Пак претакахме зелето

За пръв път от 11 години нивото на безработица в България падна под средноевропейското и е малко над 7 процента, съобщи в Ямбол министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. Младежката безработица все още е около 13 процента, но и тя е спаднала с три пункта в сравнение с миналата година.
В летните жеги министрите на ГЕРБ обикалят като емисари из страната и съобщават на електората подобни галещи слуха данни на възхода. Ами да, нормално е в сезона на временната заетост да намаляват хората биз препитание, като си докарват някой лев я по полето, я на морето. Но идва есен... А за тогава остават на дневен ред старите проблеми с квалификацията на кадрите, тяхното образование и свързването му с потребностите на пазара на труда, мобилността и икономическата изгода да работиш на 50 км от дома, ролята на бюрата по труда за намирането на приемлива работа, непрекъснатите контакти с общините и най-вече с тези, където няма никаква работа, и т.н. Но министърът по труда и социалната политика забравя какво стои на другия полюс на безработицата - осигуряването на заетост. А това е далеч по-трудна сфера, която не търпи никакви хвалби. Заетостта и безработицата са едни от съществените индикатори на икономическото състояние. Между тях е човекът със своите доходи, възможност за социална реализация и достойно участие в обществото. Особено в условията на пазарна икономика. Засега заетостта заема най-вече място в многото страници на една национална стратегия и в Закон за насърчаване на заетостта. Те къща обаче не хранят. Остават си само добре написани документи за отчет пред свои и чужди началници с изисквания около доморасли критерии или с божем демократични изисквания по европейски. За да отчетем накрая пак реалността - безработицата намалява, заетостта - и тя. И да продължим да претакваме зелето.