 месеца. Председателството на Съвета се сменя на ротационен принцип между държавите членки на ЕС на всеки шест месеца. През този период председателството ръководи заседания на всяко равнище в Съвета, спомагайки да се гарантира непрекъснатостта на работата на ЕС в Съвета. Държавите членки, които изпълняват председателството, работят в тясно сътрудничество в групи от 3 страни, наречени тройки. Настоящата тройка председателство е съставена от Холандия, Словакия и Малта.
За първи път Словакия е председател на Съвета на ЕС, и то в изключително напрегната и сложна обстановка. За да представи приоритетите на страната по време на председателството и да заяви позицията на Братислава по редица важни за Европа теми, се обърнахме към посланика на Словакия в България Н. Пр. Мариан Якубоци.


"Европейците не забелязват предимствата на ЕС, защото ние често не сме способни да им ги представим"

"Мултикултурализмът е неуспешен"

"България заслужава да бъде член на Шенген"


- Европа за пореден път бе ударена в сърцето. Ваше Превъзходителство, смятате ли, че терорът победи? Подцениха ли европейските лидери опасността?
- Свидетели сме на продължаване на варварските актове спрямо нашите общества и нашия начин на живот, спрямо невинни хора. Бих искал посредством вашия вестник да изкажа дълбоките си съболезнования на френския народ, на близките и приятелите на жертвите на този нечовешки терористичен акт в Ница. Това обаче не означава, че тероризмът е победил. За съжаление анализаторите по сигурността са единодушни, че подобни актове трудно могат да бъдат предотвратени. Изключително важно е да отчетем и причините, които стоят в основата на тези ужасни деяния. Нужно е доброто сътрудничество между органите по сигурността както в рамките на Европа, така и извън нея.
- Като се има предвид, че извършителите на терористичните нападения в Европа са второ и трето поколение европейски граждани, провали ли се мултикултурният модел, прокламиран най-вече от германския канцлер Ангела Меркел? Тези кървави атаки не доказват ли, че толерантността и либерализмът са криворазбрани?
- Съгласен съм с тезата, че мултикултурализмът е неуспешен. Но въпросът трябва да се разгледа и от друг ъгъл. Свободата като идея за либерализъм и толерантност все пак принадлежи към нашите постоянни ценности и не мисля, че е необходимо изобщо да ги поставяме под съмнение.
- Според скорошно проучване на американския институт "Пю" все повече европейци изпитват негативни чувства към мюсюлманите. Това не е ли основа за етнически и религиозни противоречия?
- Не е правилно да приписваме отговорността за всички тези злодеяния на мюсюлманите. Да погледнем атентата в Ница - този човек е вървял срещу всички, без да се интересува кой е в тълпата.
- А как ще се справи Европа с радикализирането на своите младежи?
- Щом един 30-годишен човек извършва такова нечовешко деяние спрямо своите съграждани, това означава, че наистина някъде е станала грешка и трябва да се търсят причините за извършване на подобни атаки. Те са както в чужбина, например в разбитите като Сирия и Ирак страни, но и в Европа. Има редица проучвания за причините за радикализация. Много от тях говорят за социално-икономическото положение на тези хора, за невъзможността да се реализират в живота, от това произлиза и омразата им към обществото, в което живеят. Трябва да обърнем нужното внимание на тези проблеми.
- Ще цитирам отново гореспоменатото проучване. Много европейци свързват заплахата от тероризъм с бежанците и мигрантите. Къде сбърка ЕС в овладяването на мигрантската криза? Словакия е една от страните, противопоставящи се на бежанските квоти, Унгария пък ще проведе референдум по въпроса...
- Опростяване би било да отнесем въпроса само до задължителните квоти. Словакия смята, че начинът на приемане на решението за задължителните квоти е в противоречие на основното право на ЕС и затова е предявила иск. Необходимо е да се съсредоточим върху устойчива миграция, върху по-добрата охрана на външните граници, върху контрола на влизане и излизане и въвеждането на т.нар. умни граници, сътрудничество с трети страни. Факт е, че през последната година и половина Европа беше подложена на огромен мигрантски натиск, затова трябва устойчиво решение на този проблем.
Нашият отговор и в качеството ни на председателстваща Съвета на ЕС страна е т.нар. устойчива миграция, именно в тази област предлагаме например мерки за по-добрата защита на външните граници на съюза. Знаете, че по време на холандското председателство бе прието създаването на европейска гранична и брегова охрана. Надяваме се, че по време на нашето тя ще започне да функционира и ще допринесе за разрешаване на кризата.
- Словакия пое председателството в безпрецедентна за ЕС обстановка, при която страна членка реши да напусне съюза. Смятате ли, че има вариант, при който Обединеното кралство да остане в ЕС?
- Въпросът ви задава посоката на отговора. Британците решиха в референдума да напуснат ЕС и сега виждаме, че новото правителство ще работи в тази посока. Дори има назначен и министър по "Брекзит". Варианти, разбира се, съществуват, но въпросът е доколко са реални.
- Представете основните приоритети на словашкото председателство.
