Ердоган залага на врага като инструмент за обединение

ВАСИЛ ПРОДАНОВ е преподавател в УНСС и директор на Тракийския научен институт. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки (1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН (1995-2010). Автор е на стотици научни публикации, включително за международните политически отношения, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и др., както и на 21 книги.

"Европа е полупарализирана след "Брекзита" и доста объркана и нейните лидери се чудят какво да правят."


- Проф. Проданов, каква е вашата оценка за случващото се в Турция? Версиите за неуспелия преврат, за организаторите, целите варират в двете крайности.
- Няма как да не вървят всякакви варианти, като се има предвид, че днес освен традиционните медии има и интернет. А което е по-важно - има множество различни сили, които имат различни интереси и се опитват да въздействат върху процесите в Турция. Ситуацията според информациите как т.нар. превратаджии са атакували празния Меджлис, а не институции, които са важни от гледна точка на силата и властта, ми прозвучаха доста символично и провокативно. Бих казал, като в началото на 30-те години, когато пламва Райхстагът и се открива някаква конспирация. Това събитие е необходимо, за да могат да бъдат разгромени противници на тогавашния режим. Много силно натрапваща се е аналогията, тъй като ние живеем в един свят, в който тази аналогия може да бъде видяна по много други линии. Първата от тези линии е, че така, както и тогава, има един мултиполярен свят, в който основните сили действат на принципа разделяй и владей.
Всъщност Турция е типичен пример в това отношение. Тя формално се води член на НАТО, искаше да влиза и в ЕС, но през последните години провежда политика като един голям играч, който има свои интереси и демонстрира по-голяма самостоятелност, отколкото всяка от другите държави от НАТО. Играе в едната или в другата посока и това води, както и през 30-те години, до най-различни временни коалиции между конкуриращи се най-различни сили. Подобна ситуация наблюдаваме сега в зависимост от интересите. Всъщност, ако се върна към аналогията от 30-те години, тогава имаме Гражданската война в Испания и там, знаете, че най-различни сили пращат интербригадисти и т.н. Сега имаме гражданската война в Близкия изток, в която също най-различни сили, които в едната посока са противници, имам предвид Русия и САЩ, правят същото. От друга страна, пък е тяхното сътрудничество в контекста на битката в Близкия изток. Променящи се коалиции, при които няма просто приятели и врагове, а има интереси.
- Печелившият от цялата история е Ердоган, който укрепва властта си. Появи се версия, че той е готвел саморазправа с противниците си, които са се опитали да го спрат, като го свалят от власт? Достоверно ли ви се струва това?
- Това, което се натрапва на всички наблюдатели, вкл. и за мен, е изключително нескопосаният начин, по който се действаше. Аз неслучайно ви дадох пример с празния парламент. Дори група деца, средношколци, ако се опитат да организират преврат, знаят, че първото, което правиш, е да завземеш основните медии и ключови властови институции. Няма нужда да си чел излезлите през последната година книги със заглавия как се прави преврат. Няма нужда да си ги чел. Няма нужда да си специалист в тази област... Така както подпалването на Райхстага би могло да се представя за опит да се свали Хитлер и да се махне неговата партия, така и сега нападението на празния Меджлис изглежда нещо такова. То е просто абсурдно.
- А как ще коментирате реакциите на Русия, на САЩ, на ЕС? Знаете, че Ердоган обвини своя противник Гюлен, който живее в САЩ, че той стои зад преврата, поиска от САЩ да го екстрадират, което създаде напрежение между двете страни.
- Битката на Ердоган срещу Гюлен тече вече няколко години. Той разгроми неговите основни медии там. Нямам достатъчно информация за структурите на Гюлен на друго равнище, тъй като Гюлен имаше огромна благотворителна организация, серия от училища, университети, включително и в Кюрдския регион, предполагам, че те са поставени или се прави опит да бъдат поставени под контрол. Когато човек иска да концентрира власт, му е необходим враг, а и това е повод да атакува САЩ, с които знаете, че има разминавания по кюрдския въпрос. В САЩ засега доминира нагласата за друга роля на кюрдите. В това отношение Ердоган също играе своята игра, но американците са му приятели само там, където интересите им съвпадат, а не безусловно. Намира, така да се каже, по-удобния повод да концентрира атаката върху Гюлен, за да покаже отношението си и към американците.
