Розова формалност

Миграционният натиск у нас е изключително благоприятен през тази година в сравнение с миналата. Формално погледнато и през "розовите очила" на главния секретар на МВР Георги Костов. Къде по-сиви са фактите. Само за три денонощия близо 300 са задържаните нелегални мигранти, за незадържаните статистика няма. Броят им ще пресмятаме след два, три или пет дни във Видин, Пазарджик, на магистралата. А защо не и на пъпа на София, на "меката за бежанците", както наричат столичната "Пиротска". И на това викат формалност.
Съвсем не са формални тревогите. Че все повече от мигрантите предпочитат да усядат тук, вместо да продължават на Запад. Че профилът им се променя и става все по-агресивен. Че нелегалните съвсем не са бягащи от войната хора, а такива, които търсят всичко друго, не и мир, закон и правила.
Очите на страха са големи, но тук не става дума за страх. А за реална оценка. За конкретни мерки. Рокадите по върховете на "Гранична полиция" и сагата с Радо Схемата не дават решения, а задълбочават усещането на капитулация на държавата. Не дават и отговори на въпросите, а само ги увеличават.
Проблемът е, че никой не знае какво става в държавата и в МВР. Системата на ръчно управление на вътрешното ведомство и зад фасадата на министър като Румяна Бъчварова рано или късно ще даде фира. Ако днес около Лъвов мост, в градинката пред Централната баня, в уличките около Женския пазар, "Модерно предградие", "Факултета" или "Орландовци" напрежението виси във въздуха, утре и най-малката искра ще предизвика експлозия. Не заради тероризъм, екстремизъм или друг "изъм". А заради сбиване, изваден нож, подхвърлена дума, кос поглед, пусната ръка и прочие битовизми. Същите битовизми, заради които германците благославят Меркел, а ние се чувстваме чужденци в собствената си държава. На това му се вика розова формалност.