- Имаме четири основни приоритета - икономически силна Европа, устойчива миграция и политика за убежище, модерен единен пазар, глобално ангажирана Европа. Основният обект, върху който искаме да се съсредоточим, са гражданите на ЕС. Чрез постигане на конкретни и видими резултати искаме да преодолеем съществуващата фрагментация в ЕС и да донесем една истинска добавена стойност за европейските граждани.
- Пропастта между обикновените европейци и Брюксел не спира да расте, а това увеличава и евроскептиците.
- Именно това е един от основните проблеми, с които се сблъскват и Европейският съюз, и европейските лидери - отдалечаването между европейските политици и европейските граждани.
- А на този фон водещите европейски политици продължават да настояват за по-тясна интеграция, за повече Европа. Това ли е правилният отговор на евроскептицизма, при положение че от все повече европейски столици се чуват призиви за възвръщане на повече национални правомощия?
- Такава е ситуацията в ЕС - има държави, които желаят по-тясна интеграция, и такива, които не смятат, че това е подходящият модел за развитие на ЕС. Моят отговор е, че трябва да търсим такъв Европейски съюз, изграден по представите на всички. Лично аз съм еврооптимист, смятам, че ЕС е един изключително добър проект, който донесе на континента мир, сигурност и просперитет. Днес приемаме това за даденост и започваме да се занимаваме със следващите форми на сътрудничество. Тук вече се появяват разликите между отделните държави, които си представят подобно сътрудничество по различен начин. Още преди да поемем председателството, имайки предвид нарастващия евроскептицизъм, референдума във Великобритания, предлагахме да се заемем с един въпрос, който сега е много важен - това е нуждата от вътрешна рефлексия в Евросъюза. Имаме нужда от нова визия - такава, която има предвид вече споменатата история на този проект, разнообразието на държавите, реалните им възможности.
Очевидно е, че имаме нужда от по-голяма откровеност и вероятно от определена простота. Ето, от едната страна са огромният брой мерки и регулации и многото хора, които се занимават с тези въпроси. Обикновените европейци не разбират всичко това, не виждат смисъла защо нещата трябва да бъдат такива, и тогава при тях се поражда скептицизъм към Европа. Те вече не забелязват предимствата на Евросъюза, защото ние често не сме способни да им ги представим. Във връзка с евроскептицизма трябва да сме наясно, че трябва да избегнем разни митове като за кривите краставици например, защото пред ЕС стоят реални проблеми.
- Можем ли тогава да твърдим, че в този си вид ЕС не отговаря на реалните проблеми на европейците именно за сметка на кривите краставици и щастливите кокошки?
- Не смятам, че това е съвсем правилно. Евросъюзът и неговият принос към гражданите е огромен. Не го казвам в качеството си на еврооптимист, а като представител на държава член на ЕС от 12 години, в която настъпиха големи положителни промени, и то не само заради самото членство, но и по време на подготовката за него. Подобни примери можем да намерим и в България. От друга страна, каква алтернатива би имало за Словакия и за България, ако не бяхме членове? Сигурен съм, че всякаква друга алтернатива би била еднозначно по-лоша.
- Като споменахте България - наскоро словашкият премиер Роберт Фицо изрази силна подкрепа за приемането на нашата страна и на Румъния в Шенген. При положение че сме изпълнили критериите за членство, защо все още сме извън зоната без граничен контрол?
- Словашкото правителство последователно подкрепяше приемането на двете държави в Шенген, съответните европейски институции също са дали становище, че двете страни са изпълнили критериите. Но решението се взима от всички европейски държави. Смятаме, че България и Румъния заслужават да бъдат членове на Шенген. В днешната ситуация обаче, когато се възобновява граничният контрол, темата за разширяването му не е на дневен ред.
- Така е, но ви задавам този въпрос, защото това е една от чувствителните за нашата страна теми, заради които не се усещаме съвсем пълноправни членове на ЕС... Що се отнася до двустранните отношения между България и Словакия, в кои сфери е най-силно сътрудничеството ни и къде има неизползван потенциал?
- Много ме радва фактът, че разширяваме двустранната търговия, миналата година преминахме границата от половин милиард евро, расте експортът на словашка продукция за България. Доста добре успяваме да представяме словашката култура в България, както и българската в Словакия. Сигурно е, че има пространство и за по-нататъшно сътрудничество - например в областта на икономиката, където инвестициите и на двете страни са много ниски. Но имайки предвид посещението на нашия президент в България миналата година, виждаме интерес на фирмите за сътрудничество основно в областта на информационните и комуникационните технологии, иновациите.
Словашките туристи много обичат България. Според официалните български данни 80-90 хиляди годишно посещават страната ви. Бихме се радвали и ако българските туристи проявят по-голям интерес към Словакия, която има много какво да предложи - природа, ски курорти, балнеокурорти, исторически туризъм. Българските туристи са добре дошли у нас!


Логото на словашкото председателство на Съвета на ЕС