Гювеч

Формално погледнато, няма никакъв проблем с нецелевите разходи, които правят в Министерството на здравеопазването по програмата за борба с туберкулозата. И техника е нужна и семинарчета са нужни, сега дали да са в петзвездни хотели е спорен въпрос, но и тоалетна хартия си трябва, пък и ваучерите за храна са ценна социална придобивка, спор да няма. И най-хубавото е, че по всяка вероятност всичко е в съответствие с изискванията на този, дето дава парите. Обаче, както се казва в брадатия еврейски виц за сребърните лъжички - неприятното впечатление остава.
Всъщност то си е така навсякъде. Цялата история на усвояването на евросредства по програми, програмки и програмички, е пълна с подобни разкази - за химикалки, тефтери, транспаранти, видеоклипове, семинари, хотели, представителни и не толкова представителни разходи. Цоцането на чужда пара е най-сладкото нещо и може да ви храни много дълго, особено ако го правите с мярка. Независимо дали се борите с туберкулозата или "включвате" за хиляден път ромите, или броите дивите зайци.
Повече от 10 години в България се усвояват евросредства, а и американски средства също, резултатът е, че сме на дъното на всички европейски класации и сме водещи в черната статистика. След като сега сме доникъде, какво ще правим, когато гювечът свърши?