140 хил. души в България страдат от сърдечна недостатъчност

В предишни броеве на ДУМА писахме как трябва болният от сърдечна недостатъчност (СН) да се грижи за себе се, как близките му да се грижат за него. Днес, драги читатели, искаме да разкажем какво държавата ни не прави за хората със СН.
За жалост у нас няма достоверни данни за заболеваемостта и разпространението на СН, няма публикувани данни от цялостен регистър на болните със СН, трудно е да се следят резултатите от лечението на пациенти със СН. Смята се, че СН засяга приблизително 140 000 души в България и се очаква разпространението й да нараства в бъдеще заради застаряващото
население. Според ръководството за СН на Европейското кардиологично дружество приблизително 1-2% от населението на Европа е със СН. Следователно, предвид населението от 7,3 млн. души на България, вероятно около 140 000 в страната страдат от СН. Въпреки това няма достоверни източници на данни, които да потвърдят това приблизително число. А надеждното и широкомащабно събиране на данни дава възможност за планиране на лечението въз основа на научни доказателства. Анализът на данните и показателите за ефективност играят важна роля при разработването на здравните политики. Резултатите от проследяването дават на създателите на политики нужната информация, въз основа на която инвестициите се насочват към подходящите цели, за да се подобрява качеството на услугите. Въпреки че страната ни е потвърдила участието си в Световната програма за повишаване на осведомеността за сърдечната недостатъчност, няма национални и регионални планове за подобряване на резултатите от лечението на СН в България, а националното лидерство за насърчаване и осъществяване на напредък в областта е минимално. СН не е заложена като приоритет в съществуващите планове в здравеопазването в България. В новата Национална здравна стратегия 2014-2020 сърдечносъдовите заболявания заемат централно място, но СН не е включена. Освен това СН не е част от Националната програма за незаразни заболявания 2014-2020.
Сърдечната недостатъчност е нарастващ проблем в Европа. Важно е да имаме изчерпателни данни за реалните измерения на СН в България, за да създадем национални и регионални стратегии за лечението й, коментира доц. д-р Пламен Гацов, председател на Работната група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите в България, ръководител на клиниката по кардиология в болница "Лозенец" в София.
В България няма медицински сестри, специализирани в лечението на СН. Специализираните медицински сестри могат да осигурят така необходимата последователност в лечението от болничната до извънболничната среда, и могат да предложат допълнително обучение и по-добра подкрепа на пациентите със СН.
Необходими са планове за дългосрочно лечение на СН, за да се осигури гладко преминаване на пациентите от болничната среда към дома. Най-уязвимият момент за пациентите е изписването им от болницата.

Нездравословният начин на живот, като вредните хранителни навици и тютюнопушенето, могат да увеличат риска от сърдечна недостатъчност с 50%.