Безнаказаност

Лятото е периодът, в който усещането за липса на правосъдие и ширеща се безнаказаност избива най-ярко на повърхността. Докато политиците и държавните институции са в почивка, в медийното пространство на преден план по-често са онези новини, за които никой не иска да чете и слуша - побои, катастрофи, битова престъпност, ромски скандали, убийства...
Горещият сезон е тъкмо времето за дежурната реч на вътрешната министърка Румяна Бъчварова за успехите в борбата с престъпността или за популяризирането на неясен съдебен скандал, свързан с псевдореформи и вътрешни борби на високо ниво.
Както обикновено обаче, реалността е друга и показва, че държавата я няма. Каква държава е тази, в която пияни роми бият полицаи, общински съветник с богато криминално минало млати и унижава свой съгражданин, съдът пуска на свобода турски гастарбайтер, убил двама мотористи, а той изчезва безследно. И сигурно нямаше да се чуе повече за двете жертви, ако техни моторизирани приятели и познати не бяха излезли на протест срещу безнаказаността у нас. Два дни шумните им мотори шестват из столицата, а водачите им правят мълчаливи събирания в очакване на правосъдие.
 Такова обаче у нас няма. Най-често разбираме, че ако полицията случайно хване виновника, съдът намира начин да го пусне. Ако разследващите си свършат работата, прокурорът прави фал и оплесква обвинението. Ако има ясни доказателства, че шофьор е карал с непозволена скорост, довела до смъртта на двама невинни, съдът го праща да чака официалното обвинение в несъществуващ дом.
Поредният абсурд е и поредното доказателство за липсата на правораздаване у нас. А справедливостта се чака по улиците - на протести, мълчаливи събирания или шествия.