Не е вярно, че в България няма работа за актьори

Станислав Семерджиев е роден в Пловдив през 1963 г. Завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ), на който три пъти е избиран за ректор - през 2003, 2007 и 2015 г. Създател и ръководител на специалността "Драматургия". От 2011 г. е изп. директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища, обединяваща 160 институции от 60 страни. През 2006 г. основава сценарната асоциация у нас, четирикратно избиран за неин председател. Избиран четирикратно (2007-2015) за член на борда на Европейската сценарна федерация, Белгия. Съсценарист, драматургичен консултант или продуцент на над 50 филмови и телевизионни проекта у нас и за компании в Швеция, Норвегия, Холандия, Естония, Великобритания, Германия, Швейцария, Ирландия, Гърция.

"Вестниците ще спечелят, ако върнат театралната и кинокритиката на страниците си"

    - Проф. Семерджиев, защо НАТФИЗ започва да приема документи чак на 22 август, а изпитите са през септември?
    - Това е започнало от 1991-1992 г., дотогава ВИТИЗ правеше кампанията си първи от всички вузове, още в началото на юли. Доколкото знам, аргументите за преместването са били първо, че много студенти искат да си подсигурят приемането в някое "стабилно" висше училище, да докажат на родителите си, че са приети, за да може после по-безболезнено да кажат, че предпочитат театралното училище. Второ, изпитите тук са били много тежки, комисията работи дълги часове от сутрин до вечер и се е преценило, че в големите жеги това не е добре нито за кандидат-студентите, нито за професорите. В течение на 3-4 години точно след приемните изпити са починали професори от ранга на Филип Филипов и Любомир Кабакчиев и това психологически е изиграло роля да се преместят изпитите.
    - Тази година правите доста промени в приема и в изпитите, премахвате традиционния тест, а кандидатите трябва да носят портфолио с досегашните си постижения. Какво означава това за дете, което току-що завършва гимназия?
    - Ще се представи, с каквото пожелае - ако е писал стихове, да донесе стихове; ако е композирал песни или е пял и има записи, да донесе песните; ако е снимал филмче или е играл в театрално представление, и то е заснето, да донесе филмчето. Безумие е да се правят тестове в момента, защото средното образование не дава никакви познания в областта на изкуството и културата. За нас е важно да разберем до каква степен детето има творчески потенциал, а не дали то има някаква информация за изкуството и какво точно е изчело в Гугъл, защото там нещата са на 90% грешни. Детето не знае как да отсее информацията в интернет, коя е значима и коя не. И утре ще се окаже, че ние му задаваме въпрос за любимите му композитори и то казва Лейди Гага, примерно. Не е лошо да харесваш Лейди Гага, но е добре да правиш разлика между певец и композитор и да знаеш, че има и друга музика, което няма как да разбереш от интернет или от телевизията. Как да питам кандидата за Айзенщайн, като той не го е чувал? Вече и за Чарли Чаплин не смея да питам нищо, защото те не са гледали нито един филм на Чарли Чаплин и за Чарли Чаплин. Тези деца са на 18 години, никой в училище не им е говорил за Чарли Чаплин. Затова този приемен тест се оказва вече безпредметен.
    - Стана ясно, че изпитът ще е вече анонимен...
    - Целта е практически да им поставим задачи, без да има намеса на комисията. Досега кандидатите снимаха нещо по задача и идваха да го защитават пред комисията. Първият кръг сега е абсолютно анонимен. Студентите снимат, каквото сме задали, задачата се слага в плик, слага му се номер и после анонимно се оценява това, което е направено. Целта е да се отсее наистина творческият потенциал, да не се подвежда комисията по това примерно, че студентът има завършено висше образование.
    - Има и висшисти сред кандидатите, така ли?
    - 50% от нашите кандидати са завършили висше образование. На такъв човек комисията може да се подведе и да завиши оценката, а някой, който е на 18 години и няма този опит, да показва повече талант. Този анонимен изпит всъщност е единствен, няма нужда от повече кръгове. По три пъти можехме да проверяваме, когато имаше 3000 кандидати. Сега, когато има 300 кандидати, примерно за кино и телевизия, няма смисъл да ги проверяваме с 5 изпитни кръга. Вторият кръг е обща беседа, за която правим обща комисия от всички специалности и всички кандидати се явяват пред нея. На този кръг се опитваме да намерим кандидати, които могат да се сработят, търсим екипност. Ако доскоро се поощряваше индивидуализмът, сега търсим екипността. Станаха твърде много индивидуалистите - хора, които не могат да работят един с друг.
    - Разбрах, че в кинофакултета ще има доста промени и в самото обучение.
