Всички сме виновни

Късче от историята на страната ни изгоря през последните два дни. Пожар изпепели четири паметника на културата в Пловдив и го направи по-беден град.
Умисъл. Палеж. Мирис на запалителна течност. Това са думите с въпросителни накрая, които неизбежно вървят паралелно с новините за последствията от стихията. Но търсенето на виновник в случая е безпредметно. Установяването на конкретния подпалвач или поръчител не е първостепенно значение. И да бъде открит, и дори случайно наказан, това нищо няма да промени. Промяната ще дойде, ако си признаем, че всички ние сме виновни.
Виновни сме затова, че не сме направили нищо, за да защитим ценност от миналото ни. Стояли сме и безучастно сме гледали как години наред паметник на културата се руши под напора на времето.
Реагираме само под пряката заплаха на багерите и плановете за строеж. Но само временно. Докато непосредствената угроза се потули из сенките на забравата и мълчанието. Следва дълга дрямка, дори от активистите, които се сещат да се оживят, когато е фатално късно. Както стана вчера.
Сега е ред за нови подписки, петиции, протести, кризисни щабове и флашмобове. Само че материалното доказателство за съществуването на част от културното наследство не може да се възстанови. Дори по поръка на министър Вежди Рашидов, който изненадващо се появи на сцената с обещание за предприемане на "предвидените в закона мерки за установяване на възможностите за възстановяване на архитектурния ансамбъл"!? Мерките се вземат превантивно, сега остава само срамът, че сме допуснали с бездействието си фатално унищожение.
Подпалвачи и унищожители ще има, докато има и такива, които допускат действията им. Утре може да пламне Самоводската чаршия, да се разруши къщата музей на Димчо Дебелянов в Копривщица или да узаконят паркинг на историческото "Дядо-Славейково място". И всички вкупом пак ще зацъкаме с език, ще поклатим възмутено глава, допълнени евентуално с емоционална ругатня по държава, министерства, общински администрации, полиция, съд.
Изобщо можем да обвиняваме и да  говорим, колкото искаме за безнаказаност, липса на правосъдие и безхаберие на правораздавателните органи. Но е по-добре да спрем фалшивото си самоожалване и критикарство. И да помислим, че ако ние не заслужаваме част от историята си, нямаме право да я отнемаме от наследниците ни. Допуснатото в Пловдив е грях за поколенията. Грях и на подпалвача, и на нас.