"Гьолът" АЕЦ "Белене"

Антон Гицов

В интервю по БТВ на 14 юли т.г. премиерът Бойко Борисов заяви, че загубите от АЕЦ "Белене" ще са 3 мрд. лв., които "ще отидат ей така, в един гьол". И надълго се разпростря за вината на тези, управлявали преди него, за загубите, които държавата ще понесе от този проект. "Ние, като дойдохме 2009 г. - каза премиера - трябваше все едно наново да се договаря всичко. И когато станаха ясни какви пари ще струва това, ние ги нямахме в бюджета".
Някои от твърденията му са основателни. Проектът наистина е започнат на базата на Споразумение от 28 декември 2012 г., а не на договор с ясна финансова структура и обхващащ всички елементи около строежа на централата. Идвайки на власт, правителството на Бойко Борисов наистина е изправено пред дилемата как да се решат проблемите, свързани с допълнително договаряне на нерешени въпроси, с финансирането и с практическото осъществяване на този проект. Но да се хвърля вината за неговия провал изцяло и само на БСП ("С една дума - каза премиерът в интервюто - БСП, ако са били искрени, ако са искали това да се случи, два пъти са имали възможност да го направят"), е

не съвсем коректно

(Както не е и коректно да се иронизира министърът на енергетиката по времето на кабинета "Орешарски", Драгомир Стойнев, как е обикалял и казвал, че "Уестингхауз" ще строи атомен реактор в Козлодуй, "за да се хареса на американците; не при кабинета "Орешарски", а още при управлението на ГЕРБ "Уестингхаус" започна да се спряга като строител на ядрени мощности в България)*.  Защото нищо на пречеше на правителството на Бойко Борисов да седне на масата на преговорите с Москва и да договори необходимите и липсващите параметри и проектът да тръгне, още повече, че той поиска от Путин твърда цена и такава му беше дадена, напълно приемлива.
Самият Бойко Борисов, още с идването на ГЕРБ на власт, беше ентусиазиран по отношение на АЕЦ "Белене". През май 2010 г. той заяви, че "АЕЦ "Белене" може да се превърне в един от най-значимите и големи проекти както на Балканите, така и в Европа" и през октомври същата година, че "строителството на АЕЦ "Белене" e изключително важно за България". През март 2011 г. той потвърди наново "Ще строим АЕЦ" Белене", как няма да не го строим". И не само това: след идването на власт на ГЕРБ с руската страна бяха подписани цели четири допълнения към споразумението, включително и за довършителни дейности по площадката, като с последното от 30 септември 2011 г. неговият срок се удължаваше до 30 март 2012 г. С една дума, през всичките цели три години, до ранната пролет на 2012 г.,  правителството на Бойко Борисов не е подлагало на съмнение изграждането на ядрената централа. И изведнъж обрат на 180 градуса: през март 2012 г. той заяви: "АЕЦ "Белене" няма да се строи. В Белене има един гьол, една дупка".

На какво се дължи тази рязка промяна

в позицията на българския премиер?
В средата на септември 2010 г. след посещение на енергийния министър от ГЕРБ Трайчо Трайков в САЩ се появиха съобщения, че американската "Уестингхаус" е изразила готовност да участва във всеки ядрен проект в България. На 21 октомври 2010 г. американският посланик Джеймс Уорлик заяви, че е по-изгодно за България да построи нови 7-ми и 8-ми реактор на "Козлодуй", отколкото да строи "Белене". На 1 март 2011 г. на среща у нас с Бойко Борисов помощник-държавният секретар на САЩ Филип Гордън разви тезата за необходимостта България да диверсифицира енергийните източници. На 5 февруари 2012 г. на четиричасово посещение в София долетя държавният секретар Хилъри Клинтън, която в среща с Бойко Борисов постави въпроса за необходимостта от енергийната независимост на България, а три дни след нея, на 8 февруари, в София пристигна нейният специален пратеник по енергийните въпроси за Европа Ричард Морнингстар, който проведе срещи с Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев. По време на срещите той призова България да намали енергийната си зависимост от Русия и да диверсифицира ядрената енергетика. Резултатът от тази мощна американската офанзива не закъсня: на 16 март 2012 г. Бойко Борисов съобщи, че е разпоредил спиране на строителството, ден по късно той заяви, че "шансовете Русия да се превърне в енергиен партньор на България чрез АЕЦ "Белене" са "нулеви" и на  28 март, без още да е готов анализът на HSBC, обяви официалното решение на правителството за спирането на проекта АЕЦ "Белене". Това негово решение беше приветствано от държавния секретар Хилъри Клинтън.
Значи не е проблемът, че "когато станаха ясни какви пари ще струва това, ние ги нямахме в бюджета",

