Липсата на канализация в кв."Драгалевци" е риск за цяла София

Орлин Ваташки е роден през 1981 г. Завършва специалност финанси на предприятието в Икономическия институт към БАН. Специализира банково дело към УНСС. Общински съветник е в Столичния общински съвет през мандат 2011-2015 г. Бил е заместник-председател на постоянната комисия по финанси и бюджет и член на комисия по устройство на територията, архитектура, достъпна среда и жилищна политика в СОС. На местните избори през 2007 г. и 2015 г.е кандидат на БСП за кмет на столичния район "Витоша".


"Във всичките квартали от район "Витоша" има частично изградени мрежи, които са частни, незаконни и се заустват в деретата, което е сериозен екологичен проблем"


- Г-н Ваташки, доскоро бяхте общински съветник в София от БСП, жител сте на кв. "Драгалевци" и подкрепяте протестите, които ваши съграждани организираха през последния месец. Какво принуди хората да излязат на улицата, за да обявят недоволството си?
- Вече повече от месец хората от кв. "Драгалевци" излизат на протести заради липсата на канализация в квартала. Жителите се събираха девет пъти досега и протестът им е изцяло граждански. Повод за него стана поредното застрояване в квартала върху земя, която е била общинска. По време на кметския мандат на г-н Бойко Борисов общината се е отказала от правата си, държавата в лицето на Областната управа се е сдобила с акт за държавна собственост и е продала терена на частни фирми, които са решили да строят. В същото време липсата на канализация е основен проблем на квартала и така недоволството на гражданите се пренасочи и към този въпрос. На общоквартални събрания се постигна единомислие, че проблемът трябва да се постави сериозно пред общината.
- Какви са реакциите досега от районния кмет и кмета на Столичната община на протеста на хората?
- По инициатива на организаторите на протеста бе проведена работна среща с представители на общината и проектанти, на която бяха обсъдени въпроси, свързани с техническото изпълнение на проекта. Оценявам срещата като добра, защото на нея стана ясно, че идеята за прокарване на канализация по бул. "Черни връх" е възможна и технически изпълнима. Такова предложение е направено много отдавна от водещи експерти в областта. Аз го подкрепям и многократно съм го поставял на обсъждане, но то бе отхвърлено с лека ръка от администрацията. Според експертите обаче това е възможно да се случи, като единственият технически проблем, който може да възникне, е свързан с нивото на тръбите. Ако тези, които идват от квартала, са на по-ниско ниво от тръбата, която трябва да поеме водите, ще е нужно да се изгради помпена станция. Така много по-лесно и евтино общината ще може да изгради канализация по булеварда, без да има нужда от тежки процедури по отчуждаване.
Надявам се лично кметът Йорданка Фандъкова да поеме ангажимент за осъществяването на проекта. Смятам също, че районният кмет трябва да застане редом с гражданите и да подкрепи изцяло техните искания. В негов интерес е да настоява капиталовите разходи, които Столичната община разходва за територията на район "Витоша", да отговарят на местния данък, който жителите плащат. В момента, а и от години съществува голяма диспропорция в това отношение.
- Вие сте отправил питане по този проблем към кмета Йорданка Фандъкова още преди 3 години в качеството си на общински съветник. В пространен отговор тя дава разяснения за решаването на въпроса и определя конкретни срокове. Изпълнени ли са ангажиментите и обещанията, дадени през 2013 г.?
- Това е официален документ, чрез който администрацията на Столичната община, а и лично кметът заявяват, че вътрешноквартална канализационна мрежа в "Драгалевци" ще започне да се изгражда през 2016 г. Предвиждаше се през 2014 година да започне третият етап от изграждането на тръбата, в която ще се заустват отходните води от централната част на квартала. Съгласно плановете главните канализационни клонове на квартала трябваше да бъдат изградени до 2016 г., а вътрешната мрежа - до 2018 г. В този момент, лятото на 2016 г. въпросният трети етап не е готов, тъй като процедурите по отчуждаване все още не са приключили и общината води дела със собствениците на имоти, през които е предвидено да премине канализацията.
