Газови химери

След като руско-турските отношения са на път рязко да се подобрят, също както рязко се влошиха през зимата на 2015 г., съдбата на бъдещите газови трасета към Европа също е на път драматично да се промени. Във вторник официални представители на руската и турската страна вече обявиха, че са започнали началните преговори за подновяване на работата по газопровода "Турски поток", която беше спряна, след като турски изтребители свалиха руски бомбардировач Су-24 над сирийска територия. Вицепремиерът в руското правителство Аркадий Дворкович заяви, че "Турски поток" остава в сила. А пък ръководителят на "Газпром" Алексей Милер коментира, че "топката е в турското поле" и концернът очаква предложения от страна на Анкара. Много е вероятно този въпрос, заедно с други натрупали се проблеми, да бъде обсъден между президентите на двете страни Владимир Путин и Реджеп Ердоган на предстоящата им среща на 9 август в Санкт Петербург.
Когато през ноември 2014 г. Владимир Путин обяви по време на последното си тогава посещение в Турция, че спира участието на Русия в строителството на газопровода "Южен поток", мнозина решиха, че и обявената тутакси алтернатива, наречена "Турски поток", ще има същата печална съдба. На фона на нарастващата конфронтация между Русия и САЩ и възможностите на Вашингтон да манипулира и моделира местните елити по начини, които отговарят на неговите интереси, това предположение не изглеждаше лишено от основание. Но ето че две години по-късно в региона ни се натрупаха толкова нови геополитически събития, че възможността България да бъде заобиколена от руския южен газов поток към Европа

отново изглежда съвсем реална

Но това ще стане окончателно ясно в бъдещите две-три години. Засега върхушката на ЕС заедно с американците, в ущърб на българските национални интереси, налагат и постепенно реализират елементите от т.нар. Южен газов коридор, който трябва да бъде основно захранван от азербайджански природен газ.
Южният газов коридор с обща дължина 3500 км е съставен от съществуващия газопровод Баку-Тбилиси-Ерзурум, изграждащия се в момента газопровод ТАНАП - от източната до западната граница на Турция, и неговото продължение ТАП, което ще минава през териториите на Гърция, Албания и по дъното на Адриатическо море до Италия. Стойността на двата нови газопровода се оценява на 45 млрд. долара. Строителството на ТАНАП започна през март 2015 г., а на ТАП през май т.г., след като беше получено последното разрешение от Еврокомисията. Очаква се "коридорът" да бъде напълно завършен през 2020 г., когато първите доставки трябва да бъдат получени от италианските клиенти, а за турските това ще се случи година по-рано. Южният газов коридор е с капацитет 10 млрд. куб. м газ годишно за европейските клиенти и 6 млрд. куб. м газ за потребителите в Западна Турция.
Тъй като от самото начало Южният газов коридор бе замислен и е осъществяван като проект, който да намали печалбата на Русия от износа на газ за ЕС, то е добре да се види как той ще промени

картината на европейския газов пазар

Ами няма да я промени почти никак. Срещу 10 млрд. за ЕС и другите 6 млрд. куб. м газ за Турция, които Баку може да извади от недрата на страната, Русия стои направо величествено със 159 млрд. куб. м природен газ, продаден през 2015 г. на клиенти от Европа, от които 27 млрд. на Турция. Американците обаче не крият, че целта е по-късно към разработения вече маршрут от Азербайджан да бъдат присъединени и други газови потоци - от Иран, Ирак, от страните от Средна Азия. В такъв случай в някакво бъдеще време се очаква обемът на транспортирания по ТАП газ към Европа да бъде увеличен до 30 млрд. куб. м. В същото време се очаква, че към 2030 г. потребностите на ЕС от природен газ ще нараснат със 100-150 млрд. куб. м до 600 млрд. Очевидно е, че при падащия добив на синьо гориво в Европа дори тройното увеличаване на транспортирания газ през ТАНАП и ТАП няма да задоволи европейските нужди. Това може да бъде радикално направено единствено с построяването на "Южен поток" или "Турски поток" (за България, разбира се, е за предпочитане първият вариант), който може да поеме до две трети от долната граница на бъдещите европейски нужди от газ.
При това има обосновани съмнения, че Азербайджан може да осигури повече от 10 млрд. куб. м газ. Пред либералното издание "Газета ру" членът на експертния съвет на нефто- и газопромишлениците на Русия Елдар Касаев твърди, че поради липса на свободни финансови ресурси е забавено разработването на находището "Шах Дениз 2", което е

