Борисов, върни се с танкер от Анкара!

ГЕОРГИ ДИМОВ е завършил  международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс". Работил е в Министерството на външната търговия, а след това близо четири десетилетия в МВнР. Над десет години от дипломатическата му служба са преминали в Анкара, Истанбул и Одрин. В Истанбул е бил шарже д'афер и оттогава датира познанството му с настоящия турски президент Ердоган. От 2001 до 2005 г. е генерален консул на България в Одрин.


"С предаването на Бююк поканихме турците на наша територия, те се преследват тук"


- Г-н Димов, следите събитията в южната ни съседка, а дипломатическият престой в Турция добавя и компетентност в анализа ви. Едно събитие в последните дни, свързано с Турция, отправи международните погледи към България - казусът "Абдуллах Бююк". Как се пречупва той през вашата гледна точка?
- Ще тръгна отзад напред заради днешната визита на Бойко Борисов в Турция, която заедно с казуса "Бююк" са двете най-горещи теми. Визитата на премиера в Турция е натоварена с много очаквания. Преди двайсетина години турски вицепремиер се готвеше да посети Иран и имаше силни анонси, че ще докара в Турция ирански петрол. Нищо не стана. При завръщането му, когато го попитаха какво стана с петрола, той отговори: "Аз да не съм танкер. Петролът идва след мен." Силно се надявам Бойко Борисов да се върне заедно с танкера или покрай него. Но да има танкер - не с петрол, и на него да не бъдат качени мигранти и бежанци.
А казусът "Бююк" е срамно петно. Може би трябва да го оставим настрани, да не го ровим, защото вони. И за него да говорим като за sui generis - уникален случай, който не е прецедент и не може да се повтори.
Ердоган обвинява Гюлен и поддръжниците му, че са терористи. Това са голословни твърдения. Нека се върна назад. Преди дни в Турция отбелязаха 15-годишнината от създаването на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган. Тя се формира от общото гнездо на крайните ислямисти - не говоря за религия, а за доктрина, за политически ислям. Ердоган продължи да се развива по държавна линия, а Гюлен и други като него останаха на религиозния идеологически фронт. Известно време двете групи съжителстваха. Дойде 2013 г., горещото турско лято и събитията на площад "Таксим". Апогеят беше през декември с.г., когато в гигантски корупционен скандал бе замесен не само синът на Ердоган, а цялото му правителство и обкръжение. Имаше очевадни доказателства, а премиерът направи хитър ход - освободи се от четирима министри и смачка прокурорите, събрали доказателствата. И заяви, че има заговор на чужди и вътрешни сили, обявявайки организацията на Гюлен за паралелна държавна структура. След това Ердоган стана президент, а президентската дрешка му дойде тясна, защото държавният глава има само протоколно-представителни функции, а Турция е парламентарна република. И тук е колизията - реално Реджеп Тайип Ердоган е силният, а няма власт.
От две години основният дневен ред на южната ни съседка е преминаването от парламентарна в президентска република. С тази мисия бе натоварен и предишният премиер Ахмет Давутоглу. На пръв поглед тя не е трудна - на управляващата партия не й достигат 13 депутати, за да има малко квалифицирано мнозинство и да инициира референдум. В продължение на година и половина "стратегическата дълбочина" Давутоглу не успя да се справи. Наложи се да бъде сменен с министъра на транспорта Бинали Йълдъръм. И като дар от Аллах дойде пучът. Покрай него на организацията на Гюлен се добави още едно определение - терористична. Ердоган сам, еднолично определи, че гюленистите са терористи. Един човек казва, че друг човек е терорист, че определена организация е терористична, а ние се съгласяваме?! При тази ситуация има логика организацията на Гюлен сега да обвини Ердоган в държавен тероризъм.
- Правите тези уточнения, за да добием представа за генезиса на казуса "Бююк"?
- Да, а и събитията у нас се развиха бързичко, което издава гузната съвест на властта. Турските медии знаеха преди българските за връщането на Бююк и го чакаха на Капъкуле, където български журналисти нямаше. Турският външен министър каза ден по-рано, че такъв човек ще дойде от България, Ердоган на митинг в Анкара го заяви...
- Къде оплетоха конците властите?
- Те нарушиха закона! Ако има съдебно решение, административна процедура, потърпевшият има право да обжалва. Несериозно е да ни казват, че Бююк щял да обжалва от затвора в Турция. При такива процедури трябва да се осигури присъствието на омбудсман и на представители на неправителствени организации, включително и международни. От МВР ни казват, че законът е такъв, но нямало подзаконов акт. По-голямо безумие няма!
