Фадото разчувства душата

Силвия Митева е родена в Шумен, прекарала е "прекрасни години от своето детство" в Ангола, по-късно се установява в Португалия. Завършва академично образование в областта на туризма и управление на човешките ресурси. Все пак музиката надделява и тя открива своята истинска артистична същност - фадото. Музикалният й път започва в родния град, където учи клавишни инструменти и пеене. В Португалия продължава заниманията си, отдавайки се на джаз и блус. Започнала е с джазирани варианти на фадо и постепенно преминава към класическите традиционни форми на тази сантиментална музика. Натрупала достатъчно опит и собствен репертоар, Силвия лансира своя първи албум "Caminho", записан и редактиран от продуцента и композитор Телмо Лопеш ("EPM Estudio"). Следват няколко големи турнета в Белгия, Бразилия, Швейцария, многобройни концерти в различни градове на Португалия, както и множество участия в медии в страната и в чужбина. Силвия ще изнесе концерт на Банско джаз фест на 10 август.

- Силвия, на Банско джаз фест вие ще представите идеята си за Jazz/Fado Fusion. С какво се различава от традиционното фадо звучене?
- Традиционното фадо е музика, която се уповава на строги параметри, като например задължителните инструменти, които съпровождат гласа (фадистa). Те трябва да са дванадесетструнната много особена португалска китара и т.нар. "фадо виола", която всъщност е класическа китара, но в случая е задължително с метални струни - това й придава много характерно звучене, което "отваря" тeмбъра й. Третият инструмент, който не е толкова задължителен и често отсъства, е акустичната бас-китара. Концертът, който ще представя на Банско джаз фест, ще има по-разширен формат. Освен инструментите, които изброих, ще имаме и перкусии. Ще представим песни от албума ми "Caminho", които сами по себе си са примес от различни култури, звучения и стилове, както, разбира се, и доста голяма част традиционно фадо - то винаги присъства в репертоара ми. Аранжиментът на фадото, който ще представим, е доста разчупен, което ще придаде много интересен нюанс на спектакъла. Всички аранжименти за този концерт са на колектива ми и мои. Направихме доста от песните с екзотичен примес, основно африкански и въобще южен полъх. Някои от парчетата ще изпълня за първи път пред публика с такъв аранжимент.
- Какви са музикантите, с които идвате в България - това ваша постоянна група ли е, с която се изявявате на концерти?
- Музикантите, които ще ме съпровождат в Банско, са преди всичко прекрасни момчета. Освен първокласни и вече установили се на музикалния пазар изпълнители и преподаватели по музика, са и големи мои приятели от години. Като фадо изпълнители имаме огромно разнообразие от места, където ни канят за представления - от миниатюрни фадо къщи и таверни до огромни сцени, зали и театри. В България ще дойдат Тиаго Сантош - португалска китара, Жоао Пауло Корея - фадо виола (класическа китара), Луиш Кабрал (акустична бас китара) и Иво Мартинш (перкусии). Гордея се с тях!
- Чували сме приказката, че не човекът избира фадото, а то само избира хората. При вас така ли се получи? Защо пожелахте именно чрез тази музика да изразявате себе си?
