Няма забрава за Кольо Анастасов

84-та си годишнина Кольо срещна на сцената, на която мина почти целият му живот, въпреки здравословните му проблеми. На сцената на Сатиричния театър "Алеко Константинов" Анастасов остави незабравими роли. Каквито останаха и в киното, и в други театри в страната, и в телевизията, на естрадата... Случи се така, че както той имаше щастливата съдба да бъде актьор, аз имах щастливата съдба да бъдем заедно в младежките си години, да почиваме заедно по Българското Черноморие, да си гостуваме семейно, да имаме общи преживявания и при социализма, и по време на демокрацията. И няма как да има забрава за такъв актьор, за такъв човек, за такъв приятел. Поради здравословни проблеми и отдалеченост от столицата няма как да бъда до него в последния му час и да го изпратя с останалите приятели и колеги, затова ще споделя няколко малки историйки от живота, който продължава...
Кольо остави великолепни образи в сериала "С пагоните на дявола", във филмите "Тримата от запаса", "Нако Дако, Цако и...", особено в пиесите на Станислав Стратиев. "Римска баня" най-вече. Играеше до последния си дъх, болен, отслабнал до неузнаваемост. Всички виждахме как се топи, как си отива, а той играеше, искаше да е на сцената, да бъде с нас. Скоро вървеше повторение на телевизионния спектакъл по Добри Войников "Криворазбраната цивилизация" на режисьора Хачо Бояджиев. Няма как, няма как там горе някъде Кольо отново да не играе с Хиндо Касимов, с Димитър Манчев, с Невена Коканова, с Енчо Багаров, с Георги Парцалев, с Васил Попов, с Божидар Лечев, с Климент Денчев, с Илия Добрев, с Тодор Колев и всички останали, които ни напуснаха скоро и много отдавна. И отново ще се съберат със Станислав Стратиев, с Коста Карагеоргиев, с Димитър Вълчев, с Хачо Бояджиев, с Нейчо Попов, с Людмил Кирков, с Георги Калоянчев, с Григор Вачков, с Кирил Господинов, с останалите, за които също забрава няма. Защото бяха творци, бяха личности и оставиха сърце от екрана, от сцената, от телевизията за нашата памет.
...Вървяха новогодишни младежки увеселения и балове, които Градският комитет на Комсомола организираше в София. А те без Кольо просто нямаше как да се състоят.
Неговият работен ден почваше над кино "Дружба", където се помещаваше комсомолският комитет. За една поредна Нова година Анастасов трябваше да прескочи от зала "Универсиада", където ставаха младежките балове, до резиденцията в Бояна, където Нова година срещаха членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Връща се оттам Кольо и ни разказва. Човек от УБО му пъхнал някакво листче с вицове и му наредил да ги прочете. А вътре - най-върлите злободневни анекдоти от фолклора, които се разказваха на ухо между хората, но никой не смееше да ги произнесе на обществено място. И веселбата изведнъж секнала... Чете Кольо, а никой не реагира. Единствено Цола Драгойчева издавала гласно възхищение и някакъв смях. Докато накрая Анастасов прочел: "Събрал Янко." И всички шумно се оживили, разприказвали и усмихнали облекчено. Дори ръкопляскали заедно с Цола.
А помните ли репликата на Висящия в една от пиесите на Стратиев "Вися в наше социалистическо общежитие!" По повод на една от пиесите Анастасов е ходил лично при Живков, да го кани на премиерата, а Тато попитал тогава Станислав: "А бе, момче, ти семейство нямаш ли, деца нямаш ли? Какви ги пишеш!?" И през смях се разрешавали и театралните проблеми на Сатирата. Падаха забраните, тръгваха пиесите и за спектакли, в които участваше сърцато и всеотдайно и Кольо, с месеци наред нямаше билети.
Наистина щастлива е съдбата на Кольо да бъде актьор! Но и нашата - да го гледаме, да му се радваме, да му ръкопляскаме и да го извикваме на бис.
Кольо почина в понеделник. Народното поверие гласи, че ако човек си отиде в началото на седмицата, означавало, че е имал още много земни дни... И той ги има. Защото забрава за него не може да има.
Прости ни, приятелю! Тук отново се ръкопляска. Нестихващо. Искрено.