    - В кинофакултета в първи курс ще се усвояват общи познания по кино и телевизия за всички студенти, независимо дали са влезли фотография, анимация, режисура, операторство, монтаж. Всички ще учат от всичко по малко, за да могат да разберат какво всъщност искат да правят и в какво точно са техните качества. Тясната специализация отдавна трябваше да изчезне, защото място за тясна специализация в България няма. При малък пазар, в който хората завършват примерно монтаж, обаче стават асистент-режисьори, или пък завършват драматургия, а стават монтажисти, е абсурдно да говорим за тясна специализация. Преди 25-30 години идваха да учат хора от Никарагуа, от Колумбия или от Виетнам и всичките искаха да учат втора и трета специалност, а ние не разбирахме това, което ни казват - че може да не си намерят работа като режисьори. Ние не осъзнавахме тогава какво значи да не си намериш работа като режисьор или като оператор - за всички имаше такава работа. Сега не е така и тясната специализация е вече абсолютно безсмислена.
    - Това също е в посока на екипността, студентът в една специалност ще е подготвен и за останалите.
    - Точно така, операторът ще знае какво очакват от него режисьорът, монтажистът и драматургът и обратно. Т.е. нещата, които досега така или иначе се изучават разхвърляно в годините, сега ще имат една база, която ще помогне на всички да вървят напред заедно. Освен това обучението ще е интензивно, на модули, което е по-ефективно. Примерно, една седмица - само композиция на кадъра, и теоретично, и практически, докато всички разберат какво е композиция на кадъра. Следващата седмица само сюжетостроене - изграждане на сюжет, анализ на сюжет, структуриране, деструктуриране, докато разберат как се изгражда сюжет. А не веднъж в седмицата по час и половина, я дошъл, я не дошъл, минал един месец, а той нищо не е научил. Семестърът свършил, той нищо не знае. Това екстензивно образование може да има значение, ако студентите само учат, но те сега и работят, затова интензивното образование има смисъл.
    - Ще дадете и възможност след първи курс студентът да променя профила си?
    - В зависимост от постигнатия успех след първи курс, позволяваме на тези, които имат от 5 до 6, да си променят профила, ако искат. Ако имат успех от 4 нагоре, запазват профила си; ако имат под 4, ние им го променяме. Ако един студент е влязъл да учи операторство, но по операторство е изкарал 3,50, а примерно по монтаж има оценки 5-5,50, ние му предлагаме да стане монтажист. Ако не иска, му позволяваме още една година да повтори и ако е същото, или става монтажист, или си отива. Ако пък оператор има успех над 5, може, ако иска, да се прехвърли режисура.
    - Когато човек чуе НАТФИЗ, си мисли преди всичко за актьори, а вие говорите най-вече за кинофакултета.
    - Във Факултета по актьорство има само една промяна - за първа година въвеждаме експериментално тригодишно платено образование. То ще бъде насочено повече към модули, свързани с  източния театър. Искаме да видим дали такова нещо по принцип ще работи, а от догодина смятаме да въведем тригодишна програма "Театрално изкуство" - за хора, които ще учат едновременно режисура, дизайн, актьорство, театрознание, всичко, което театърът прави по принцип. А след първата година по същия начин ще се профилират, както в кинофакултета. Театърът е малко по-консервативна структура, по-старо изкуство е и там промените са по-трудни.
    - Не съм много убедена, че има голяма перспектива за актьори в България...
    - Това не е вярно. За актьори има изключително голяма перспектива.
    - Но знае се за какви пари работят актьорите, протестират непрекъснато.... 
    - Протестират актьорите в театрите и правилно протестират. Но те са по-малко, отколкото тези, които работят в телевизията, в радиото, в киното. Там са добре платени - в българските сериали и шоу програми, дори в дискусионни предавания сутрин, водени от актьори. В много радиостанции работят актьори, в телевизионния дублаж също, в киното. Да, може би не играят главни роли, но в американските продукции, които се снимат в България, играят страшно много български актьори. А актьорите от театрите в повечето случаи не са канени в телевизията и в киното. Има изключения като Юлиан Вергов, Захари Бахаров, Владо Карамазов, Асен Блатечки, но общо взето, актьорите, които играят в телевизията и в киното, не играят в театъра или го правят спорадично, не са там на щат.
    - За какво кандидатстват най-много хора при вас?
    - За актьорство, естествено. В последните 6 години имаме сериозно увеличение на кандидатите. Аз следя кампаниите от 2000 г. - при кризата след 2009 г. имаше спад, но от 2012-а има ново покачване. За актьорство годишно кандидатстват между 400 и 500 души, за кинофакултета са по-малко.
    - Замисленият нов начин на финансиране - повече за качествени специалности и по-малко за некачествени, как засяга НАТФИЗ? 
