Идиот

Димитър Достоевски Бежански

Един ден почувствах, че съм станал идиот. Избръснах се, закусих, отидох на работа. Но през цялото време усещах, че съм идиот. После през целия ден се опитвах да наблюдавам отношението на околните. Нищо особено. Всички се държаха с мен, все едно че не съм идиот.
След работа минах през кварталното кафене. Пих водка с кола, втора... Нищо. Прибрах се вкъщи. Жена ми гледаше сериал.
- Марче – плахо я прегърнах аз, - аз съм идиот! Сутринта го осъзнах!
– Миналата година те стегна лумбагото. По-миналата получи бъбречна криза. Сега се обявяваш за идиот, само и само да отложиш с още една година ремонта на кухнята! Не ти се урежда въпросът!
Почувствах се идиотски - не стига, че си идиот, ами и най-близкият ти човек не те разбира! Качих се при съседа от горния етаж.
- Иване – казах му, – знаеш ли, че аз съм идиот!
- Знам – отвърна той. – Трети месец не ми връщаш ония двайсет лева! Обаче и аз съм идиот, че ти ги дадох!
След което ми хлопна вратата. Върнах се у дома в идиотско настроение. С кого да споделя, дявол да го вземе, пред кого да си излея душата? Звъннах на братовчеда:
- Мирчо, знаеш ли, сутринта като се събудих, почувствах, че съм идиот! Много особено чувство. Не боли, не сърби, обаче усещам, че съм идиот и топли вълни не ме обливат...
- Слушай! – заговори най-после братовчедът. – Наследството сме го поделили! Пито – платено! Нивата при завоя на село е моя! И късметът, че искат да строят там бензиностанция – и той е мой! Така че – хич не ми се прави на идиот! Няма да те огрее!
И затвори телефона.
На другия ден така, много внимателно, се опитах да намекна на колеги и познати, че съм идиот. Пълно неразбиране. Един ми каза, че не, тая няма да я бъде, няма да ми поеме проекта, друг ме заподозря, че искам да го изместя в йерархията... Абе – идиотска ситуация! Вкъщи жена ми пак гледаше идиотския си сериал. Отчаян седнах до нея и заедно догледахме епизода. А след него започнаха новините. И, о, щастие! О, утеха за идиотската ми душа! На екрана се появи, кой мислите? Народният ми представител! Депутатът! Онзи, за когото съм гласувал! И наговори такива неща, каквито можеш да наговориш само на хора, които смяташ за пълни идиоти.
Изведнъж почувствах облекчение. Ето един човек, който, макар че не ме вижда, макар че не ме познава лично – вярва, убеден е, сигурен е, че съм идиот!
Следващия път пак ще гласувам за него!