Властта натоварва училищата с нова тежка бюрокрация

Проект на правилник за т.нар. обществени съвети, които трябва да се създадат към всяко училище и детска градина, обнародва МОН за обсъждане до 29 август. Обществените съвети бяха измислени като нова структура към образователните институции в новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование, който бе наложен в НС от депутатите на ГЕРБ. Законът влезе в сила от 1 август т.г., въпреки десетките недоработки, неприети подзаконови актове и неясноти в него. Не бяха чути възраженията на левицата и предложението й да се отложи действието на закона с една година до приемането на всички нормативи към него. Въпросните обществени съвети например бяха натоварени със задължението да участват при изборите за директори на училищата, но тъй като до момента съветите липсват, МОН избърза да направи масови конкурси за директори на училищата в страната по стария Закон за народната просвета. Да не говорим, че с обществените съвети трябва да се съгласува и това какъв учебник от безбройните одобрени от МОН варианти ще избере даден учител. Както знаем, от тази есен в V клас например ще има нов учебник по история, но той ще бъде избран без всякакво съгласуване, отново поради липсата на обществени съвети.
С новия закон съществуващите до момента настоятелства към всяко училище бяха де факто изпразнени от съдържание и превърнати в групички лица, които само търсят пари, ремонтират покриви и организират екскурзии за децата. За сметка на това новоизмислените обществени съвети, състоящи се от напълно некомпетентни в образованието лица, са натоварени чрез закона да се месят във всички професионални дейности на училището, на педагозите и на директора, да участват в оценяването им и пр.
Първото нещо, което прави впечатление и в закона, и в проекта на МОН за правилник е, че от  тегобата да правят обществен съвет са освободени частните училища, които не са поискали да получават държавни средства (дадено им е такова законово право). Ако функциите на обществения съвет са да развива училището, да поддържа връзките му с общината и обществеността и да го контролира, защо частните образователни институции остават недосегаеми и некотролируеми? Явно се върви по схемата на висшето образование, в което частните висши училища нито спазват същите правила като държавните, нито са под контрола на държавата и всъщност си правят каквото си искат.
 
Какво представлява общественият съвет?

Според закона съветът включва един представител на финансиращия орган (общината) и поне трима представители на родителите, които се избират на тяхно събрание. В професионалните училища се включва и представител на работодателите, определен от... областния управител! Със съвещателен глас в работата на съвета участват поне трима представители на ученическото самоуправление и представител на настоятелството. На всеки три години членовете на въпросния обществен съвет се сменят. Директорът на училището има единственото право да присъства и да се изказва пред съвета, но без право на глас, и е длъжен да му предоставя всички сведения и документи, които членовете му поискат.         
 Какво върши този орган, тъй умно съставен  от професионално некомпетентни хора? Законът казва, че той одобрява стратегията за развитие на училището и приема годишния отчет на директора;  участва в работата на педагогическия съвет при обсъждането на учебните програми; предлага мерки за повишаване на качеството на образователния процес въз основа на вътрешното и външното оценяване; дава становище за разпределението на бюджета по дейности; участва в провеждането на конкурс за директор; съгласува училищния учебен план; участва в комисиите за атестиране на директорите; съгласува избора на учебниците от педагозите; дава становище по училищния план прием и пр. А ако не одобри нещо, то се връща за разглеждане в педагогическия съвет. Блазе им на училищата - всеки знае какво е за професионалиста некомпетентни хора да му казват как да работи. Не казвам нищо лошо за хората, които ще попаднат в обществените съвети - просто са им вменени задължения, за които те професионално са несведущи. За самите тях ще бъде мъка, ако са добронамерени. Ако пък решат да командват,

не завиждам на никого от учителите. 

Дотук беше законът, сега да видим какво съдържа правилникът, предложен от МОН.
Не знам дали проектите на МОН се гледат предварително от юристи. Съмнително е, ако съдим по проекта за обществените съвети. Според закона в тях има поне трима представители на РОДИТЕЛИТЕ. Според проекта за правилник обаче, представители на родителите в съвета може да бъдат и "професионално доказани личности от различни области на обществения живот, изявени общественици, спомоществователи, бивши възпитаници, които не са родители на деца от училището". Законът ясно е постановил родители да участват в тези съвети, а изявените общественици по принцип влизат в настоятелствата. Елементарно правило е, че не може закон да бъде променян с нормативен акт от по-нисък ранг, какъвто е правилникът на МОН.
 
