Дамите ни отсрамиха в Рио

Със смесени чувства изпратихме ХХХI лятна Олимпиада - първата, проведена в Южна Америка. На нея страната ни спечели (само) 3 медала (1 сребърен и 2 бронзови) и се нареди на неособено престижното 65-о място. В Лондон 2012 бяхме 63-и, при това с 1 бронз по-малко.
Положителното и радостното в случая е, че все пак сме сред 87-те държави с олимпийски отличия, а не между останалите 118, които присъстваха в Бразилия верни на принципа на "бащата на олимпизма" Пиер дьо Кубертен, че "участието е по-важно от победата".
Голямото треперене за нашата делегация (най-малката от 60 години) продължи 12 дни, в които нито един от олимпийците ни не успяваше да намери пътя до медалите. Тогава малката Елица Янкова в най-леката категория в борбата пребори съперничките си и достигна до бронз. В последните 2 дни на Игрите отново показахме на света, че ни има не само сред участниците. Мирела Демирева спечели сребро в скока на височина с изравнен личен рекорд от 197 см и с равно постижение с шампионката - 37-годишната испанка Рут Бейтиа, и с доскоро страшилище в сектора Бланка Влашич (Хърватия) - двукратна световна шампионка, която в Рио трябваше да се задоволи с бронзов олимпийски медал.
Фанфарите за нас прозвучаха и в последния ден, когато грациите ни от ансамбъла по художествена гимнастика - Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова, сбъднаха своята мечта - медал от най-големия спортен форум. След всичко, преживяно от момичетата, и драмата с една от участничките в ансамбъла Цветелина Стоянова бронзовият им медал наистина има стойността на златен по думите на председателката на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева. Горчивият привкус на това отличие се поражда единствено от обстоятелствата, че момичетата на Ина Ананиева получиха втори оценки и за двете си изпълнения на финалите - с 5 ленти, и с 2 обръча и с 3 чифта бухалки, но с равен резултат бяха изпреварени от ансамбъла на Испания заради по-високи оценки за изпълнение.
Така и трите отличия спечелиха дамите, а мъжете останаха без медал за първи път в историята на българските олимпийски участия, започнали с бронза на боксьора Борис Георгиев-Моката в Хелзинки през 1952 г. 
Малко по-късно нашите спортисти имаха девиз "В Мексико по-добре от Токио". Макар че на Олимпиадата в Мексико през 1968 г. те взеха 1 медал и 1 титла по-малко отколкото в Токио, "реколтата" от тези две олимпиади е далеч по-голяма от спечелените отличия през ХХІ в. (вж. таблицата).

Тогава спортът беше държавна политика

Сега олимпийците ни едва надминаха резултатите си от Лондон 2012, когато се радвахме само на сребърния медал на Станка Златева в борбата и на бронза на боксьора Тервел Пулев, дошли също в последните дни на Игрите. Тогава обаче волейболистите ни караха също да се гордеем, макар че останаха без медал. Сега те не успяха да преодолеят квалификациите и за първи път от години България нямаше представител в колективните спортове.
Това предопредели и по-малобройната ни олимпийска делегация - само 51 спортисти ни представяха, което е и най-малкият брой олимпийци от Игрите в Мелбърн 1956 насам.
Не бихме нарекли спортистите "туристи", защото мнозинството от тях с постоянство и упоритост извоюваха олимпийските си квоти, но за тях и за федерациите, които представляват, комай Кубертеновият принцип беше по-важен.

Имаше и изключения

Като първия финалист в леката ни атлетика - скачачът на височина Тихомир Иванов, който остана 10-и с изравнен личен резултат от 229 см и само 1 фаул го лиши от място между 6-те най-добри на планетата.
Като "лицето на атлетиката ни" Ивет Лалова, която 12 години след Атина 2004 отново бяга на финал на 200 м.
Като фехтовачът-дебютант на Олимпиада Панчо Пасков, хвърлил бомбата в турнира на сабя с отстраняването още на старта на № 1 в света Алексей Якименко (Рус), 8-кратен световен шампион.
Като дебютантът ни в джудото Ивайло Иванов, който достигна до репешажите за бронза.
Като бадминтонистката Линда Зечири, отпаднала на 1/8-финал от № 7 в света.
Не ни учуди, но ни зарадва с представянето си и плувецът маратонец Венцислав Айдарски, останал 15-и след фотофиниш в плуването в открити води, но до последната обиколка на прочутия плаж "Копакабана" плувал наравно с първите.
Най-младият ни олимпиец - 18-годишният Ангел Кодинов, завършил 14-и на едноместно кану 1000 м и 19-и в спринта на 200 м, вдъхна големи надежди, че може да ни радва още на следващата Олимпиада в Токио през 2020 г.
През април американският експерт Саймън Глийв прогнозира, че България ще спечели 3 медала - 1 сребърен и 2 бронзови, и ще заеме 50-о място в класирането по медали на Олимпиадата в Рио де Жанейро. Анализаторът на фирма "Грейсноут", базирайки се на състоянието на икономиката и моментната форма на спортистите, предвиждаше единственото сребро за България да бъде спечелено от ансамбъла по художествена гимнастика, които да бъдат изпреварени само от руския ансамбъл. "Грейсноут" очакваше бронзови медали за  Антоанета Бонева в стрелбата с пистолет от 10 м и за Станимира Петрова (51 кг) на турнира по бокс за жени.
Учудващото е, че американецът "улучи" броя и цвета на медалите ни, макар и прогнозата му да се разминава почти напълно с действителните медалисти. Антоанета Бонева беше първата ни финалистка в Рио, но след влизането й между най-добрите 8 в стрелбата с пневматичен пистолет не показа здрава психика и отпадна първа в допълнителните престрелки, като завърши 8-а. Станимира Петрова, макар и световна шампионка в по-горната категория (54 кг) от Джеджу 2014, отпадна още на старта след невзрачна игра срещу коравата украинка Тетяна Коб. Може би чаровницата от Асеноград съзнаваше, че във втория кръг и далеч преди битките за медалите жребият й бе изпречил непреодолимата Никола Адамс (Вбр), която защити титлата си от Лондон 2012. 

