Това ако не е партньорство...

Проправителствените служби (медии) за пропаганда и агитация на населението преди няколко дни ни проглушиха ушите с едно напълно банално писмо на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, с което той уж давал "зелена светлина" пред реализацията на газопровода "Южен поток" и на АЕЦ "Белене". Сетне премиерът Бойко Борисов се обади на руския президент Владимир Путин и като се почна една - и по "Белене" ще работим, и по "Южен поток", и изобщо една добронамереност от руска страна, която дори удивила нашия премиер.
Очевидно е, че българската страна е в по-губеща позиция от Русия по отношение на съвместните енергийни проекти, защото нашите възможности за маневриране са значително по-ограничени. Хем сме осъдени за "Белене", хем нямаме свободни пари да плащаме на Русия, хем не можем да продадем реакторите без нейното решаващо сътрудничество. Ситуацията с "Южен поток" самият Борисов я описва добре - заобикалят ни и руско-турският "Турски поток", и проамериканският "Южен газов коридор" през Гърция, а българските инвестиции в газовата ни инфраструктура отиват напразно. Това са справедливи аргументи в полза на възобновяването на "Южен поток", но те бяха такива и когато София спря съвместното с Москва начинание.
Истинската причина за стопирането на съвместните проекти, и това не се криеше, бе намерението на САЩ да "сдържат", както се изразяват там, Русия. При това още преди украинската криза и присъединяването на Крим. Винаги, когато се обсъжда темата за българо-руските икономически отношения, трябва да знаем, че има трети играч, който следи всичко и ако прецени, че България си е позволила да излезе извън предписаните й рамки, ще й нанесе жесток удар. Дали ще бъдат протестъри по улицата, компромати или комбинация от двете, или нещо трето, го решават американците. И Борисов прекрасно знае това, дори се хвали с "постиженията" си в тази област.
През октомври 2015 г. по време на дискусия, организирана от Американската търговска камара, той каза: "Ние сме едно, приятели, аз иначе нямаше така да ви говоря. Признали сме "Хизбула" за терористична организация. Спрели сме три големи руски проекта. Спрели сме руски самолети над морето. Това ако не е партньорство, какво е?" А ето и нещо малко по-старичко, от 2011 г. Няколко реда от Параграф 15 от секретната грама на посланик Джон Байърли: "Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ".
Ако случайно срещнете Бойко Борисов, го попитайте дали е получил и одобрението на американците за поредния лупинг в отношенията с Москва. Защото ако не го е получил, всичко останало са приказки за наивници, които дори не са достойни за коментар. Това е много унизително и тъжно за нашата страна, но в сегашната геополитическа ситуациа нещата за момента стоят така. А ако все пак търсите рационалност в действията и приказките на премиера, не забравяйте, че идват важни за него избори.