- Наистина фадото само избира хората! Това ми  каза лично преди доста години моята "фадо кръщелница", както обичам да я наричам - Ракел Тавареш, в интервю по Националната португалска телевизия, където бяхме поканени с нея. Фадото влезе абсолютно естествено в живота ми. Почти цял живот съм свързана с португалския език и култура. Започнах да говоря и да уча на португалски (който за мен е като втори майчин език) още от ранно детство. Няма как да се пее истинско фадо, ако няма вложено чувство и ако не разбираш това, което пееш. Няма как да накараш публиката да настръхне, ако ти самият не настръхваш от думите и нотите, които изпълняваш. А иначе, свързана съм с музика, откакто се помня. Баща ми на младини беше професионален музикант и певец, дядо ми беше гайдар и пееше много добре, баба ми също, даже беше хористка в Шумен. Изобщо в къщи винаги е имало музика и са се пеели песни. Явно съм придобила особено възхищение към музиката и особено към сантименталната музика, защото от малка се впечатлявах и дори разплаквах на определени песни, които родителите ми пееха. На 7 години заминах за Ангола, където прекарах най-хубавите години от детството си и се запознах с португалския език, както и с португалската и африканската култура. След като се установих в Португалия през 2002 г., попаднах на записи на Амалия Родригеш. Гласът й, топъл и в същото време изпълнен с блясък, беше катализиращ фактор, за да се влюбя в тази сантиментална и чувствена музика. После започнах да опознавам и други прекрасни изпълнители, композитори и поети във фадото, което постепенно и съвсем естествено създаде у мен доста силна връзка с тази музика. Започнах да пея фадо, отначало с приятели музиканти на миниконцерти. Оказа се, че хората искат да ме слушат и така малко по малко се озовах по португалските сцени. Започнах да се изявявам по португалската телевизия, да пея на сцени, на които са пели Мариза, Ана Моура, Карлош до Кармо, Ракел Тавареш, Камане и други - това е много голяма гордост и чест за мен.
- Първия си фадо албум "Caminho" ("Път") сте представили с турнета из Португалия и извън страната - в Европа и Латинска Америка. Как се посрещат песните ви от публиката на различните географски ширини?
- Фадото има феноменалната способност да разчувства душата на хората, независимо от това какъв език говорят. Фадото докосва чувствата, а както знаем, за чувствата няма граници. Имах голямо турне в Бразилия миналата година, където пях пред смесица от португалска и бразилска публика. Португалците там утешават носталгията по родната си страна чрез фадото. Бразилците от своя страна го виждат като португалски вариант на тяхната самба, също такава чувствена и много сантиментална музика, в която се пее за любов, за тъга, за "saudade" (чувството на липса и носталгия по нещо хубаво, което се е случило, или по човек, когото обичаме). Ходя доста често из Европа, основно в Швейцария, Белгия и други страни, където има огромно португалско присъствие. Там също ни посрещат много добре, както самите португалци, така и местните хора, които се възхищават на богатото звучене на тази прекрасна музика, която обикновено се изпълнява само с две китари (12-струнната португалска китара и класическа китара). Гордея се с моите оригинални песни от албума ми, но за мен е чест да изпълнявам и старото традиционно фадо, което се е наложило с времето и публиката го обича от сърце. Доста често включвам песни от репертоара на Амалия Родригеш, Беатриш да Консейсау, Лусилия ду Кармо, Алфредо Маесенейро и други от старите фадисти, превърнали се вече в класика.
- Интересно е, че една "чужденка" е успяла да се впише и да бъде приета така добре в тази специфична музикална среда и традиция. На какво смятате, че се дължи вашият успех с фадото в Португалия?
- Основно на две неща. На първо място скромността, която ми позволява да попивам всичко, свързано с фадото. Тук, в Португалия, съществува нещо като фадо гилдия, която всъщност представлява съсловие от доста строги критици (както фадо музиканти, така и писатели, композитори, певци и изпълнители, които в много случаи дори не са и професионални артисти, но имат много тежка дума на традиционната сцена). Тези критици или те допускат до себе си и ти почваш да учиш фадо и да черпиш знания от извора, или те оставят в ъгъла. За щастие и огромна моя чест, при мен се получи така, че постепенно взеха да ме приемат по-навътре и по-навътре, след като започнаха да ме чуват да пея на живо в техните фадо къщи. Познавам лично много от най-известните и успели португалски колеги, певци и музиканти - Мариза, Ракел Тавареш, Камане, както и музикантите, които ги съпровождат - Жозе Мануел Нето, Карлуш Проенса, Анжело Фрейр, Ями и други. Разменяме репертоар, опит, мнения, интерпретативни качества и най-важното "португалска душа - алма луза". От тях се уча. Фадото не се учи по учебници... Второто условие е доброто владеене на езика и чувството, което влагам в думите, които пея. Не съм родена в Португалия, но израснах в такава среда, завърших висшето си образование в Португалия и смея да кажа, че познавам и ползвам достатъчно добре езика на Камоиш и Куельо. Много често се случва в изявите ми пред португалска публика да не разберат, че не съм родом от Португалия, докато не се представя - къде съм родена и израснала.
