За образованието, което не е наше

Трябваше да се случи аджамийският опит за преврат в Турция, за да разбере широката ни общественост за съществуването на частни училища на проповедника Фетулах Гюлен у нас. Всъщност съобщи ни го по свои си съображения турският посланик в София, с характерна за целта усмивка. После ни уведомиха, че били само 2 (дали?) и редовно се проверявали от служители на МОН. Не били религиозни, учели се чужди езици, и то (представете си!) английски, имали добра база. Но някак между другото се процедиха информации, че там момичетата са отделно от момчетата, че не се сервира свинско в столовете, че мнозина преподаватели са турски граждани, понеже "в България няма преподаватели по дисциплини като физика на английски". Тези "подробности" никак, ама никак не се връзват с нашите установени още отпреди Освобождението светски правила в образованието ни. Така искали родителите. Кои родители? И то при положение, че в последните десетилетия английският стана почти официален у нас, а млади учители ще има с лопата да ги ринеш, когато знаят за заплатите в частните училища. На практика се получава, че някой някъде практикува образование, което няма общо с нашите традиции и корени. Особено в районите с българомохамедани, чиято идентичност е крехка, и то не от вчера. Причините са и вътрешни грешки, и външна намеса.
Има "нещо гнило" в цялостната ни система за контрол в образованието, което неслучайно е обект на инвазия от всякакви чужди мисионери. Известно е, че випускниците на тези училища, част от световни мрежи, по някакви неписани закони получават сериозен старт в различни области на живота и няма как да не стават проводници на позиции, които нямат общо с българските интереси. Възниква въпрос: защо някой отвън трябва да се грижи за образованието на нашите граждани и да им гарантира ниво, старт в живота и благини, които принципно са задължение на държавата ни? Нима държавата няма отношение и към частните училища на своя територия, които също обучават български деца? Ние винаги сме имали елитни езикови училища, но дали в тях има деление на учениците по пол или са въвеждани правила, които нямат общо с наши традиции и нрави? Защо си затваряме очите за насочените към нашите мюсюлмани външни усилия? Помним как някои в Европа покриха статуята на Аполон във Флоренция, когато там гостува представител на Иран; как Франция разреши на Кадафи да си вдигне бедуинската палатка пред Елисейския дворец, а в Германия призоваваха родители да не дават на децата си сандвичи със свинско за училище. А сега Европа сърба попарата на "радикализирани ислямисти", които убиват невинни граждани, защото се чувствали "нереализирани"! Крушката винаги си има опашка. 
Докато властта се чуди как да "реформира" програмите в училищното образование и ставаме свидетели на системно вече отпадане на ключови български автори и произведения, образователната система на "училищата на Гюлен" залага на чужда идеология. Но какво общо има това с България, с вековните традиции и правила в нашето образование? Какво да правят нашите учители в обеднялото ни училище, когато пред очите им с пари се демонстрират прекрасни условия за обучение? Да се свият в и без това ниското си самочувствие с едно "няма такава държава"? Нали всички български деца, без разлика от вярата и етноса им, имат еднакво право на качествено образование? Така ли е всъщност? Всички сме деца на тази земя и е крайно време държавата да влезе в релси и да започне да се грижи адекватно за "децата си", защото и без това продължава да ги губи с хиляди всяка година. Грижата не е само финансиране и оправдания от типа "така казаха от Брюксел". Е, сега Брюксел е достатъчно компрометиран заради случващото се из Европа и е необходимо най-после сами да се погрижим поне за образованието на растящите поколения. За българското образование.