Водевилни игри

Татяна Дончева, чието Движение 21 гравитира около статистическата грешка, се връцна и с престорена гордост на недооценен политически колос обяви, че "напуска преговорите" с БСП за общ кандидат-президент. Този театрален водевил е  познат до втръсване на българина, защото представлява вроден синдром на егоцентризма и присъства в целия спектър на родната партийна фауна. Зададат ли се избори, настава едно щъкане вляво, вдясно, в центъра, появяват се понякога какви ли не мешавици между тях, та на човек му става байгън накрая.
Ясно бе от самото начало, че няма как да бъдат задоволени болните амбиции и мераци на всички "отговорни фактори". Кандидатът може да е само един, както е един и клонът, наречен БСП, на който отново са накацали всевъзможни "потенциални партньори", които без БСП са си едни кръгли нули.
Ама не било правилно да се преговаря само за "обща лява кандидатура" и "обединение на лявото" срещу ГЕРБ и дясното. Поставянето на изборната надпревара върху плоскостта "ляво-дясно" работело в полза на кандидата на ГЕРБ, реди Дончева.
Нищо подобно! Разграничението от партията на Бойко Борисов, от персони като Плевнелиев, Ненчев и Митов е определящо за това каква трябва да бъде лявата номинация. Защото представлява разграничение от една доказано вредна за държавата ни политика. А точно изявления като това на Дончева обслужват ГЕРБ. Утре, разбира се,  госпожицата охотно ще бъде поканена във всички сутрешни блокове, за да оплюе същата тази БСП, която навремето напусна и чрез която днес отново опитва да се реанимира от политическото небитие. За да отиде пак в него след изборите.
Нищо изненадващо не се забелязва и на десния фланг. Вчера Николай Ненчев, представител на файтона БЗНС, който се води част от Реформаторския блок, обяви готовността на блока да се яви на изборите с обща кандидатура с ГЕРБ. Повече от логично, при положение, че РБ отдавна се е превърнал в негов придатък, а едно самостоятелно явяване би разкрило катастрофално ниския му рейтинг. Тази част от РБ, която остана в управлението, няма желание да прави нищо извън ГЕРБ. Безразличието на Кунева и Лукарски към президентските избори е видимо. Виж, по-интересно би било поведението на опърничавото ДСБ. Дали Радан като "опозиционер във властта" няма да се кандидатира, за да си преброи симпатизантите или ще избегне този резил.
Като трети център в битката за държавен глава се оформят патриотичните партии и формации. Засега ефектът от тази стиковка е заравянето на томахавките от страна на непримиримите доскоро Симеонов и Сидеров, но едва ли електоратът им се чувства очарован от подобен инженерингов проект. И Каракачанов, и Нотев са познати на публиката и едва ли могат да изненадат с нещо нестандартно и разтърсващо.
Истинско разтърсване обаче може да се случи месец преди 6 ноември, ако чалгата влезе в политиката. Заканата на Слави Трифонов да се пробва, щото го предизвикват, не бива да се пренебрегва. Още повече, че шоуменът вади най-силния и привлекателен коз: "Да съборим Системата!" Същата тази Система, която видимо се руши извън водевилната ни държавица. А на народа му е писнало и малко му трябва, за да обърка картите на политиците. Тогава и "Козяк" ще е безсилен да спасява положението.