Скъпи приятелю

Някак си неудобно се получи с Бойко Борисов. Дори съвсем неудобно. Тъкмо човекът реши, че е на път да оседлае вълната на възстановяването на отношенията с Русия и от Санкт-Петербург руският президент Владимир Путин му обясни публично, пред Ердоган дори, как стоят наяве нещата. Очевидно в Кремъл нямат никакво намерение да ги размотават още половин година, докато се източат президентските избори у нас,    за да се появи после поредният Маккейн, който да покаже отново докъде се простира суверенитетът на България.
Исканите от руската страна "железобетонни гаранции" от Европа за строежа на "Южен поток", но и на по-голямата част от "Турски поток", към настоящия момент са неизпълними. Българското правителство дори да е прозряло къде е нашият интерес, не е субектът, който може да даде подобни гаранции. Те могат да се осигурят само от ЕК, а в сегашната ситуация това би изглеждало като открит бунт срещу американците, т.е. почти научна фантастика. По отношение на АЕЦ "Белене" нещата обаче изглеждат по-благоприятни, доколкото тя е чисто регионален проект, който засяга предимно България, а няма глобално влияние върху континента, каквото би имал "Южен поток".
Впрочем за втори път руският президент "порязва" България в присъствието на турския си колега Реджеп Ердоган и това взе да става лоша традиция. "Скъпи приятелю Владимир", два пъти нарече Путин Ердоган и бързописците пратиха веднага Турция в обятията на Русия. Да не бързаме. Между двете страни няма и вероятно няма да има съюз, който би бил притеснителен за нашата страна. Българите винаги сме виждали в Русия неминуемия защитник срещу хипотетична заплаха от страна на Турция. Поради това затоплянето на отношенията между Анкара и Москва се разглежда от някои като ущърбно за България, защото се предполага, че в угода на своя интерес при определени обстоятелства Кремъл няма да вземе страната на България. Защо обаче руснаците трябва да го правят? Ние не сме техни съюзници, а сме членове на НАТО, ние не сме партньори в техните икономически обединения, а сме част от ЕС. Никой няма да прави нищо заради черните ни очи както в живота, така и в политиката. От друга страна, и ние няма причина да се правим, че ни е безразлично и приятно, когато виждаме как Русия демонстративно не обръща внимание на демонтирането на светска Турция.
Както коментира пред медиите доцентът по история от СУ Дарина Григорова, трудно е да се правят изводи от срещата в Петербург, защото Ердоган е непредсказуем. Нищо не му пречи след два месеца да извърти палачинката и цялото "затопляне" и "рестарт" на отношенията да отиде по дяволите. Държавните интереси са страшно нещо. В тяхно име едните забравиха кой бомбардираше "нещастните бунтовници" в Сирия, а другите забравиха кой им "заби нож в гърба", като продаваше нефт на "Ислямска държава".
Впрочем онзи ден Путин не нарече Ердоган "приятелю". Ако това изобщо означава нещо.