основната надежда на европейците

и американците за намаляване на т.нар. "газова зависимост" от Русия. Намаляващият дебит от сондажите се дължи на недостига на нефтодолари, твърди Касаев, но в същото време неназован източник на изданието от компания, участваща в разработването на "Шах Дениз 2", отрича тези твърдения и заявява, че добивът дори се увеличава. Според директора на Фонда за национална енергийна безопасност Константин Симонов напълно е възможно доставките на ТАП да започнат чак през 2025 г. Освен това според него този газ няма да промени особено структурата на европейския газов пазар. От 10-те милиарда 8 са предназначени за Италия, по 1 млрд. куб. м за Гърция и България, така че азерският газ ще остане основно "блокиран" в южната част на континента.
Американските планове за ограничаване на руските продажби на синьо гориво в Европа се сблъскват и с нестабилната обстановка в Близкия изток и неясното отношение на държавите от Средна Азия към подобни проекти. Как да очакваш газови доставки от Ирак или Иран към Европа, като не знаеш утре коя по ред война ще пламне в региона и коя държава ще изнася този газ - Ирак, независим Кюрдистан или нещо друго, което още го няма на политическата карта. Турция, която географски и не само, е в центъра на този сложен регион, също имаше големи надежди да намали зависимостта си от руския внос, който сега достига до 60% от потребностите й, но и тук

нестабилността е голяма

Азербайджан не може да осигури повече от договорените вече 6 млрд. куб. м по ТАНАП. Газовите доставки от Иракски Кюрдистан може да станат възможни само при успокояване на ситуацията в региона, която обаче става все по-заплетена, а строителството на терминали за втечнен газ по средиземноморското крайбрежие ще изисква големи финансови средства, които в настоящата тежка ситуация в Турция е съмнително дали ще бъдат намерени. Те се налагат от необходимостта да бъде разширена мощността на хранилищата за природен газ и да бъде модернизирана тръбопроводната система. Сега Турция разполага с хранилища за природен газ с обем 3 млрд. куб. м, а е необходимо те да бъдат увеличени до 15-20 млрд. куб. м, за да се използва ефективно средиземноморският маршрут за доставка на газ. Според експерти Турция трябва да използва всичкия доставен от Азербайджан газ, без да го пуска към Европа, за да намали зависимостта си от Русия, което едва ли ще се хареса на европейските клиенти, очакващи трепетно края на "руското газово робство".
Най-невероятното в тази история е обаче, че САЩ по най-йезуитския начин карат Европа сама да финансира начинанието, което трудно би решило неволите на самите американци. Стойността на целия Южен газов коридор, с всички газопроводи и разклонения, се оценява на 45 млрд. евро при мощност от 10 млрд. куб. м. В същото време погубеният от Вашингтон и Брюксел "Южен поток" щеше да пренася 63 млрд. куб. м, за които инвеститорите щяха да заплатят около 16 млрд. евро, което е около една трета от стойността на американския проект. Дори Южният газов поток да утрои своята мощност някъде в бъдещето, цената на русофобията на американските политици и европейските им васали пак излиза твърде и твърде солена за европейците. Тях, разбира се, това слабо ги вълнува, защото не плащат нищо от джоба си. Схемата, при която изглеждащата лековерна и глуповата Европа сама плаща баснословни суми за проекти със съмнителна ефективност, а парсата остава в САЩ, е чиста класика в американската външна политика. Но тука в сила е по-скоро поговорката за лудия и баницата.