проблемът е геополитически

и Бойко Борисов се е поддал на американския натиск. Един ден след разпореждането му да се спре строителството, той заяви, че "шансовете Русия да се превърне в енергиен партньор на България чрез АЕЦ "Белене" са нулеви". Що се отнася до финансирането, големи проекти се осъществяват не само когато има пари в бюджета, но и със заеми; нека припомним как правителството на Бойко Борисов прокара в парламента гласуване за теглене на заем от 18 млд. лв. Има и друг важен факт за това, че не проблемът с липсата на финансиране е причина за спирането. Няколко месеца след като Борисов го спря, на 5 юли 2012 г. генералният директор на "Росатом" даде интервю за в. "Преса", в което заяви, че руската страна е била готова да вложи в проекта свои пари, даже до 100%, както е с Турция, след което, ако България желае,  да откупи пакет от централата. В. "24 часа" изнесе на 28 януари 2013 г. изявление на говорителя на "Росатом" Сергей Новиков, че още през ноември 2010 г. са предложили на г-н Борисов да построят атомната централа за сметка на собствен финансов ресурс, като българската страна ще запази контролен пакет от 51% (т.е. Русия няма да има монопол.
Ако АЕЦ "Белене" при идването на власт на ГЕРБ през 2009 г. наистина е представлявала един "гьол" (гьол е "голяма локва със застояла вода" съгласно българския тълковен речник), проектът наистина не е имал бъдеще. Но АЕЦ "Белене" не е един гьол, това е сертифицирана площадка с изградена инфраструктура, в която са вложени близо 1,4 млрд. лв., които са безвъзвратно загубени в резултат на спирането на проекта.  Допълнителни са загубите от близо 600 млрд. евро, които трябва да платим на руската страна за поръчаните реактори и лихвите (350 000 лева на ден цъкат, цъкат, каза в интервюто премиерът). Отсега се очертава мрачната перспектива, поръчаните реактори да не могат да бъдат продадени на трета страна без руско разрешение и да бъдат складирани и оставени

да ръждясват като паметници на безхаберието

и неспособността на българските управници да  вземат навременни и смислени решения по изграждането на ядрената централа, като се ръководят от българския, а не от руския или американския интерес. Но не само огромните загуби, които лягат на изнемощелия гръб на българския данъкоплатец, са най-лошото. На 8 април 2911 г. пред "Панорама" Бойко Борисов заяви: "На 2017 г. затваряме блок пети на Козлодуй и 2019 г. блок шести. Никой освен руската компания не може да ги модернизира. 2020 г.- нямаме Белене и нямаме Козлодуй".
Което означава, че със всяка изминала година се приближаваме до окончателната кончина на българската ядрена енергетика.


*Усещайки възможността да не се намери инвеститор за строежа на ядрен реактор от "Уестингхаус", Бойко Борисов се опитва да се презастрахова, като отсега хвърли вината върху Стойнев за заиграванията с "Уестингхаус", не че наистина на Стойнев не му трябваше да преговаря с американската компания, за което беше критикуван и от ръководството на БСП. Но тъкмо правителството на ГЕРБ  започна тези заигравания. Контакти с "Уестингхаус" установи пръв енергийният министър Трайчо Трайков при посещение в САЩ през 2010 г. През май 2011 г. Бойко Борисов се срещна с президента на "Уестингхаус" за Европа Андерс Джаксън и един месец по-късно  "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и "Уестингхаус" подписаха споразумение за сътрудничество в областта на ядрената енергетика. Вместо да се проведат преговори за модернизация на V и VI блок на АЕЗ "Козлодуй" с руската страна, която ги е построила, правителството на Бойко Борисов се обърна за съдействие към "Уестингхаус". Когато започна да става ясно, че "Уестингхаус" не може да намери инвеститор, той започна да прави декларации в смисъл, че при това положение "Уестингхаус" може и да не построи ядрена централа в България. Опасявайки се, че Русия може да се намеси с предложения за финансиране и осъществяване на подобен проект, от американска страна започна нова офанзива, целяща да предотврати такова развитие. През януари 2015 г. по време на среща в София на американския държавен секретар Джон Кери и Бойко Борисов двамата съобщиха, че VII блок в АЕЦ "Козлодуй" може да бъде реализиран по технологията на "Уестингхаус", т.е. без конкурс и въпреки, че "Уестингхаус" не е построила нито един ядрен реактор в света. По въпроса за финансиране наново беше подхвърлена брадясалата идея такова да бъде осигурено от страна на американската "Ексимбанк", която така и никога не изяви подобни намерения. "Поискал съм от "Уестингхаус" да инвестира у нас, а с помощта на "Ексимбанк" да бъде намерена финансово-икономическа схема" - каза Бойко Борисов. И като е поискал, какво са му докладвали? Най-вероятно, че "Ексимбанк" няма интерес. Затова от "Уестингхаус" беше предприет нов ход. През ноември 2015 г. при посещение в Китай Бойко Борисов проведе среща с "китайски инвеститор", представен му в Пекин на среща с представители на "Уестингхаус". Човек не може да се отърве от усещането, че българският премиер е разиграван, като той се опитва хем да се разграничи за всеки случай от "Уестингхаус", ако американската компания не успее да осигури финансиране, като хвърли вината върху Стойнев и оттам и върху БСП,  хем поддържа контакти с компанията, като наивно се надява, че току-виж американците осигурят финансиране и тогава той да обере лаврите.