Източването на публичните ресурси трябва да спре

ДРАГОМИР СТОЙНЕВ е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. По професия е икономист. Завършил е Сорбоната и френското училище за висши кадри и политици ENA. Министър на икономиката и енергетиката в правителството на Пламен Орешарски. Депутат от БСП в няколко парламента. В настоящия е член на Комисията по енергетика. Член е на ИБ на БСП. Владее английски, френски и руски език.

"На два пъти правителството на Борисов се опита да ликвидира ВМЗ-Сопот, с професионално управление дружеството стана печелившо"

- Г-н Стойнев, какво ви накара да изготвите проектозакона за публичните предприятия и има ли притеснителни неща в управлението на държавните и общинските фирми сега?
- Това, което ме накара да работя по този проект, което всъщност започна още по времето на правителството на Пламен Орешарски, са резултатите, които постигнахме във ВМЗ-Сопот. Основната идея тръгна от това, което се случи там по време на нашето управление. На два пъти правителството на Бойко Борисов се опитваше да ликвидира това предприятие. Но ние променихме управленския му състав с професионалисти, с хора, които са работили в тази сфера, и се видя, че това предприятие може да бъде не само печелившо, не само да работи добре, но и да започне да наема нови хора на работа. Първоначално заварихме предприятие, което не работеше и беше с огромни дългове. Обезверени хора. Но само за година и половина след намесата на държаната това предприятие започна да наема хора. И нае 300 работници. В момента се търсят допълнително 1000 човека, погасяват се предсрочно заеми. Когато има структуроопределящо предприятие, важно за цял регион, трябва политика.
Назначихме професионалисти в предприятието и стана ясно, че нещата могат да се случват. И ако с ВМЗ-Сопот имахме късмет с хора, които познават сектора и бяха компетентни да вдигнат предприятието на крака, надали това се случва с другите фирми в държавата. Тогава решихме, че трябва да се въведе конкурсното начало, а така ще отговорим и на критериите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Не сме член на тази организация. Това обаче е и един от критериите за конкурентоспособност и работа на пазарен принцип на държавните предприятия.
- Досега не са провеждани конкурси за ръководните постове в държавните и общинските фирми.
- Не се провеждат конкурси. Така бе и когато бях министър. Това трябва да се промени и да важи не само да държавните, но и за общинските фирми с над 50% държавно участие. По този начин ще се наложи професионализмът.
А при общинските фирми проблемът е свързан и с огромна корупция. Тя обикновено храни предстоящи избори. Ако в общините има фирми, които могат да вършат качествено работата, вместо да се наемат такива по обществени поръчки, резултатите ще са по-добри. Например всяка община годишно харчи 8 млн. лв. за озеленяване. И винаги се избират фирми по някакви неясни критерии. Но ако има общинска фирма с професионалисти, парите ще бъдат много по-малко, а ефектът - по-добър.
Ще дам пример с летище София. Аеропаркът наистина се нуждае от професионален мениджмънт. Но не такъв, избран на политически принцип, а хора, които наистина разбират от този бизнес. Нищо не пречи при това конкурсно начало да има и международни експерти в тази дейност. В този глобален свят движението на работната сила вече е доста улеснено. Чуждите експерти могат да започнат работа тук срещу съответното заплащане. Този екип прави бизнес план, по който ръководството може да бъде сменяно единствено и само, ако не изпълнява критериите и не се справя. Но ако се справя, съответният министър да не може да се бърка. Ако на летище София има хора, които разбират как се управлява летище, няма да се стига до безумната концесия - за държавата да има стотинки, а инвеститорът да получи големия джакпот. Ако е чужд, ще изнесе печалбата.
Ако го имаше този закон, нямаше да се случи това, което сега виждаме на летище Стара Загора. Едно недействащо летище, за което винаги са се търсели инвеститори, но никой не го иска, защото е пред закриване. В момента обаче там има борд от петима души, които управляват трима работници. Скандално!
- Кое е най-важното, което ще се случи, ако законът бъде приет?
- Най-важното е да спре унищожаването и източването на публичните ресурси. Нужен е по-голям контрол и повече прозрачност в управлението на държавните фирми. Искаме да задължим фирмите постоянно да публикуват финансовите си отчети, за да е ясно в какво състояние са. За да знае не само обществото, но и институциите, и международните агенции как се управлява конкретното предприятие и какви са неговите резултати. Какво е сега с едва ли не разпокъсано законодателство и без ясни отговорности и непрозрачно управление.
Искаме с този проект работата на държавните предприятия да стане на пазарен принцип. Фирмата да остане държавна, но политиците да не се бъркат в управлението й и да следят единствено показателите по бизнес плана. Ако така предприятията печелят, капиталът ще остава в страната. Наричам това създаване на национално отговорен капитал. Той ще служи за подпомагане развитието на предприятията, но и ще се повишат вноските в бюджета и в общините. По този начин ще имаме фирми, които ще могат да стъпят на чуждестранни пазари.
У нас също има чужди компании, които са държавни. В момента между десетте най-големи компании в света четири са държавни. Ролята на държавните предприятия все повече се засилва в световен мащаб. И не трябва да изоставаме от тази тенденция. У нас държавните предприятия формират 10% от БВП. Във Финландия например те формират 35%, във Франция - 33%, в Холандия - 36%, в Словакия - 48%, в Германия - 54%, в Полша - 58%. Затова искаме за предприятия, в които държавният дял е 50%, да се въведе изискване за конкурсно начало и професионализъм. Така ще спре източването на публичния ресурс. Ще има прозрачност и добра отчетност. Така тези фирми ще се превърнат в пазарни играчи. С този проект концепцията за управление на държавните фирми се сменя и силно се надявам, че всички политически сили ще се обединим около него.
