Нов срив в жизнения ни стандарт

За възхода на едно общество можем да съдим по това дали съответната държава води политика, която повишава жизненото му равнище - но не за отбрани "елити" и групи от него, а за населението като цяло. Неслучайно се казва, че по отношението към болните, възрастните, социално слабите и децата си проличава доколко цивилизовано е едно общество. Обратното нееднозначно е синоним на деградация, регрес или упадък - както ви отърва.
В тази връзка съществува един показател, който дава що-годе достатъчно обективна оценка за състоянието на съответната държава. Нарича се Индекс на човешко развитие (ИЧР). Рядко ще чуете в новините и в политкоректните ни медии нещо за него, защото числата, които представя за България, са доста нелицеприятни. Проследени като тенденция във времето или в сравнение с други страни по света, те са истински шамар за днешната ни политическа класа.
Този критерий е на ООН и макар също да ползва статистики от американските регистри, не се вписва в "мейнстрийма" на разни фондации, неолиберални тинк-танкове и НПО-та, които ни заливат постоянно с бомбастични отчети за възходи и рекорди, иззети от "правилно зададени" опорни точки, премълчаващи факти и истини, които виждаме и усещаме във всекидневието. Показателят включва в себе си няколко елемента - продължителност на живота, здравеопазване, образование и степен на грамотност, жизнен стандарт (бедност и богатство).  

Какво показват данните?

Според последния доклад с публикуваните ИЧР на 188 държави в света, страната ни вече е на 59-о място. През 2013 г. България все още е удържала 58-мото място. За сравнение, банановите републики Антигуа и Барбуда и Барбадос днес са пред България по жизнен стандарт - съответно на 57-о и 58-о място. А още по-тъжното е, че през 1990 г. - да я приемем като последната година на "лошия комунизъм", сме били на респектиращото 27-о място в света. Оттогава всъщност се води и въпросната класация.
След 1990 г. жизненият стандарт в България, както и в цяла Източна Европа стремително пада. През 2011 г. Индексът за човешко развитие на България е HDI-0,771, с което страната ни заема 55-то място в света. Любопитното е, че тогава Куба, която от дълги години е в изолация и под ембарго, е на 51-во място.
А ето и данните за образцовата източноевропейска държава Чехия, която Западът винаги дава за пример на успешен преход към демокрация: през 1990 г. Чехословакия с HDI-0,931 е заемала 25-то място в света по жизнен стандарт. В момента Чехия е с HDI-0.870 и заема 28-мо място в света, а Словакия с HDI-0.844, заема 35-то място. Или както се казва, в мача срещу Запада, Чехия е загубила едва с 0:3 в полза на Запада, Словакия с 0:10, докато България - с цели 0:32 в полза на новите господари, изчислява сайтът Aliceinwonderland.еu. 
В последната класация първа е Норвегия, следвана от Австралия и Швейцария. В десетката са още Дания, Холандия, Германия. САЩ са класирани на 8-мо място, Гърция е на 29-о. Пред нас, макар и в доста по-голяма близост са Беларус и Русия - и двете са поставени на 50-то място, а най-близко е Румъния - 52-ро, т.е. със 7 места пред България.
Какви изводи можем да направим?
Ясно е като бял ден - в човешко развитие се инвестира. У нас се прави точно обратното и резултатът е закономерен. През целия злощастен период, наречен удобно и невинно "преход", управниците ни "инвестират" само в собственото си благополучие и това на своите деца, родата и най-близкото си обкръжение. А за да върви тази политика по-гладко и безоблачно, "отчетът" се прави към началниците на по-горно равнище. И така - до едно небезизвестно посолство или директно в Брюксел и Вашингтон. Въпросният "преход" не само че доведе до

невиждан упадък нацията ни,

но води ударно към затриване на държавата.
Стандартът ни се е сринал дотолкова, че в огромното си мнозинство българите не живеят, а се мъчат да оцелеят. На хората над 40-годишна възраст не им трябват класации, защото много добре помнят как са живели преди и виждат мизерията сега. С доходите, получавани през "омразния социализъм", можеха да се купят стоки и услуги, многократно надвишаващи това, което човек може да си позволи днес. Само няколко примера: сметките не ги надписваха и за всички разходи - ток, телефон, вода, парно, топла вода отиваха не повече от 30 лв. в най-лошия случай. Билетчето за градския транспорт беше 6 ст. Хората си пускаха децата да играят по цял ден навън без притеснения. Човек, като се разболееше, отиваше в поликлиниката и не му се налагаше да плаща веднъж здравна осигуровка, втори път такса и трети път - под масата. За нивото на образованието ни да не говорим - бяхме еталон за много държави.
Китайците имат древна поговорка: "В добре управлявана страна е срамно да си беден. В зле управлявана обаче е срамно да си богат." Затова в днешна България безсрамието се оказва основна ценност, а възходът на деградацията - триумф за успеха на властта.