Усвоените европари не променят нищо в икономиката и живота ни

Усвояването на парите от еврофондовете, строителството на зали, магистрали, тангенти, дъги и ленторязането изглежда останаха единствения повод за радост и гордост на властта. Феновете на управляващите тук вероятно биха казали - от какво сте недоволни, нали все пак нещо се прави. Така е. Нещо се прави, въпросът е какво и как. И кое е онова, за което властта мълчи, залъгвайки ни с числа и проценти, като едновременно ни "къпе" в кадри, показващи радостната суетня на официални лица и антураж, строени пред микрофоните, в очакване на ритуалното откриване на поредното нещо. Няма значение какво е - няколко километра магистрала, асфалтирана улица, плочка от тротоар или улична лампа. Всичко, което може да мине за "видими резултати, гарантирани..." досещате се от кого, върши работа. Важно е усещането за успешност на управлението да бъде захранвано с нови и нови приключени "обекти". Понеже те са видими и отлично обслужват аргумента - "тези поне нещо правят", оправдавайки присъствието на ГЕРБ за втори мандат във властта.
Докато зрителите се взират в тв екраните, показващи им многократно рязането на поредната лента и слушат всекидневно речите за стабилност на управлението, зад кадър се случват и други събития. Те минават в края на новинарския поток или не стигат до ефир въобще. Те са

"невидимите" видими резултати

За тях не се говори, все едно не съществуват. Все едно не са се случили. Като например дефекти на току-що ремонтирана пътна инфраструктура, теч от покриви на обновени сгради, отлепени топлоизолации от санирани блокове, пропадали участъци на магистрали. Всички те налагащи незабавен ремонт на ремонта, че дори и ремонт на новопостроеното. Невидим остава и фактът, че едни и същи компании печелят обществените поръчки за строителство, че добри проекти не се реализират, щом нямат политическа подкрепа или пък, защото местният управленец - кмет или областен управител, е оставен встрани от тях. Невидим е бизнесът на консултантите, пишещи на конвейер проектите на фирмите така, че да отговарят на изискванията на Брюксел, а също и на онези, които ги проверяват, удостоверявайки с подписите си правомерността на изхарчените средства.
Тези дни на страниците на Еврокомисията беше публикувана окончателна рекапитулация за усвояването на еврофондовете. Вицепремиерът Томислав Дончев я използва, за да похвали правителството за пореден път. Според данните България заедно с още 12 страни членки е усвоила 95% от договорените средства за първия програмен период 2007-2013 г. Първенец е Гърция с 99,5%. Под средния процент на усвояване за ЕС - 92, са Великобритания, Унгария, Испания, Италия, Румъния и Хърватска.
Политиците - и премиерът Борисов, и вицепремиерът Дончев, говорят единствено за високия процент усвояемост. Те обаче мълчат за това

какъв е ефектът

от усвоените пари. Не казват защо регионалните диспропорции в страната се задълбочават, защо икономиката е в будна кома, защо страната остава "плах новатор", защо сме все така най-бедни, най-болни и живеем най-зле. Защо неграмотността расте, а хиляди българи продължават да избират Терминал 2 като вариант за себе си пред перспективата да останат тук. Защо лекарите и компютърните специалисти ни напускат, веднага щом сложат дипломите в джобовете си. Всичко това въпреки усвоените милиарди, въпреки стабилността и въпреки "видимите резултати".
До момента правителството няма анализ на ефектите от похарчените средства по време на първия програмен период. Ако го направи, ще трябва да признае, че тези години са провал за България, а също и да разсъждава над това доколко европарите са вложени в устойчиви проекти. Колко са работните места открити с евросредства, които продължават да съществуват година след прекратяване на финансирането. Колко са фирмите, клъстърите, бизнесите, които спират да функционират, щом спре притокът на пари от европартньорите ни. В какви проекти се инвестира, създават ли те добавена стойност, повишават ли конкурентоспособността на икономиката ни или просто едни възможно неслучайни хора усвояват едни пари.
Аналогични въпроси би задал всеки, който разгледа финансираното от оперативните програми и полюбопитства какво се случва с получателите на средствата година-две

след приключване на проектите им

Особен интерес представляват онези, получили европари по ОП "Конкурентоспособност" за иновативни продукти. Не за друго, а защото страната така и си остава "плах новатор". Ето няколко примера, които дават повод за размисъл. Всички те са за компании, посочили като своя основна икономическа дейност научноизследователската. 
През юни 2011 г. с капитал от 2 лв. в Бургас е регистрирана фирма "Сийсайд бизнес солюшънс" ЕООД. Година след създаването компанията печели финансиране с "Европейски проект за всички", чиято цел е "подпомагане на предприятията в България при усвояването на средствата, предоставени от ЕС, повишаване на тяхната конкурентоспособност и повишаване усвоямостта на Програмата като цяло". Като специфични цели са посочени "предоставяне на IT решения". Проектът започва през октомври 2012 г. и приключва февруари 2014 г. Според Информационната система за управление и наблюдение на еврофондовете (ИСУН) през 2013 и 2014 г. са направени плащания към фирмата на стойност 81 204 лв. Сумите са показани като получени в годишните финансови отчети, предоставени на Търговския регистър. "Сийсайд" търси чрез порталите за работа специалисти - един експерт по европейски фондове с минимално изискване за образование бакалавър и специалност европеистика, управление на проекти или международни икономически отношения, и двама

програмисти със заплата 810 лв.