- Кои са личностите - ваши примери, образци, които ви вдъхновяват в тази толкова емоционална, чувствена и силна музика и философия - фадо?
- На първо място ме вдъхновява самото общество и авторите на традиционното фадо. Много от класическото фадо няма регистриран автор на музиката, в много случаи тя идва от народа, от улицата, от таверните, от нощния бохемски живот. Традиционното фадо е феномен, единствен в света, който, въпреки че е роден от улицата и живее и диша чрез различните интерпретации на всеки изпълнител, в същото време се уповава на много строги догми и философия. Няма как да подминем емблематичната фигура на Мария Севера, или както някои я наричат Мария Онофрия от XIX век, която е първата позната фадистка (певица на фадо), със своето още по-емблематично фадо "Rua do Capelo"  (Улицата на Свещеника), едно от първите, които започнах да пея. В традиционното фадо е много трудно да разграничиш мястото, което заемат имената на композиторите на песните, имената на поетите и имената на самите фадисти, или по-точно гласовете, които интерпретират дадено фадо. Всичко е свързано. Някои са както композитори и поети, така и фадисти, които са поставили много солидни основи в класическата фадо школа, откъдето всички ние се учим и черпим познания и преди всичко вдъхновение. Имена като Алфредо Марсенейро, Лусилия до Кармо, Алан Оулман, Луиш Гойш, Амалия Родригеш, Карлош до Кармо, и по-младите, вече от нашето поколение, като Мариза, Ракел Тавареш, Ана Моура, Рикардо Рибейро и други - всички те за мен са вдъхновение и еталони за сравнение. Основната философия на фадото е чувството. Вложеното чувство! И, разбира се, чувствителността на този, който изпълнява фадото. Не е възможно "да се случи" фадо, ако няма емоция, ако няма сълзи или смях в душата на този, който го изпълнява.
- Джазът, блусът къде се намират в музикалната вселена на вашите търсения и какво допълват към вашата душевност?
- Джазът и блусът са другата ми страст. Тези стилове са ми "под кожата" още от детство. В началото на музикалния ми път учителите по музика ми избираха репертоара. Имах щастието да попадна на доста амбициозни и широко скроени преподаватели по пиано и клавишни инструменти (Николай Тодоров-Кайо и Здравка Христова - и двамата от Шумен), които основно ме насочваха към джаз, блус, рагтайм, самба и въобще евъргрийни от цял свят. Първото парче, което научих да свиря и  представих на първото си участие пред публика на 10 години, беше "Summertime" от Гершуин. Има огромно възхищение у мен към гласовете на Ела Фицджералд и Ета Джеймс. Огромна част от джаз репертоара ми е повлиян от тези невероятни гласове, както и начинът ми на интерпретация и импровизация. Стандартният джаз за мен е като чистия въздух - имам нужда от него, за да живея щастливо. От друга страна, обожавам стария тежък американски блуc като например този от Робърт Джонсън, Т-Боун Уокър и другите стари майстори. Тези два стила са всъщност другото ми лице, освен това на сантименталната музика, каквато е фадото. Фадото от своя страна всъщност е португалският блус и джаз.
- Обичате ли да правите съвместни проекти с непознати музиканти - например бихте ли участвали в нещо подобно с български колеги? Слушали ли  сте, харесвате ли някой български изпълнител, група, бенд?