Останалите олимпийци бяха в миманса

Това важи в най-голяма степен за борците, които заедно с атлетите бяха с най-внушителен състав (по 11), а и винаги са ни носили далеч по-голяма радост. Дори не в миманса бяха трима от атлетите. Митко Ценов, след предпоследното си място в квалификациите на 3000 м с препятствия, публикува в социалните мрежи снимка как полива провала си с уиски. Колежката му в същата дисциплина Силвия Дънекова вкара страната ни в "черните новини", като стана първата спортистка, хваната с допинг в Рио. Маратонката Милица Мирчева завърши 108-а от 130 финиширали. От древни времена в маратона на почит са всички завършили, но дали Рио бе мястото за "трупане на опит и хабене на енергия и средства".
Бледото представяне на спортистите ни все пак е направо подвиг в мирно време на фона на често мизерните условия, при които се готвят. Показателен факт е, че и двете ни финалистки в леката атлетика се готвят в чужбина и при чужди треньори - Ивет Лалова-Колио в Италия и Мирела Демирева в Холандия. Тихомир Иванов пък търси къде да скача у нас, а треньорът му Георги Гетов е купил тир, за да разкарва скочището из страната.
Неудовлетворен от резултатите, спортният министър Красен Кралев се закани за сериозна реформа в спорта, която да доведе до повече успехи още на Игрите в Токио. Варненецът беше първият министър, прекарал като ВИП турист цялата Олимпиада.
 В Украйна, която спечели 11 медала в Рио (2 златни, 5 сребърни и 4 бронзови), депутати поискаха оставката на спортния министър. При нас дори и да бяхме останали без медал, едва ли щеше да се стигне до оставки. Дано поне някой намери път за излизане на спорта от кризата, а не по инерцията от миналото да се радваме на успехите на отделни таланти, които да ни отсрамват.

Допингскандалът със Силвия Дънекова отекна в цял свят благодарение и на авторитетни британски медии. Те не пощадиха българката, която станала жертва на "лоша химия". Би Би Си отрази доста "по-спокойно" положителната допинг проба на Адриан Зиелински (Полша, вдигане на тежести). Допингът на китайската плувкиня Сини Чън и на  бразилския колоездач Клебер Да Силва Рамос също са споменати, но неизменно се припомня, че българката Дънекова е първата, уличена в използване на допинг на Олимпиадата в Рио.

България на Олимпиадите

1886 Атина - без медал
1900 - 1920 - не участваме
1924 Лондон - без медал
1928 Амстердам - без медал
1932 Лос Анджелис - не участваме
1936 Берлин - без медал
1948 Лондон - не участваме
1952 Хелзинки - първи медал, бронз - Борис Георгиев-Моката (бокс)
1956 Мелбърн - 5 медала (1 златен, 3 сребърни, 1 бронзов). Печелим първи златен медал (Никола Станчев - борба)
1960 Рим - 7 медала (1 златен, 3 сребърни, 3 бронзови)
1964 Токио - 10 медала (3 златни, 5 сребърни, 2 бронзови)
1968 Мексико - 9 медала (2 златни, 4 сребърни, 3 бронзови)
1972 Мюнхен - 21 медала (6 златни, 10 сребърни, 5 бронзови)
1976 Монреал - 22 медала (6 златни, 9 сребърни, 7 бронзови)
1980 Москва - 41 медала (8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови), трето място в класирането по медали
1984 Лос Анджелис -  не участваме
1988 Сеул - 35 медала (10 златни, 12 сребърни и 13 бронзови), рекорд за най-много спечелени златни медали
1992 Барселона - 16 медала (3 златни, 7 сребърни и 6 бронзови)
1996 Атланта - 15 медала (3 златни, 7 сребърни и 5 бронзови)
2000 Сидни - 13 медала (5 златни, 6 сребърни и 2 бронзови)
2004 Атина - 12 медала (2 златни, 1 сребърен и 9 бронзови)
2008 Пекин - 5 медала (1 златен, 1 сребърен, 3 бронзови)
2012 Лондон - 2 медала (1 сребърен, 1 бронзов)
2016 Рио - 3 медала (1 сребърен, 2 бронзови)