Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Септември 2018 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Общество

Мнение

Размишления в ъгъла, с лице към стената

Анжел Вагенщайн

18. Август 2016 , брой: 188   1958   0



Някога, много отдавна, нашата класна от ХІ столична прогимназия г-ца Цветкова така наказваше непослушковците - да стоят в ъгъла с лице към стената, без да шавнат до звънеца за междучасие.
Не беше ми се случвало, но ето, че сега го доживях. Наказа ме новата ни Класна. Наказан бях заради моя отказ да присъствам в коктейл, който трябваше да демонстрира нашата нежна привързаност към Културата и Знанието. А току-що конгресът бе приключил с гаф, който за пореден път показа нашето унизително пренебрежение към духовността и нейните дейци - кална пръска от агресивното невежество, заливащо цялото ни общество. Тогава коктейлно премълчах случилото се на самия конгрес, когато дори до втория балкон на залата, където бях настанен като гост, достигаше смрадта на срамно задкулисие и нечисти манипулации. Усещаше ли ги и Класната не знам, но вече бях писал, молил и хленчил за квота, която да обезпечи достойното участие в работата на Националния ни съвет на социалисти от просветата, медиите и изкуствата. Напразно напомнях времена, когато един до друг са седели Валери Петров и Леда Милева, Стефан Продев, Бенжамен Варон, Кольо Георгиев - и колцина още! - а ръководствата на леви партии в чужбина са се гордеели с присъствието на Жолио-Кюри, Пабло Пикасо, Пабло Неруда, Анри Барбюс, Джани Родари, Чезаре Дзаватини, Ив Монтан, Бертолд Брехт...
    ...Писах на Класната и едно писмо на тема катастрофалното положение на "Дума" и всеотдайните й, унизително зле платени труженици, за това, че в цели региони от страната не постъпва нито един брой от левия ни вестник. Предлагах й да сторим нещо по този проблем - сигурно не кой знай колко умно предложение, но все пак предлагах нещичко - но ни звук, ни знак ответен. Щото бях наказан - вероятно за отказа си да участвам в една имитация на угриженост за националната ни културата и мястото на нейни дейци в партийното ни ежедневие - съпричастност, която проявяваме веднъж годишно през май, от коктейл на коктейл!
...После по наши си литературни дела в София пристигна един от лидерите на германската партия на зелените, който е бил 10 години вицепрезидент на Бундестага. Та пожела този лидер, както си пиехме ракията вкъщи, да се запознае с новата ни Класна и да обмени мисли и взаимна информация по нещата от живота - още повече, че, както е известно, зелените в Дойчланд, най-голямата им опозиционна партия, доста отчетливо червенеят. Не би, било годишнина на Димитър Благоев и срещата не могла въобще да се състои - ни сега, ни по-късно: Класната била заета с полагане на букет цветя в дома на Дядото.
Не обвинявам никого - нито тукашните червени, нито германските зелени: знам, че в случая наказаният съм аз и не важат никакви смекчаващи вината обстоятелства. И шансът за един изключително важен личен контакт, който не би пренебрегнал никой политически лидер в България, буквално никой! - червен, син или кариран, бе напълно и с учудващо политическо лекомислие пропилян от прост женски инат. Една необяснима отмъстителност - защото аз винаги съм си падал по хубавите класни!
Добре, да му турим пепел - стоя си в ъгъла, с лице към стената, чакам звънеца за междучасие и си мисля, че нещо важно пак не е наред на "Позитано". Мисля си не толкова за германските зелени, колкото  за все още зелената, неузряла и неумъдряла наша кадрова политика. Как например - мисля си - отговарящият за коалиционните ни контакти ще мине по главната пловдивска улица, наричана някога "Джумаята", като под тепетата масово го недолюбват и ще го освиркат, а и зоната е пешеходна. И други подобни неща си мисля - за онова пролетарче от Изпълнителното бюро, което пък кара по виражите на социалната ни съпричастност любимото си мазерати за стотина хиляди евро, че и боле.
И за великолепната миролюбива идея на Класната си мисля - да внесем в Народното събрание официално предложение за демилитаризиране на Черно море. Чудесно предложение, вероятно обсъдено в дълбочина и ширина от същото това новоизбрано чрез свободно волеизявление Изпълнително бюро! Защото ако тази светла инициатива би се приела от Народното събрание, на отсрещния черноморски бряг, на един плаж, наречен Севастопол, ще се наложи руснаците да премахнат атомните си подводници и торпедоносци, авионосци и есминци, стотиците ракетни и прочее въздушнокосмически единици, а ние от своя страна ще изтеглим на брега двете си продънени лодки. И братски ще си пием под мирните плажни чадъри коктейли с дрънчаща бучка лед! И не се ли намери, мисля си, разумен член на Изпълнителното бюро, който да пошушне на Класната едно допълнително предложение към господин Путин - да ликвидира и военните си бази в Заполярието, а ние насрещно ще премахнем радара над Ботунец. Русия да я пази Бог, нас ни пази НАТО!
И тъй, в епически гафове, протече моето наказание да стоя в ъгъла, с лице към стената. Тогава си спомних за милия наш Валери и затананиках неговата песничка стара за пазачите на фара. Трам тара-ра, трам тара-ра...

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"