Истинският ловец преживява неуспеха

С Тодор Живков сме на чакало. Появи се разкошен елен с кошута. Живков се прицели, но кошутата застана между нас и елена. След малко еленът се откри отново, но кошутата го покри веднага. Точно се открие - и тя застане. Живков се прицели, тя пак го покрие. И така 5-6 пъти. Като че ли я направляваше нещо извънземно. Кошутата спаси елена. Винаги, когато си спомня за това велико преживяване, мисълта ми се вълнува. Не мога да си го обясня, както не мога да си обясня подреждането на гъските и патиците в клин. Живков също беше впечатлен и често разказваше тази история.
Най-хубавото в ловната дружинка на Живков бе, че се загубваше чувството за мярка и за ранг. И псувните си бяха пиперлии, доста наситени. Нямаше обидени, когато се изпусне някоя приказка. Майсторски изваяните вицове на Ангел Балевски, заразителният смях на Живков, кроткият запой на Джагаров, благият поглед на Емилиян Станев и острите ловджийски контри на Пенчо Кубадински правеха картината около камината на резиденциите идилична. Охраната знаехме, че когато се поканваше нов човек на лов, му предстои повишение.
Имам впечатления и от лова на чуждите държавни глави у нас. Зависеше дали са запалени ловци или са дошли на раздумка. Понякога не излизаше никакво животно. Друг път пък е далече. Имаше и случаи да стрелят по животно, без да го уцелят. През това време някой удряше друго животно и им го поднасяше като техен трофей: "Браво! Това е вашата слука".
Но това не бяха ловци. На истинския ловец да му удариш лов е все едно да му чукаш жената. Държавните глави, които бяха истински ловци, когато нямаше слука, отлагаха политически срещи, за да останат още един ден на лов. Истинският ловец преживява неуспеха.

Разказано от Димитър Мурджев, бивш офицер от УБО и талантлив художник на ловни теми