- Ако се осъществи това, което предлагате, означава коренна промяна. Струва ми се, че трябва да очаквате съпротива.
- Знам колко ще е трудно. Защото сега в тези фирми могат да се назначават хора на политически принцип. Затова се готвим за битка. Същевременно се надяваме всеки народен представител да осъзнае какъв е потенциалът на закона. Става въпрос за промяна в мисленето не само на политиците, но и на икономистите, и на българските граждани.
С този законопроект искаме да покажем, че държавата не е лош стопанин. Така, както това се случва в другите страни. Ако до 2004 г. сред 50-те най-развити предприятия, според "Таймс", нямаше нито едно държавно, сега в същата класация държавните компании са вече 11. Такива компании имат потенциал за създаване на повече заетост. Едно предприятие работи добре, когато не се източва. Чрез ВМЗ-Сопот показахме, че държавните предприятия могат да бъдат печеливши.
Надявам се най-вече реформаторите да застанат зад нас. Нали те за това твърдят, че се борят. Ако това не се случи, означава, че през цялото време са лъгали. Законопроектът е и част от плана, който БСП ще представи за развитие на държавата в сферата на икономиката. Трябва да се спре разпиляването на публичните ресурси.
- Ако проектозаконът бъде приет, ще спрат ли кражбите?
- Предлагаме законопроект, който наистина ще спре кражбите от държавните и общинските фирми. Когато те работят изцяло на пазарен принцип, ръководителите няма да крадат от себе си. Освен това няма да се притесняват за своето бъдеще заради смяна на правителството например. Особено в общинските фирми, където стават най-големите злоупотреби, корупцията наистина ще спре.
С този законопроект искаме да покажем и нещо друго. Трябва да променим икономическия модел на страната, защото през 2020 г. еврофондовете ще спрат. Тогава какво ще правят общините? Те са с продънени бюджети още сега. Когато спрат големите пари от Европа, как ще се развиват? С този закон показваме пътя, по който трябва да се върви. С общински фирми, които са на печалба, ще могат да се пълнят бюджетите. За държавата важи същото - държавни предприятия с печалби. Мечтата ми е да видя българска фирма да завладява чужди пазари.
Виждам и друг положителен ефект. Много млади хора напускат страната. Казват си: нямам бъдеще в тази страна, за да успея, трябва да имам връзки. Много образовани и кадърни хора се ядосват, че политически лоялни некадърници заемат местата в държавните фирми и напускат страната. С това, което предлагаме, всеки ще има равни условия да се състезава. Няма нищо по-хубаво от това да се реализираш в собствената си държава.
- Очевидно предлагате начин за изчистване на държавните фирми от неспособните хора, но едва ли само това би върнало младите. От години в Европа се говори за реиндустриализацията. Можем да вдигнем икономиката чрез вложения в производство, а не да разчитаме само на еврофондове и услуги. Но тук адекватността на образователната система е много важна.
- Напълно съм съгласен. Имахме план, който готвехме в кабинета "Орешарски". За съжаление не ни достигна времето, но той се базираше на няколко стълба. Първият беше евтин ресурс за българските фирми чрез промяна на модела на работа на Българската банка за развитие. Вторият бе базиран на иновациите, чрез иновационен фонд, който създадохме, за да подпомага фирмите. Защото да направиш иновация в някой сектор от икономиката е изключително скъпо. Тогава започнахме с 20 млн. лв. Някой ще каже, че това са малко пари. Да, но в предишните години бяха нула. Другото важно беше обвързването на образованието с бизнеса. Започнахме да стимулираме общини, където имаше клъстери, да общуват с Министерството на образованието. За да кажат какви са техните нужди за развитието на професионалното образование. Говоря за специалисти като инженери, геолози, химици и т.н., хора, които могат да бъдат полезни на българската индустрия. На базата на тези три стълба започнахме да градим стратегия за реиндустриализация.
За съжаление неолибералният модел и дясното налагат разбирането, че всеки сам трябва да се оправя. Ние обаче смятаме, че държавата може да подпомага бизнеса. И алармираме, че това, което направиха ГЕРБ с професионалното образование, прехвърляйки цялата отговорност на общините, ще доведе до ликвидиране на професионалното ни образование. Това е изключително страшно.
Не случайно в последните дни БСП имаше срещи с работодателски организации. Обединихме се за общи мерки, които да доведат до подпомагане на българската индустрия за намиране на квалифицирани кадри. Това става със съвместна работа за дълъг период, за да се намерят най-правилните стъпки. За да възстановим образователната система, каквато имахме, но за съжаление изгубихме. БСП твърдо ще работи в тази посока.
Обявихме нашите дългосрочни приоритети. А те са икономика, индустрия за развитие на българското производство. Образование, обвързано с бизнеса, така че подготовката на кадри, на специалисти да подпомага българската икономика. Здравеопазването също е приоритет, защото в тази област има голям срив. И екология, и чиста среда. Това са четирите основни приоритета, които ще залегнат в нашата дългосрочна програма за управление на страната. За тази програма ще искаме подкрепа от българските граждани за следващите предсрочни парламентарни избори.
- Понятието социално отговорен бизнес има ли място и почва у нас?
- Има наченки на предприятия, които са социално отговорни, но това не е защото искат чак толкова много да се грижат за работниците, а защото държат да ги запазят. Все по-трудно става да намериш квалифициран работник. Липсата на квалифицирана работна ръка е и основната причина за липсата на чуждестранни инвеститори. Уверявам ви, това е проблем номер едно. Не е дори съдебната власт, не е корупцията, не е администрацията. Основният проблем за идването на чуждия бизнес в България е именно липсата на квалифицирана работна ръка.