Няма нужда човек да е експерт, за да разбере, че дори сега да започне изграждането на проекта, няма как той да бъде завършен до 2018 г. Може да се обобщи, че години наред администрацията на Столичната община обещава на жителите на квартала да започне изграждането на канализация, но към настоящия момент това не се е случило. Този път гражданите са твърдо решени да протестират дотогава, докогато не се намери окончателно решение на въпроса.
- Според вас на какво се дължи забавянето - на липса на пари, на нежелание или на незаинтересованост?
- Смятам, че Столичната община разполага с необходимите средства, а може да се намери и европейско финансиране. Като общински съветник имах възможността да присъствам на обсъждането на четири бюджета, бях зам.-председател на бюджетната комисия към СОС и имам достатъчно наблюдения за начина на изразходване на общинските средства.
Смятам, че Столичната община трябва да определи този проект като приоритетен, което ще позволи бързото му реализиране. Пример в това отношение е проектът за изграждане на канализация в район "Банкя". Без да противопоставям жителите на отделните столични райони, искам да подчертая, че живеещите в този район са 7 пъти по-малко от тези в район "Витоша", и то по официални данни от преброяването през 2011 г. В "Банкя" живеят около 12 136 души, а Столичната община изхарчи над 76 млн. лева за изграждането на канализация. В същото време жителите на район "Витоша" са над 80 000, а за тях не се прави необходимото. За това смятам, че решаването на проблема е въпрос на приоритети. Ако Столичната община планираше правилно, по-гъсто населените квартали можеха да имат вече канализации. Явно "Банкя" е район с по-голям приоритет за ръководството на общината и ние знаем защо.
Освен това може лесно да се види, че всяка година поради невъзможност на администрацията да усвои всички средства, предвидени в капиталовата програма, плануваният бюджет се преразглежда и тези пари се пренасочват за нещо друго. Ако се проследи как се формира бюджетът, ще се разбере, че през последните 6-7 години по един и същи начин сумите, предвидени за канализацията в кв."Драгалевци", се презаписват за следваща година.
- Как се справят на практика хората в района с липсата на канализация? Освен "Драгалевци" такава няма и в "Симеоново", "Княжево", "Бояна".
- Всъщност в повече от 20 на сто от територията на Столичната община липсва канализация. В "Симеоново" има частично изградена, а в "Бояна" във връзка с изграждането на резиденцията по времето на социализма, една част от квартала е снабден с канализация.
Този въпрос е от съществено значение за жителите на цяла София. Това е така поради факта, че по естествена гравитация водите от тези квартали се насочват към централната част на града, съответно замърсяват целия град. Още по-голям е проблемът с основния водопровод, преминаващ по продължението на околовръстният път - южна дъга, който захранва голяма част от София. В момента отходните води на цитираните квартали преминават около тази тръба, което носи огромен риск за замърсяване на питейната вода. Във всичките квартали от район "Витоша" има частично изградени мрежи, които са частни, незаконни и се заустват в деретата, което също е сериозен екологичен проблем.
- Какви са другите най-важни въпроси за решаване в района?
- Както в останалите столични райони, така и във "Витоша" са натрупани сериозни проблеми, които чакат своето решение. Първият от тях е липсата на инфраструктура - подземна и наземна, както и презастрояването. Липсва и цялостна визия за развитието на този красив и все още зелен район. Смятам, че вилните зони отдавна са изгубили статута си на такива и следва това да бъде един от основните въпроси на новия градоустройствен план на София.
Обликът на кварталите от подвитошката яка трябва да бъде различен. Това е зеленият район на столицата. Не може в него да има дори малки жилищни блокове при положение, че строителството трябва да бъде ниско, до 10 метра и с плътност на застрояването до 30%. Всеки може да види, че много от новопостроените сгради в тези квартали не приличат на малки къщи, а по-скоро на мащабно жилищно строителство.