Да възкресиш българщината

На всеки му се иска да вярва, че не са изчезнали още от скъпите ни 111 хиляди квадратни километра родолюбивите българи. И отечеството ни ще пребъде, въпреки нелепите усилия на някои да затрият или продадат майка България на чуждоземци. Вярванията обаче са довреме. Нужни са поне едно-две доказателства, които да вдъхнат кураж на днешното поколение, че не всичко е "Покемон гоу" или телевизионно риалити. Че в епохата на смартфони и манекенки има нашенци, които не само се опитват да опазят изчезващото ни филмово изкуство. Но и с безкрайна отдаденост, нечувана и трудно разбираема от търсещите Пикачу, възкресяват днес, в ХХI век, забравените символи на жертвоготовност и българщина.
Режисьорът Искрен Красимиров, като че ли упорито и ненатрапчиво, без излишното гръмко биене на камбаната, през последните години снима филми за Ботев, Софроний, Алеко, Цар Борис III, подготвя се да пресъздаде на кинолента и образа на Иван Вазов. И не се спира. Ще прави филм и за легендарната героиня на Патриарха на българската литература - баба Илийца. Обаче не кани за главната роля някоя псевдоизвестна от телевизора "изгряваща звезда" или пък дъщерята (племенницата, майката, вуйната) на виден банкер, водещ или политик. А се спира на човек, който не само че е чел (повече от веднъж) разказа "Една българка", а знае как исторически вярно издържано, спрямо епохата, в която се развива действието, да съчетае дрехите на баба Пена от Илиевския род.
Ролята, в която се превъплъщава Недка Димитрова, уредничката в Етнографския музей "Св. Софроний Врачански" във Враца, безспорно е изключително отговорна. Човек трябва да има не само кураж да го направи, а и нещо повече. Да има очи и сърце да изрече "Българин да се наричам" и да го пресъздаде не само на екрана. А да убеди всички, позабравили подвига на баба Илийца (защото други герои са на мода), че това не са просто думи. Всъщност иде реч за отколешната ни мечта за спасение и свободата да бъдем.
И както баба Илийца моли Господ за избавление на полуживото си внуче, остана и ние да се уповаваме на Всевишния хора като режисьора Искрен Красимиров да не напускат България и да продължават да ни напомнят кои сме и откъде идваме.