- Винаги е предизвикателство да участвам в нови проекти и да работя с непознати музиканти. Имам доста любопитен характер и всяка нова стъпка за мен е инвестиция в самата мен. Работила съм с музиканти от различни континенти, националности, стилове и виждания. В музиката определено не съществуват граници. Имам любими български изпълнители и не само им се възхищавам, но те са били част от моя музикален път - Васил Петров, Йълдъз Ибрахимова, Белослава, Камелия Тодорова, Вили Казасян, "вечното варненско софиянче от Шумен" Тодор Колев и много, много други. Бих била особено щастлива да направя съвместно участие или проект с български музиканти, не само защото съм родом от България, но и защото, както всички знаем, страната ни се гордее с прекрасни първокласни музиканти и особено джазмени. Очаквам с нетърпение да се запозная с български колеги, които ще бъдат на фестивала в Банско, да обменим опит, а защо не и да планираме и подготвим нещо ново и красиво за публиката! Българската музикална сцена за мен винаги е била доста интересна, следя още от дете фестивала в Банско. Помня първите му издания, когато започнаха да се излъчват по телевизията. Вкъщи винаги беше фурор по това време и залепвахме за телевизора. Най-интересното е, че познавам доста български музиканти в самата Португалия, където живея, и с някои от тях планираме осъществяването на интересна мултикултурна идея в Лисабон през 2017 г. Но тази тайна ще мога да споделя след няколко месеца...
- Имате ли намерение, желание в бъдеще по-често да се изявявате на българска сцена? Привлича ли ви идеята да осъществите концерт например с Шуменската филхармония?
- Тази идея не само ме привлича, но много ме вдъхновява и за мен ще бъде огромна чест да се осъществи. Бих била поласкана от подобна покана и участие. Помня още като дете, че баща ми беше привлякъл в своята банда по онова време един от солистите цигулари от Шуменската филхармония и ми беше страшно интересно как тоя човек изпълняваше виртуозни парчета от разни, очевидно сериозни музикални творби и как съумяваха да вплетат тази "сериозна" музика в рокаджийския си и кънтри репетоар! Както вече казах, у нас постоянно се събираха приятели и колеги на баща ми и мнозина от тях бяха точно "сериозни музиканти" от Филхармонията на Шумен. Очевидно съм израснала с тази "каста" и сега вече като изпълнител бих направила с огромно удоволствие един съвместен концерт пред взискателната шуменска публика.
- Какво най-често ви казват хората в Португалия, когато разберат, че сте българка?
- Изумяват се и възклицават: "Каква смесица!" Казват ми: "Как е възможно един човек, който не е роден португалец, да успява да влезе в душата на фадото и да го пее с възможно най-голямата доза чувство? И да предава тия чувства на публиката по най-добрия начин?" Обикновено това са двете неща, които ги удивляват. Със сигурност ще прозвучи доста нескромно, но много пъти колегите, с които работя, са ми казвали, че "да, ти не си родена португалка, но ти си истинска фадистка! Такава, каквато много португалки не успяват да са.". Разбира се, такива отзиви са гордост за мен, но те са и катализатор за един изпълнител. Това ме кара да искам постоянно да се усъвършенствам.
- С кое от България се гордеете най-много?
- Гордея се с българската култура и история, с планините и природата, която имаме, с нашата история и дори, ако щете - с киселото мляко (усмихва се)! Цялото ни семейство страшно се дразним, че извън България тоя великолепен натурален български продукт е известен като "йогурт", а в Португалия - дори като гръцки! Непрекъснато се налага да обясняваме на наши познати и приятели и за българския му произход, и за Лактобацилус Булгарикус, и за самата България. Смело мога да кажа, че ние сме там, или поне в нашия град, нещо като "почетни консули" и пропагандатори на България. Не пропускаме повод да изтъкваме онова, което е България и за света, и конкретно за Европа. Цялото ни семейство, и особено брат ми и баща ми, сме добри познавачи на българската история. Много пъти в разговори с португалски приятели се налага да правим паралели  с историята на Португалия и да им обясняваме какво е ставало у нас и у тях по едно и също време. Което се посреща с много голям интерес, защото те нямат никаква представа от историята на Източна Европа и България. Гордея се с родния си град Шумен. Обичам също Варна, защото съм учила там, а и както всички знаем "Варна е пристанище на Шумен" (усмихва се)! Любимо място ми е Сарафово (Бургас), където съм прекарвала повечето си лета като дете (имам и много голям род оттам). Харесвам южното ни Черноморие, където единствено до някаква степен е останала девствена природа. А през зимата имам някои любими места като Мальовица, Банско, Семково, защото обичам да карам ски и много ми липсват българските планини и снегът, който е екзотика в Португалия (усмихва се).