Престъпление или...?

Почти в традиция се превърна тенденцията България да е на опашката в класациите за щастие и за качеството на живот и да е на челните места в изследвания, уличаващи страната ни в корупция, лошо правосъдие или депресирани хора. Резултатите от ново подобно проучване сочат, че сме втори в света по нарушаване на авторските права и пиратство в интернет. Но вместо мигновено да започнем да си посипваме главата с пепел, нека простичко, но все пак екзистенциално се запитаме, защо, аджеба, става така?!
За интернет пиратство се смята безплатното нелегално разпространение в мрежата на мултимейдийно съдържание (музика, кино, електронни книги и т.н.), без да се спазват авторските права. От това страдат най-вече творците и цели индустрии, вложили творчество и милиони в създаване на песни, клипове, филми, снимки...
Изключително несправедливо е да инвестираш талант и пари в нещо, което ще бъде откраднато и пуснато за свободно сваляне в интернет. Не е честно, но е факт. Особено в страни като нашата, където тегленето на клипове, филми и книги от безброй торенти и огледални сайтове е не просто всекидневие на хора, ползващи интернет. Не е и начин на мислене и желание да се вземе нещо без пари. Става дума за стремежа да се опази поне някаква тяга към изкуството и литературата, съобразно доходите, които имаме.
Средната заплата в Германия (където интернет пиратството е с най-нисък процент) е 2870 евро на месец. Всеки знае, че в България, ако някой взема 20% от тази сума, се смята за добре платен. И как тогава да си позволим лукса колкото може по-често да купуваме книги, да ходим на кино, да даваме пари за дискове, след като изтръскваме докрай портмонетата, за да платим сметките и да осигурим за децата ни храна и дрехи от първа необходимост?
И тъй като интернет пиратството явно е обратно пропорционално на доходите, нека всеки сам прецени дали то е престъпление или неизбежно зло.