Властта на беззаконието

Властите в България извършиха престъпление. Не е задължително човек да е юрист, за да забележи, че с екстрадицията на Абдуллах Бююк, бяха погазени не само всякакви европейски принципи на демокрация и правова държава, в които ни се кълнат под път и над път. Погазени бяха българските закони, Конституцията, за морал и дума не може да става.
Още са пресни спомените от саморазправата в съседна Турция с привържениците на Гюлен, опонента на Ердоган, който бе обявен за "враг на народа" след опита за преврат. Нечовешкото и унизително третиране на тези хора, заплахите за възстановяване на смъртното наказание са достатъчни сигнали към всяка цивилизована власт да се въздържа от действия в подкрепа на откровената диктатура в съседна Турция. Вместо това българските власти показаха болезнена васална зависимост от Анкара. Вероятно става дума за негласна сделка, която обаче ще ни струва твърде скъпо.
Нито една страна членка на ЕС не е предприела подобна стъпка до този момент и вероятно няма да предприеме, въпреки отправените искания от страна на Ердоган да му бъдат предадени "предателите". Какво стана например с избягалите в съседна Гърция пилоти, за които режимът в Анкара настоя да бъдат върнати? Нито се чу, нито се видя. Най-вероятно гърците ще "тупкат топката" и ще бавят екстрадицията им, за да покажат, че не са съгласни с диктаторските методи. И това е така, защото никъде по света организацията на Гюлен не е обявена за терористична организация, тя е такава единствено според Ердоган. 
А как да тълкуваме сегашното поведение на Бойко-Борисовата власт, при положение, че преди няколко месеца българският съд категорично  отхвърли искането за екстрадицията на Бююк в Турция поради липса на доказателства за извършени престъпления. Още по-особен нюанс на случая придава и признанието на Бъчварова, че не е спазена дори формалната процедура в Закона за бежанците, по която е изведен Бююк, защото на предаването му на Турция не са присъствали нито представители на омбудсмана, нито на някоя неправителствена организация.
Нашите управляващи се крият зад съдебните решения само когато им отърва, иначе нямат никакви проблеми да ги заобикалят. Сега, ако има нормална прокуратура, трябва да даде под съд държавните органи, които са организирали "връщането на Бююк на семейството му".
Що за йезуитски подход? Затова никой от съседите не ни уважава. Слагачи и навеждачи - това са нашите управници. Защо толкова бързат да го предадат, след като съдът е казал НЕ, а и се твърди, че няма друга задкулисна договорка. На кого се кланят сега? 
И на най-умния управник и чиновник може да му се случи да сбърка. Когато обаче го правят безнаказано и напук на българските, европейските и международните закони, напук на българския съд, човек има усещането, че изпада в тотална безизходица. Но така е, когато царува Банкянската юридическа школа.