Мони, цункай Джиджи!

Помните ли, това беше една от сакралните фрази около Симеон Дянков. Човекът, който ни хранеше с постната си пица в първия кабинет на Бойко Борисов под вещото ръководство на своя ментор, прелетя, доволен от живота си, над родината. Прелетя и над много важни за нас теми, ей така, от дистанцията на времето и пространството и след многото експерименти в живота ни. За "Белене", за еврозоната и мястото ни там, за Александруполис и т.н. Бившият първи финансист подчерта оптимистично, че България не може да фалира заради бежанците, тъй като тук постъпвали много средства от Европейския съюз.
Веднага след това удари десетката със следващото си прозрение: тук вече изниквал въпросът за социалното неравенство. Защото българинът живее с минимална работна заплата и разчита на нея да храни и себе си, и семейството си. Ако работи. В същото време бежанците получават пари по европейски стандарт. Сори, Мони, това за минималната заплата стана и с твое участие. Ти правеше, струваше, но и дума не чухме за хала на работещите хора у нас. Нито видяхме усилия нещо да се промени в доходите ни. Обратно - сви ги. Останахме си остригани до голо, а сега вече заминава и последният влак с обещаваното благоденствие. С все екипа на лелеяните от "Борисов 2" сигурност и социална защита. Взема се, откъдето може, от джоба на народа, вдига се само една пушилка от уж грижа за неговото добро. Взема се и за чужденците, прескочили така пазените граници, зер може да разсърди някого Вождът ни. Изухме потурите отвсякъде, но вътрешното положение го забравихме. Не ние, де, има си кой да го прави безнаказано под плащта не на рицарска доблест и доброта, а на предаване и продаване и на малкото останало ни достойнство. Дали пък всички да не се пишем бежанци в собствената си родина? Все ще сме по на кяр.
Това е тъжната реалност, драги ни Мони, а ти прати много здраве на Джиджи!