Ще атестират учителите на всеки 4 години

Задължителна квалификация за педагогическите специалисти с общо 48 академични часа за 4 години въвежда МОН с Държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Той бе представен вчера от зам.-министър Диян Стаматов. За всеки 16 часа такава квалификация обучаемите ще получават по един квалификационен кредит - т.е. поне три кредита за 4 години. Отделно във всяко училище педагозите трябва да преминат всяка година през 16 часа вътрешна квалификация чрез обмяна на опит с колегите, посещаване на открити уроци и пр. Квалифицирането е уж на доброволен принцип, но ако учител не желае да се усъвършенства без уважителна причина, ще има наказания, обясни Стаматов. Проектът за стандарт, който е качен в сайта на МОН за обществено обсъждане, бил обговорен с 602 педагози от 62 училища в 6 района на страната. Парите за квалификацията ще са от бюджетите на училищата, от новата оперативна програма на МОН, от националната програма за израстване на педагозите (600 хил. лв. тази година), от програма "Еразъм +".
Всяка квалификация на учителите ще бъде отбелязвана в индивидуално професионално портфолио (досие). В него ще се записва всичко свършено и несвършено, постигнато или не от учителя. Данните в портфолиото ще се събират в следващите 4 години и за пръв път те ще послужат за атестиране на учителите, което ще се въведе от учебната 2020/2021 г. и ще се повтаря на всеки 4 години. Атестирането ще включва самооценка и оценяване от специална комисия. Атестационната карта включва 25 критерия по областите на професионална компетентност, от които 20 са национални и 5 ще са утвърдени от самото училище. Атестационната комисия за всеки учител ще включва представители на училището, одобрени от педагогическия съвет, и на регионалните образователни управления. За директорите в комисията ще има хора от общината, от финансиращия орган и от т.нар. Обществен съвет към всяко училище, където има и родители. Скалата за оценяване включва за най-добрите 2 точки по всеки параметър, за средни постижения - 1,5 точки, и за по-ниски постижения на учителя 1 точка. Оценките ще са 5, като най-високата се пише за получени 45 до 50 точки, а най-ниската е за 25 до 29,99 точки. От атестирането ще зависи растежът по длъжности и заплащането.
Длъжностите в училище ще са три - учител (възпитател), старши учител (старши възпитател) и главен учител (гл. възпитател). Длъжността директор ще има три степени. Запазват се петте досегашни професионално квалификационни степени.
Не е решен в стандарта проблемът с кариерата и атестирането на логопедите, които при приемането на новия училищен закон бяха включени в категорията "педагогически специалисти", въпреки техните аргументи, че те може да бъдат оценявани не от педагогическите съвети и директорите, а от медицински органи. Ролята на логопедите расте, тъй като законът постанови децата със заболявания и специални потребности да се обучават в общото училище. В НС на логопедите бе обещано проблемът да се реши със стандарта, но експертката Милка Коджабашиева от МОН вчера върна топката в НС, като на въпрос на ДУМА отговори, че законът не отделя логопедите от останалите педагогически специалисти и те няма как да бъдат оценявани различно.

И фирми ще обучават учители

И новият закон, и новият стандарт предвиждат право за квалифициране на учителите да имат не само висшите училища, но и фирми, и неправителствени сдружения. МОН още не е оповестило списък с организациите, които имат право да обучават учители, но по принцип не е ясно защо до тази дейност се допускат фирми и НПО, при положение, че в България има 51 вуза, от които осем са класически, част от тях са били създадени специално за обучаването на учители и имат традиции в това.