29 Март 2024петък17:21 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интелект в дълбините, или (не)видимият свят на китове и делфини

В процеса на създаването на тези животни природата като че ли не пропуска и най-дребни детайли

/ брой: 166

автор:Альона Нейкова

visibility 4681

Необичаен празник, особено за онези, които не са равнодушни към красотата и ума на някои обитатели на морета и океани, се отбелязва на 23 юли. Вече три десетилетия, започвайки от 1986 г., на тази дата се чества Международен ден на китовете и делфините. Началото му е положено от Интернационалната китобойна комисия, успяла да наложи забрана върху изтребването на тези бозайници, продължило повече от два века. В цял свят вече са недопустими ловът и търговията с китове и делфини. Именно това е помогнало те да се спасят от практически пълното им изчезване, както и донякъде да се възстанови броят на гигантските животни, надарени с мистериозна интелигентност. Международната забрана обаче не касае някои северни народи, за които употребата на месото на морските бозайници е въпрос на оцеляване и е от жизнена важност. Специално за тях се определят квоти за лов на китове.

Едрите морски бозайници от разред Китоподобни са доста интересни животни, които съчетават външните белези на рибите (плавници, тяло с обла обтекаема форма и гладка повърхност) и вътрешна структура на организма, характерна за топлокръвните същества (бели дробове, износване и раждане на потомство). В процеса на създаването на китовете природата като че ли не пропуска и най-дребните на пръв поглед детайли. Например тези животни нямат козина, защото тя просто не им е нужна, тъй като дебелият слой подкожни мазнини надеждно поддържа топлината на необичайния представител на фауната в условията на ниски температури. А малките очи и практически пълната липса на обоняние също не причиняват на китовете никакви проблеми. Въпреки минималния размер органите на зрението им са така устроени, че позволяват на животните да виждат изключително добре под водата. Способността да се улавя и различава миризми наистина е излишна в такива условия, защото океанът най-напред е свят на звуци.
Китовете са едни от най-древните същества на Земята - предците им обитават планетата от 55 млн. години, доста преди появата на първия човек. Бозайниците са и най-големите животни в света. Тялото им достига дължина 3,5 метра при най-дребните видове до около 30 метра (при тегло около 160 тона). Самките винаги са по-едри от мъжките. Любопитно е също, че през първите 6 месеца бебето на синия кит наддава с по 110 кг на ден. Знае се, че средностатистическият екземпляр тежи колкото 2700 човека. Сърцето му е голямо колкото лека кола. Синият кит е способен да възпроизведе най-силния звук на света от всички живи същества, а събратята му може да чуят ниските честоти на разстояние от над 16 000 км. Максималната скорост, която китовете може да развият, е 65 км/ч. Косатката притежава зъби, които може да достигнат 20 см на дължина и 1 кг. Китовете нямат традиционните за останалите животни органи на слуха - външни уши, а чуват с долната си челюст, от която звукът стига до средното и вътрешното ухо.
Осем месеца в годината почти нищо не ядат и оцеляват благодарение на натрупаната мазнина. През лятото обаче се хранят практически без да спират, поглъщайки до 3 тона водорасли или дребни ракообразни дневно, което е равно на милион калории. Опашките на китовете са уникални и може да бъдат сравнени с човешките пръстови отпечатъци.
При необходимост тези животни могат да не спят три месеца. А като го правят, това се случва на плитчина, на повърхността на водата, защото по време на сън има опасност да потънат. Синият кит в спокойно състояние вдишва и издишва 1-4 пъти на минута, но може да не поема кислород в продължение на два часа. Впечатляващо е също, че за една секунда в дробовете му влизат около 2000 литра въздух. Млякото на китовете прилича на паста за зъби, защото 50% от неговия състав са мазнини и белтъчини.
Вдъхновени от легендите, разказвани от оцелели по време на корабокрушения моряци, в древността хората вярвали, че в стомаха на тези огромни животни може да се живее. Но човек не би могъл да мине дори през гърлото на кита, защото диаметърът на този отвор е колкото малка чиния. Само при кашалота той е по-голям, но заради високата киселинност в стомаха му никой не би могъл да оцелее там. Китовете, които дълго време се намират в неволя, се научават да имитират човешката реч, твърдят още специалисти.
От същия разред - Китоподобни, са и делфините. Названието на тези морски бозайници идва от гръцки и означава утроба. Самостоятелното им развитие е започнало преди около 10 млн. години. Възрастните речни екземпляри достигат дължина от 1,2 м, а морските - до 9,5 м. Най-големият орган на делфините е техният мозък (1700 г), съотношението му към общото тегло на бозайниците е същото като при хората (1400 г).
Заради гладката и еластична повърхност на тялото делфините развиват скорост 5-11 км/ч, а най-бързите - до 37 км/ч. Когато спят, отключват едната част от мозъка, а другата продължава да функционира, за да "напомни" на животното навреме да се издигне към повърхността на водата, за да глътне въздух. Също така по време на сън делфините следят с отвореното око за опасност наоколо. Слухът им също е уникален. Те комуникират помежду си, издавайки голямо разнообразие от звуци чрез назални кухини, разположени под дихателния им отвор. Честотно модулираните се наричат просто подсвирвания, пулсиращи звуци и почуквания (кликове). Първите два вида делфините използват за общуване, като се знае, че определени подсвирвания са индивидуално характерни и имат опознавателен характер (нещо като човешките имена). Кликовете пък имат ориентировъчен характер и се използват за ехолокация, като се издават на серии, които стават по-чести с приближаването на обекта, към който е насочено вниманието на делфина. Ехолокационните кликове са едни от най-силните звуци, издавани от животно.
Делфините често изскачат над водата, понякога изпълнявайки сложни акробатични фигури. Все още не се знае каква е целта на тези упражнения, но по всичко личи, че го правят по-скоро за собствено удоволствие или като вид ритуал, възможно е също по този начин да си осигуряват бърз оглед над повърхността.
Като много игриви същества може да бъдат видени как се боричкат или си подмятат разни предмети като водорасли, морски птици или костенурки. Обичат също да яхват вълната, възползвайки се от крайбрежно вълнение или струята, образувана от носа на кораб, порещ вълните. Делфините афала, които са роднини на белугите, си играят с въздушни мехури, правят балони, пукат ги с уста и дори преследват балоните на други свои събратя.
Те са социални животни, живеещи на малки стада, наброяващи дузина индивиди, но при изобилие на храна се срещат и огромни многохилядни групи, делфини самотници са по-скоро рядкост. Известни са и със силно развитото си чувство за взаимопомощ; наранени или болни индивиди не се изоставят сами и дори активно им се помага да изплуват на повърхността, за да дишат.
Делфините са прочути и с това, че са дружелюбно настроени към човека и някои от тях съзнателно търсят контакт с хората. Случва се стада делфини да съпътстват плавателни съдове в открито море, като се движат до самия нос на кораба, порещ вълните.
Смятани са за едни от най-интелигентните същества на Земята. Въпреки многобройните научни изследвания, проведени през годините върху тяхното поведение както в плен, така и на свобода, техният интелект си остава загадка, на която скъпата модерна апаратура все още не е дала задоволителен отговор.
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