Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Глобус

Палестина - люлка на светини

ООН трябва да предприеме практически стъпки за създаването на втората след Израел държава, съгласно решението от 1947 г., което значи прекратяване на окупацията на спорните територии, смята посланикът на Палестина д-р Ахмед ал Мадбух

Зорница Илиева

8. Август 2016 , брой: 179   1020   0
Снимка


"Израел не желае да има определен краен срок за провеждане на преговорите и да има група държави, които да участват в такива преговори и да наблюдават развитието им."


- Ваше Превъзходителство,       
Наскоро открихте в София, на Моста на влюбените при НДК, фотоизложба "Палестина-люлка на светини", която бе предназначена за дипломатическия корпус в България. Надявате се, че тя ще привлече отново вниманието към Вашата страна и нерешения от десетилетия т.нар. палестински въпрос?
- Тази изложба бе адресирана към българската публика и гостите на България. Просто в един момент организирахме група арабски посланици, но и не само арабски, за посещение. Изложбата още веднъж подчерта мястото на Палестина като люлка на световните религии и в историята на света с ханаанската цивилизация, която датира от хилядолетия. Повече от 20 постера бяха посветени на мястото на Ерусалим и неговия арабски облик. Защото Ерусалим е подложен на най-грозна кампания за евреизиране и заличаване на неговата  идентичност, за откъсване от неговата арабска среда.
- *Всъщност палестинският въпрос някак остана в сянка на бързо случващите се геополитически събития и промени напоследък. И все пак Франция лансира идеята да се проведе международна мирна конференция с участието на Израел и Палестина до края на тази година, и то в Париж, през ноември. Какви са конкретните идеи според Вас, които ще се обсъждат на тази конференция, ако тя се състои?
- Френската инициатива се появи след един доста продължителен политически период на вакуум и в период, когато Вашингтон е ангажиран с предстоящите президентски избори. Ние подкрепихме тази инициатива, но, както обикновено, Израел не я прие и се опита да я заобиколи, да я изпразни от съдържание. В същината си френската инициатива се състои в това да бъде определен таван във времето, да бъде проведена тази конференция до края на тази година и да се реши палестинският проблем. Инициативата се стреми да съхрани и да постигне прилагане на принципа за уреждане чрез две държави. Израел не желае да има определен краен срок за провеждане на преговорите и не желае да има група държави, които да участват в такива преговори и да наблюдават развитието им. Въпросите, които ще се поставят, ако тази конференция се състои, ще бъдат всички основни въпроси, които подлежат на разрешаване, за да бъде постигнато уреждане на проблема на базата на съществуване на две държави, включително окупацията, бежанците, въпроса за Ерусалим и т.н.
- *Вече е известно, че френската инициатива бе подкрепена от външните министри на ЕС, но Израел отказва участие. Информацията е, че Нетаняху настоява за провеждане на регионална мирна конференция и търси съдействието на САЩ в тази насока. Как ще се излезе и дали изобщо ще се намерят компромиси, за да не се провали отново възможността за намиране на изход от конфликта Израел-Палестина?
- Израел не приема краен срок и участие на други държави, които да са свидетели на процеса за разрешаване на конфликта. Израел се стреми към провеждане на регионална конференция, за да провали френската инициатива и да се постигне договорка със сунитските държави в региона, което обръща нещата. Това е включително преобръщане и на Арабската мирна инициатива от 2002 г., според която Израел трябва да се изтегли и в отговор арабските и ислямските държави да го признаят и да установят дипломатически, икономически и всякакви други отношения с него. Израел преобръща нещата. Постигането на договорни отношения с арабските държави щяло да го насърчи да помисли за уреждане на палестинския проблем. Това бе отхвърлено на конференцията в Париж през юни т.г.. Генералният секретар на Арабската лига го отхвърли и настоя първо за изтегляне на Израел от завзетите през 1967 г. територии.
- *Години вече палестинският народ живее с мисълта, че ЕС например стои зад него, че повечето европейски страни, като гласуват в ООН в полза на Държавата Палестина, всъщност подкрепят неговата кауза, а на практика усилията не водят до реален мир и не се стига до удовлетворително решение. Само Израел ли е причината да се провалят множеството инициативи в тази връзка?
- Израел е този, който проваля инициативите, но е налице и липса на воля за натиск върху него да приеме преговори за решаване на въпроса. Например френската позиция беше, че ако Израел не приеме до края на годината да се постигне решение, Франция ще признае палестинската държава. Но след проведени редица разговори от израелска страна Франция отстъпи от тази своя позиция. От своя страна, ЕС не използва лостовете, които притежава, за да упражни какъвто и да било натиск върху Израел. Например за бойкота на стоките, които се произвеждат в колониите. ЕС взе решение да се поставят етикети върху тези продукти и гражданите сами да решават дали и кое да купуват. А ембаргото би било по-правилното действие по този въпрос. Направен бе избор да се предостави свобода на действие на самите държави членки. Ако мога да си позволя този каламбур, решенията всъщност не са докрай решителни.