Ужасът е бледа дума

обаче, когато пристъпим към избора на обществения съвет. В училища с до 500 деца съветът се състои от 5 или 7 членове. Ако децата са над 500, броят на членовете е 7 или 9. В училища, в които се обучават до 100 деца, всички родители се събират и си избират представители за съвета. Ако обаче учениците са повече от 100, изборът е на два етапа. И двата етапа се свикват от директора. Първо, родителите на децата от всяка паралелка се събират и си избират по двама представители (ако училището има от 101 до 600 деца) или по един представител (ако децата са над 600). На втори етап се събират всички така избрани на първи кръг представители на родителите и правят помежду си окончателния избор на хората за съвета. Че и резервни членове трябва да се изберат за заместване на титулярите, ако отсъстват. Кой от резервите ще замества пръв и кой след него се решава според броя на получените гласове. На всяка среща се води протокол, а присъствалите родители подписват присъствени списъци. Страхотия!
Нататък. За всяка среща директорът кани писмено по един родител на всяко дете, поканата се предава от класния ръководител или по интернет. За всяка среща директорът поставя съобщение на видно място в училището. Поне 20 дни преди събранието директорът праща писмено искане до финансиращия орган (общината) и до областния управител за професионалните училища да си определят представител и резерва. Като получат искането, те пък са длъжни да му отговорят до 30 дни. А един месец, преди да изтече тригодишният мандат на съвета, директорът започва да организира конституирането на нов състав на обществения съвет.
Да си представим сега едно голямо училище от І до ХІІ клас, в което има общо да речем 60 паралелки.

На горкия директор може би ще му стигнат 60 часа

срещи само за първия етап и два пъти по толкова за подготовката им... Поне един учебен срок като нищо ще мине в избори. Кому е нужно цялото това ново административно бреме? Във всеки случай - не на директорите, не на учителите, не на училището, което и без това е претоварено от десетки бюрократични тежести, проверки, отчети, бумащина. Най-вероятно от МОН ще чуем дежурното обяснение: "Така казва законът". Вярно, но къде беше МОН да възразява в защита на образованието, когато се приемаше в парламента този абсурден закон? 
Същото следва за всяка от дейностите, които съветът осъществява. Само за да представи пред съвета до 31 март всяка година подробно разписаната в правилника на МОН документация за бюджета на училището например плюс мотиви по всеки пункт, директорът трябва да подготвя "изявата" си минимум две седмици. А дава и предварително "материалите по дневния ред", за да може "заинтересованите лица да се запознаят с тях".    
Един щатен служител на училището подпомага административно и технически обществения съвет без допълнително заплащане. В заседанията могат да бъдат канени и служители на училището, на регионалното управление на образованието, експерти, представители на работодателите, на синдикатите, на НПО "и други заинтересовани". Директорът представя на обществения съвет тримесечни отчети за изпълнението на бюджета на училището или детската градина, предвижда правилникът. До месец, след като влезе в сила, директорите започват действия по създаването на обществените съвети.
Най-общо казано, от всичко това излиза, че училищният директор, а и цялото училище, през цялата учебна година ще представят, отчитат и занимават с обществения съвет, вместо да вършат пряката си работа по образоването и възпитаването на децата. Трябва да внимават в картинката, защото нали този обществен съвет ще ги и оценява... Дали точно от това имаше нужда българското училище? А освен другото, в така създадената ситуация ще е твърде лесно чрез обществения съвет заради всякакви шуробаджанашки и политически щения типично по български да бъде бламирана работата на всеки директор, на всеки педагог и на всяко училище.
Законът бе внесен без всякаква оценка на въздействието на нововъведенията, ползите от тях са неясни, но новосъздадените проблеми са безчет. Образованието ни тепърва ще ги сърба.