след облагане. Запознатите със заплащането в IT сектора вероятно много са се смели на предложението, понеже за такива пари при тях работят жените, почистващи офисите. Първият анонс също е озадачаващ, тъй като образователната степен "бакалавър" някак не корелира особено с позицията на експерт по обявените специалности. През 2013 г. според базите данни на АПИС, фирмата осигурява 6-7 човека, а през 2014 г. до м. март - 6 (тогава е формалният край на проекта), след което осигуреното лице е едно-единствено. 
От интернет страницата на "Сийсайд" става ясно, че е разработен иновативен софтуерен продукт за изготвяне и управление на проекти, финансирани по ОП "Конкурентоспособност", наречен ProjectPal. На 11 юли т.г. поискахме информация за продукта, но до момента такава не ни е предоставена. Сред индикаторите за успешност на проекта, наред с другите е указан "брой създадени НИРД работни места" и "ниво на оцеляване на стартиращи иновативни предприятия". От публично достъпната информация е видно, че с официалния край на проекта

изчезват работните места

осигурените лица от 6 падат на 1. Фирмата е функционираща като за 2013 г. декларира 1000 лв. печалба, за 2014 г. 62 000 лв., а за 2015 г. - 41 000 лв. загуба.
Габровската фирма "Екомет" ООД печели финансиране с проект за създаване на "Центробежна технология и инсталация за почистване и полиране на листов (лентов) прокат от черни и цветни метали и сплави". През 2009 и 2010 г. тя получава за него общо 309 266 лв. Сумата е показана в годишния финансов отчет на компанията. Проектът е започнат през декември 2008 г. и приключва юни 2011 г. според данни на ИСУН. За периода 2009-2012 г. "Екомет" е на загуба, а за 2011 г. единственият приход е финансирането от ОП "Конкурентоспособност". За периода 2011-2012 г. фирмата ту осигурява едно лице, ту нула, като от декември 2012 г. няма информация за осигурени лица. За финансовата 2014 г. съдружниците подават декларация с нулеви стойности в Търговския регистър, като обясняват, че

фирмата не извършва дейност

Същото се случва и за 2015 г. Парите са усвоени, дейност няма. Няма и работни места.
С проект за "Интегрирана Информационна Система за безстресово дистанционно наблюдение и контрол на пчелните семейства в екосистемата" фирма "Бинаком-М" ООД печели финансиране в размер на 337 490 лв. Сумата е изплатена през 2015 г., когато проектът, започнал през 2012 г., приключва. И тук, както и при "Сийсайд", като индикатори за успешност са посочени брой създадени НИРД работни места и ниво на оцеляване на стартиращи иновативни предприятия. До март 2015 г. фирма "Бинаком-М" е осигурявала едно лице, след това нула. Финансов отчет в Търговския регистър има само за 2011 г. Отново парите са усвоени, работните места - закрити (ако въобще ги е имало), а система за следене на пчелите има или няма и повишава ли тя конкурентоспособността е известно единствено на длъжностните лица, наблюдаващи харченето на европарите.
ЕТ "Протект - Лидия Костова" получава 176 725 лв. за "Технология за производство на биоразложими опаковки от огнезащитен картон". Проектът започва през декември 2008 г. и приключва декември 2010 г. Докато трае в периода 2009/2010 г. фирмата е осигурявала 11-12 лица. През 2011 - 2012 г. осигуреното лице е едно, а от февруари 2013 г. - нула.

Европарите са изплатени

след официалното приключване на проекта през 2015 г. И тук работните места ги няма, за технологията липсва публично достъпна информация. ЕТ "Протект" е предоставила на Търговския регистър един единствен финансов отчет за 2009 г. Дали все още е действаща не е ясно.
При всеки един от показаните случаи европарите са усвоени, а работните места, разкрити заради проекта, са престанали да съществуват със спиране на финансирането. Няма публично достъпна информация за иновацията, защитена ли е по някакъв начин в патентното ведомство и съществува ли изобщо. Финансовите показатели на компаниите не говорят за устойчиво присъствие на пазара, нито за създаване на

 добавена стойност

От началото на годината у нас са регистрирани рекорден брой нови фирми. Цели 60 000 за шест месеца. Започна, макар и бавно засега, усвояването на парите за новия програмен период. Ако системата на финансиране на иновативни продукти и компании остане същата, няма да е изненада през 2020 г. да сме си все така "плахи новатори". Пак ще сме конкурентоспособни в усвояването на пари на къде по-напреднали икономики и държави от нашата, но това с нищо не променя качеството ни на живот. Създава само временна заетост за ограничен брой хора и служи за пиар на политиците, които ще се хвалят, че "сме усвоили" и че "сме иновативни". Отвъд розовите им приказки се видя, че не сме.