- *Вие многократно информирате за "колонизаторската дейност" на Израел и за "провокациите, които се вършат спрямо правата на палестинците" както в Израел, така и в територии, които след 1967 не са под ваш контрол. При посещението си в Газа генералният секретар на ООН заяви, че "ООН винаги ще бъде с вас" и на практика е осъдил израелската блокада на Ивицата Газа. Като мотиви е посочил отсъствието на свобода на движение, безработицата, липсата на отговорност за извършени злодеяния и т.н. Но в същото време каза, че "политическият хоризонт е мрачен". Моралната подкрепа явно е налице, но какви са според Вас реалните стъпки след такива изявления?
- Морална подкрепа има от много страни, но никой не предприема практически стъпки. Дори САЩ казаха, че окупацията е незаконна, но няма конкретни стъпки в това отношение. Нашата ориентация беше СС на ООН да приеме специална резолюция за колонизацията, но САЩ възпрепятстваха приемането й. Ние смятаме, че както през 1947 г. ООН е приела разделянето на Палестина, така сега трябва да предприеме практически стъпки за създаването на втората държава (Палестина  - б.р.), което значи първо прекратяване на окупацията.
- *При постигнатото споразумение между Турция и Израел за нормализиране на замразените отношения между двете страни се оказва, че Анкара е отстъпила от искането да отпадне блокадата на Ивицата Газа. Помощите ще пристигат отново през израелски пристанища и след проверки от израелска страна. Как ще се отрази този информация на усилията на Палестина за обединение на всички палестински организации зад единна политика с цел окончателно решаване на палестинския въпрос?
- Ние не сме давали пълномощия на никоя държава да говори от името на Палестина. Това си е тяхно споразумение, на Турция и Израел. Ние сме под окупация и не можем да променим фактите.
- *В едно неотдавнашно интервю сирийският президент Асад заяви, че западните сили искат да го свалят, но в същото време търсят контакти с неговото правителство. Има ли подобни връзки между Израел и Палестина, т.нар. зад кадър, и има ли вероятност за срещи на "четири очи" между лидери на Израел и Палестина? Вижда се, че напоследък по света има такива срещи между страни, които са се считали доскоро  за невъзможни.
- Нашият президент Абу Мазен заяви, че с това екстремистко израелско правителство, което не спазва никакви договорености, няма смисъл да се говори. Затова и ние подкрепяме провеждането на международна конференция, след като за 20 години преговори не постигнахме нищо. ЕС например постигна договор с Иран във формата 5+1. Ако Израел прекрати колонизацията, освободи палестинските затворници, които са в затворите отпреди споразуменията от Осло, и започне да изпълнява договореностите, готови сме да преговаряме по висящите въпроси, вкл. в т.нар. преки преговори. 
- *Зная, че това е болезнена тема за Вас, но нашето общество така и не разбра как приключи всъщност трагичният инцидент, който стана преди време в сградата на посолството на Държавата Палестина в София. Има ли развитие или страницата е обърната с поглед към бъдещето?
-Българските органи вече почти са приключили всички процедури по разследването. От експертните доклади, които са ни известни, става ясно, че е погълнал голямо количество медикаменти, а нараняванията му отговарят на падане от височина, т.е. няма съмнение за криминален случай.
- *Вие сте отдавна в София. Как изглежда държавата ни през очите на един доайен на дипломатическия корпус? Зная, че дипломатичният отговор е задължителен при такъв въпрос, но Вие винаги сте подчертавали приятелските чувства към страната ни и малко по-различна гледна точка би била повече от полезна.
-България е хубава, красива страна с добър народ. Нас ни боли, когато виждаме обезлюдени села. Мисля си, че би трябвало да се положат усилия за подобряване благосъстоянието на гражданите.
- *Всъщност пропуснах да Ви попитам дали има новини от Палестина, които трудно стигат до нашата общественост?
- Само преди дни, на 12 юли, пред СС на ООН бе представен дългоочакваният доклад на Квартета за Близкия изток. Палестинският постоянен наблюдател Риад Мансур изрази нашето разочарование и тревога, че той не е отговорил на очакванията, които са му се възлагали, особено поради факта, че е насочен не към незабавни и решителни мерки за окончателно прекратяване на палестинско-израелския конфликт, а към управлението му. В доклада твърде често се поставя знак на равенство между индивидуалните актове на насилие от страна на палестински граждани и официалните, преднамерени политики и действия на окупационната власт, които са източникът на този конфликт и на произтичащите от него злини. Риад Мансур цитира и обръщението на палестинския баща Рафат Бадран, чийто 15-годишен син  беше убит от израелски войници, докато се е връщал заедно с други деца от плуване. В него той казва: "Евие, международната общност, които можете да принудите Израел да прекрати бруталната си окупация на 50-та й година,  можете да помогнете Махмуд да е сред последните отнети животи."
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"