Заиграва се с категориите екстрадиране, експулсиране и депортиране. За екстрадиране на Бююк българският съд бе категоричен - няма как да стане, човекът не е терорист, не може да се докаже. Ама имал пари. Че колко хора имат пари? Това обаче показва нещо друго - очичките на Ердоган са в паричките. За това са тези преследвания. В момента турската хазна е празна. Защо не се говори за това? Имат гигантски текущ дефицит, който нараства с невероятни темпове.
Така и не стана ясно дали Бююк е екстрадиран или депортиран от България. Беше направен известен намек, че за да е екстрадиция, трябва да бъде обявен за заплаха за националната сигурност. Решение може да вземе само един орган в България - ДАНС. Ако се вземе такова решение, лицето не трябва задължително да се връща в Турция, има и други съседни държави. Комисарчетата, които се втурнаха да защитават вътрешната министърка Бъчварова, анонсираха, че ДАНС е взела такова решение за Бююк още през март. Тогава трябва да подведем ДАНС под отговорност - защо не е изпълнено това решение още през март, ако е взето? А през следващите четири месеца? Да, може да се оформи документ със задна дата, но ги съветвам да не го правят. Сделката за Бююк е ясна и тя е унизителна.
- А няма ли опасност да се задълбочи след днешната визита на Борисов в Турция? На фона на новите отношения между Москва и Анкара, накъде ще се поклони по-ниско българският премиер - на юг или на изток?
- България днес няма ясна политика нито към Турция, нито към Русия. Ердоган се изхвърли, че Анкара и Москва отварят нова страница. Говорителят на Путин обаче ясно каза, че става въпрос за реставриране на отношения, но неизвестно в какви насоки и темпове може да се случи това. Още преди срещата между Ердоган и Путин в Санкт Петербург външният министър на Русия Сергей Лавров категорично заяви, че основната тема на масата за преговори е Сирия. Не е проблем турските чушки и домати да се върнат на руския пазар, руските туристи също ще бъдат пуснати в турските курорти. Проблемът е Сирия. Постоянният представител на Русия в ООН Чуркин неотдавна постави остро на закрито заседание въпроса за продължаващата подкрепа от страна на Анкара за "Ислямска държава". Имаше нови изявления на турския премиер, че Анкара няма да толерира каквато и да било държавна или административна автономия на кюрди независимо дали в Сирия, Турция или в регион, близо до Турция. Трябва да отчетем все пак смекчаване на турската позиция относно възможността сегашният законно избран президент на Сирия Башар Асад да остане на поста си в известен преходен период.
В дипломацията и в политиката печелиш, когато си откровен. На бялото трябва да кажеш, че е бяло, а за черното няма как да се съгласиш, че не е черно. Трябва ясно да казваме нашия интерес, а не да се гънем.
- От каква позиция трябва да разговаряме с Турция днес?
- Правят се опити да играем соло. България е член на ЕС и НАТО. Можем само с тези дрешки да отидем и да разговаряме с Турция, а не по къси гащи. Има споразумение на ЕС с Турция за бежанците. Има условия, които Анкара е длъжна да изпълни, за да последва либерализация на визовия режим. Последното не значи отпадане на визите. Южната ни съседка трябва да покрие 72 условия. Тя не е изпълнила пет, а две са най-проблемни - антитерористичното законодателство и защитата на данните. Турция да бъде така добра да изпълни условията. Когато преговаряме в Анкара, това е силната ни позиция.
Да, трябва да поддържаме внимателни и добросъседски отношения. Винаги е било така. Да, трябва да подпомагаме евроинтеграцията на Турция. Но нека страната сама да реши проблемите си, не искаме да се месим. И нека покрай своите проблеми Турция да не се меси в нашите работи. С предаването на Бююк на практика поканихме турците на наша територия, те се преследват тук. Но всъщност ние отдавна сме ги поканили...
- Какви са прогнозите ви за развитието на събитията в южната ни съседка?
- Не са добри. След атентата срещу кюрдска сватба на 21 август турският министър по евроинтеграцията Юмер Челик отново размаха пръст на Европа, че някой си позволява да говори, че в Турция има гражданска война. В Турция има тотална война - не само на етническа основа, а все повече на религиозна. Кюрдите са големият проблем. Но в конфликтите са замесени етнически косовари и албанци. На религиозно ниво се задълбочават противоречията между шиити, сунити и алевити. Сред гюленистите има много хора от кюрдски произход.
Под формата на борба с тероризма и преследване на гюленистите се извършва преразпределение на благата. На обявените за терористи се конфискува всичко - бизнес, медии... Като имаме предвид, че Ердоган и най-близкото му обкръжение са завършили религиозни училища, всъщност нека кажем, че днес в Турция едни ислямисти водят битка с други ислямисти. Става въпрос за две турски групировки. Откъде накъде техните проблеми ще стават проблеми на целия свят, а и ще се съобразяваме с тях?