Докато, когато става дума за Москва, също има  сложна игра между Москва и Вашингтон, в която всеки гледа своите интереси. Съвсем естествено е Путин - врагът, или противникът, или евентуалният, потенциалният противник на моя противник да е мой приятел, всеки иска да се възползва от тази ситуация. И този разговор почти веднага след преврата е обясним.
- А нашата, българската, реакция как оценявате?
- Щом става дума за нашето правителство и начина, по който реагира Бойко Борисов, то е понятно. Ние сме в една особено сложна ситуация, при която тази сила Турция, по прогнозите на агенция Стратфор, а и не само нейни, при тенденции на деструкция в ЕС, през следващото десетилетие се превръща във водеща сила в региона. Да не говорим за чувствителния проблем с онези три партии тук, у нас, със сложни отношения. Така че Бойко Борисов беше изключително внимателен, но в същото време предупреди какво би станало при дестабилизация в Турция.
- Отряза ли си Турция европейската перспектива? Защото това, което се случва сега, този реваншизъм, искането да се върне смъртното наказание и т.н. са все неща, които са несъвместими с европейско членство. В същото време Европа, като че ли плахо говори за случващото се в Турция. Нещо повече - лидерите й застанаха на страната на Ердоган и осъдиха опита за преврат...
- Европа сега е полупарализирана след "Брекзита" и доста объркана и нейните лидери се чудят какво да правят. Франция по принцип е имала по-внимателно и по-категорично отношение, когато става дума за членство на Турция, особено пък сега, в контекста на тези проблеми, които има там с ислямистите. Категорично мога да кажа, че еврочленството на Турция няма перспективи както от едната, така и от другата страна. Проучването на общественото мнение в Турция сочи, че по-голямата част от турското население не е склонна за влизане в ЕС. От друга страна, и ЕС, който се чуди в момента накъде да тръгне, как да се организира и как да преодолее нарастващите вътрешни противоречия, виждаме, че спря в близка перспектива приемането на страни от Западните Балкани, какво остава за Турция. А те по много причини би трябвало да изглеждат по-близки както териториално, така и културно.
Следващите няколко години ЕС ще се бори да наложи някакъв нов модел, който надали ще успее да реализира, аз съм силно скептичен. Тепърва ще се тресе от засилващи се противоречия и липсата на достатъчно силни институции и няма да му е до Турция.
- Прогнозата ви за режима на Ердоган и Турция оттук насетне? Какво очаквате да се случи още?
- Това, което очаквам и аз, пък и други наблюдатели, е да се засилва мощта на Ердоган и най-вече вероятно в скоро време той ще промени конституцията на страната. При една променена конституция и при контрол над медиите, той ще държи политическата власт.
Проблемната ситуация, която по-трудно може да се прогнозира предварително, е как ще се развиват икономическите процеси там. Тъй като всички говорят за един невероятен ръст в Турция през последните 10-15 години, но той се дължеше не просто на Ердоган, той се дължеше на изключително печеливша международна икономическа конюнктура, в която влезе Турция през това време. Ако си спомним, по същото време 2-3 пъти скочи и БВП на Русия. Това беше времето на увеличаващата се цена на петрола и оттук на огромни инвестиции от арабските държави, на големите петролни държави. Това беше времето, когато и ЕС вървеше нагоре и оттам също вървяха инвестиции.
Сега навлизаме като цяло в една все по-неопределена икономическа ситуация. Ердоган ще продължи да налага позиция на господство чрез враг, чрез ясно дефиниран този или онзи враг. При тази тенденция авторитарни и популистки режими са повече или по-малко недостатъчно стабилни, а тя между другото не е типична само за Турция. На много места популистки, авторитарни фигури залагат на врага като инструмент за обединение.
Такава ситуация имаме от Турция до САЩ и когато се яви такава фигура като Ердоган, мисля че позициите му ще бъдат стабилни, независимо от икономическата ситуация, още повече той по всяка вероятност ще се заиграе с Русия, ще се заиграе в посока на Евразия, ще преориентира повече или по-малко, така да се каже, губещите икономически позиции в друга посока и ще се опита да балансира, да закрепи нещата, както стана между другото и в Русия, независимо от санкциите и от падащите цени на петрола.