Облаци над розовия трудов пазар в ЕС

50% от жителите на Франция, 47% от жителите на Великобритания и 36% от жителите на ФРГ смятат, че миграцията води до загубата на работни места сред коренното население в тези три страни. Данните са от социологическо проучване, проведено от известната френска изследователска компания Ifop и британската компания Populus.
В зората на присъединяването ни към ЕС обещанията бяха повече от розови. Уверяваха ни, че работа има не само в европейските институции, но и че трудовият пазар в европейските държави е огромен с работни места както от микро- и малки предприятия, така и от международни корпорации. За скорошната членка на ЕС България не липсваха известни неудобства за сънародниците ни, които търсеха работа навън, но се смяташе, че тези ограничения са временни. Наистина постепенно почти всички страни отвориха частично или напълно трудовия си пазар за българи и румънци. Наистина не мина без колебания примерно при Ирландия и Великобритания, които отвориха трудовите си пазари от самото начало на предишното разширяване, но за страните от Източна Европа решиха при новата вълна да ограничат влизането на работници от България и Румъния. Испания пък въведе ограничения най-малко за две години от страх да не бъде изправена пред голям приток на чуждестранни работници. Тоест страните

поставяха условия

водени от грижата първо да осигурят работа ни своите граждани, а после за другите. Това е правило номер едно, смятат специалистите, при нормално функциониране на националните трудови пазари. По-късно обаче се видя, че в държавите на ЕС не всички местни са готови да "обслужват" дори за по-високо заплащане. И тогава идват пришълците, подгонени от недоимък и липса на работа в своите страни и съгласяващи се да получават и по-малко от законоустановеното във всяка държава на ЕС. В началото се търсеха най-вече хора за секторите на строителството и обществените дейности, хотелиерството, ресторантьорството, хранително-вкусовата промишленост, земеделието, механиката и металургията, преработвателната промишленост, търговията и чистотата.
За работата в чужбина специалистите уточняват, че като гражданин на ЕС имате право да работите - като работодател или като самостоятелно заето лице - във всички страни от ЕС, без да се нуждаете от разрешително за работа; когато работите в дадена страна, имате право да живеете там при определени условия; ако живеете и работите в друга страна от ЕС, важно е да сте запознати с последствията от това за вашите обезщетения (болнични, майчинство/бащинство, пенсии, обезщетения при трудови злополуки и заболявания, при смърт, безработица, ранно пенсиониране, семейни обезщетения и др.), мястото, където трябва да плащате данъци.
По данни от май т. г.

над 40 000 българи

търсят работа в чужбина, консултирани от Агенцията по заетостта през 2015 г. Броят на българските граждани в чужбина по преценка на дипломатическите ни представителства за 2016 г. е над 3 милиона и половина. Според други те са много повече. Реално точният брой на българите зад граница е неизвестен. Според статистиката за германския трудов пазар през юни 2015 г. в Германия са живеели 203 000 българи. 85 000 от тях са имали работа, а 54 000 са получавали социални помощи, т.нар. Харц-4. Процентно 27,6% от българите, живеещи във Федералната република, са получавали помощи за безработни. Този дял е много по-висок от средния за страната, който възлиза на 7,5%. От анализ на фондация "Фридрих Еберт" в края на миналата година става ясно, че румънците са интегрирани на германския трудов пазар много по-добре от българите. Нашенци често пъти работят при лоши условия и срещу твърде ниско заплащане. Като цяло както българите, така и румънците изкарват по-малко пари от средното за Германия: един български или румънски работник на пълен работен ден взима средно 1885 евро месечно, но върху тази сума плаща данъци и отчисления, които понякога надхвърлят 30%. Ниското заплащане според запознати се дължи включително и на факта, че част от българите и румънците в Германия полагат

по-нискоквалифициран труд

спрямо равнището на своето образование и професионални умения. 26 процента от тези хора са с висше образование (средният процент за Германия е значително по-нисък), но едва 13 на сто имат работа, която изисква такава образователна степен. Само в съседна Гърция през 2015-а пари от сезонна заетост са изкарали над 100 000 българи. В Европа предпочитани места за работа на българи в селското стопанство са Испания и Португалия, а в сферата на туризма - Австрия и Германия, поясняват експерти на АЗ. По думите им страни като Германия, Великобритания и Чехия предлагат и възможности за технически специалисти. Най-търсени остават IT специалистите, като недостигът в Европа надхвърля 100 000 работни места. Глад на Стария континент има и за технически професии - заварчици, шлосери, електротехници, както и за специалисти в областта на хотелиерството и ресторантьорството - сервитьори, бармани, камериерки, рецепционисти, готвачи.
Преди време българите в чужбина излязоха с гневно открито писмо до съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов. Поводът бе протест срещу ограничението за живеещите зад граница за гласуване, но и припомняне, че българската диаспора е най-големият инвеститор в България с близо 3 млрд. лева годишно. Затова и тяхната гражданска позиция не е "моткане в краката", както се изразява Симеонов, а отстояване на тяхната правота, макар и далеч от Родината.
След последните събития в света става още по-неясно бъдещето и на възможностите за работа и свободно движение на българите, притиснати у нас от безработица и все по-западаща икономика. В световен мащаб работните места също намаляват, алармират експерти. И това прави положението и у нас, и в чужбина повече от непредвидимо. Не само за гурбетчиите, които за бой се стягат, а най-вече за управляващите ни днес, които повече леят сълзи за бъдещето на единна Европа, отколкото за благото на собствения си народ. Който впрочем също понася несгодите на същата неединна Европа.