    - Позитивно. Според мен това ще бъде много добре. Защото при оценяването при нас се зачитат творческите постижения. А постиженията на нашите преподаватели и студенти са огромно количество. Непрекъснато получаваме награди - и театрални, и филмови. Нашите преподаватели са изключително продуктивни, почти няма човек, който да не работи непрекъснато в професията. Само тези, които са водещи на актьорските класове, ще изброя: Стефан Данаилов, Атанас Атанасов, Ивайло Христов, Здравко Митков, Пенко Господинов, Иван Добчев, Маргарита Младенова. Няма нито един, който да не е в професията всеки ден. От кинаджиите кой не работи - Светльо Овчаров, Дочо Боджаков, Жоро Николов? Мая Димитрова е един от най-видните ни критици, Марияна Лазарова - в авторското право. Няма такъв, който да не работи.
    - Как тогава се появиха в разни университети твърде неспецифични специалности по актьорство, музика, изкуства? Кой преподава там?
    - Хора, които са завършили НАТФИЗ.
    - Завършили или работят в НАТФИЗ?
    - Няколко човека може би работят, но това са предимно хора, които са пенсионирани от НАТФИЗ. От действащите ни преподаватели може да има най-много двама-трима на хонорар някъде - в Пловдивския университет, в ЮЗУ, в колежа "Любен Гройс". Като правило, кандидати, които не са приети в НАТФИЗ, отиват в тези висши училища. Техните приемни изпити са по-късно от нашите. Когато кандидатстват 400 човека за актьорство, а ние взимаме 40, аз съм сигурен, че има поне още 40, които стават. Само 20-ина процента от кандидатите в Пловдив, в Благоевград или в "Любен Гройс" не са пробвали в НАТФИЗ - от страх да не се класират или защото им е скъпо да дойдат в София.
    - Колко е студентската такса в НАТФИЗ?
    - 1500 лв. годишно. Държавата плаща за издръжката на един студент 4500 лв. А според нашите разчети, образованието на един студент при нас реално струва между 6500 и 9000 лв. Т.е. едни 2000 лв. за всеки студент аз трябва да ги намеря от собствени приходи. Това е проблемът.
    - По света държавата издържа своите студенти, а собствените приходи са за развитие и за екстри.
    - Да, в Германия, в Дания, в Швеция е така. Но в САЩ например държавата дава само грантове, за които кандидатстваш като физическо лице - студент или преподавател. Обаче там има огромен образователен пазар, много хора, които искат да получат образование, а места няма. Ние образователен пазар нямаме. При нас е обратното - имаме твърде много образователни институции, но нямаме чак толкова много хора, които завършват училище и искат да получат образование. Ние не можем да продаваме образованието.
    - Но въпреки това НС разреши на вузовете да приемат в по-некачествените специалности и студенти срещу заплащане. Струва ми се, че философията на това, което споменахте като експеримент с платени студенти при вас, е доста по-различна.
    - Ние не приемаме платено. Идеята на нашия експеримент е да изпробваме нов тип специалност, друг тип образование. Не който не влезе в държавен прием, да го запишем платено. При нас експериментално ще се кандидатства със съвсем различен изпит и за съвсем различни бройки, които не са в традиционния прием. Приетите ще плащат пак под реалния ни разход от средно 8000 лв. за обучението на студент.
    - Как висше училище като НАТФИЗ може да печели?
    - От нищо не може да печели - ние нито имаме база за даване под наем, нито имаме лаборатория, нито имаме продукт, който да продаваме. Когато искаме да продадем филм, телевизията примерно плаща символични пари. Когато имаме спектакъл, той така или иначе се играе само една година, докато студентите се дипломират, няма как да остане 10 години и да генерира приходи. Ние нямаме с какво да печелим.
    - Тогава как събирате собствени приходи?
    - Основно с международни проекти. По европейската програма "Еразъм плюс" и по други програми. При предишните ми мандати вкарвахме 10-15% от приходите само от международни проекти съвместно с други европейски училища. Сега ще започнем по програми и с Израел, с Корея, вероятно със САЩ.
    - Защо според вас от вестниците изчезна кинокритиката, театралната критика?
    - Това могат да го обяснят собствениците на вестниците. Ако направят опит, ще видят, че такава критика ще привлича много читателски интерес. Бих препоръчал на собствениците на вестници да опитат да въведат колонка на специализираната критика. По света дори жълтите вестници имат такива специализирани колонки. За нас това създаде проблем, понеже намали притока на кандидат-студенти в теоретичните специалности. Кинознанието вече го променихме в нова специалност - екранно изследване и журналистика. Студентите учат не просто кинознание, учат журналистика, учат как се правят фестивали и пр. Това увеличи кандидатите три пъти.
    - Как гледаш на журналистите, които пишат за култура?
    - Смесено, защото има някои, които са много добри, но има други, които въобще не знаят за какво става дума и понякога се чудя до каква степен може да стигне некомпетентността...