Още от деня без Митко...

Много ми се искаше да се срещна с Митко тази есен, преди да почне новият сезон на "Още от деня". С нетърпение чаках да свърши ваканцията, за да се видим и да си говорим за телевизия, за телевизионни лица... Не за друго. Просто имам тръпката от началото на телевизионната легенда Димитър Цонев. Бях в комисията, която определи от осемстотин кандидати да се спрем с Хачо Бояджиев, Дора Паскалева и Анахид Тачева на двадесет и пет нови телевизионни лица на новото предаване на главна редакция "Детски и младежки предавания" "Формула пет"... Все пак бях главен редактор на редакцията и нямаше как всичко това да стане без моето участие. Моят глас беше положителен не само заради качествата на Митко. Той носеше нещо от Ани Цонева, която много ценя, от Коста Цонев, уважаван български актьор. По-късно лично устроих едно момиче - дъщерята на Васил Цонев - Ирина, която започна работа в предаването "Час по всичко" с отговорен редактор Чавдар Стойчевски... Братовчедката на Митко Ирина и сега е едно от лицата на Българската национална телевизия, с която всеки може да се похвали и гордее...
Внезапният край на Митко е болка, която трудно се преживява. Но неговата биография е пълна. Дванадесет години с новините на телевизията, четири години говорител на премиера Симеон Сакскобургготски, а предаването "Още от деня" след "Лице в лице" заедно с Цветанка Ризова, вече стана истинска телевизионна емблема за Митко Цонев. И той там остави и сърце, и душа.
Митко явно обичаше телевизията. И телевизията го обичаше. Една телевизионна зрителка му беше изпратила по пощата пуловер, друга - пощенски запис с пет лева... Митко си спомня за две ярки събития - събитията пред парламента през 1997 година на 10 януари и падането на "близнаците" на 11 септември 2001 година... Болката на хората минаваше през сърцето му и пред микрофона на екрана на Българската телевизия.
Позитивен, добронамерен, отзивчив, готвещ се за всяко събитие, за всяко предаване, Митко явно изгоря в работата си.
Натрупаха се много емоции, много преживявания, които нямаше как да не се отразят и на здравословното му състояние. Инсултът сложи край на амбициите и на желанието да бъде точен, достъпен, верен на зрителя си...
Може би "Още от деня" ще продължи. Обикновено казваме "незаменими хора няма". В случая ще взаимствам едно заглавие на масов пенсионерски вестник по повод кончината на Никола Анастасов. Много ми допадна. Това важи и за Митко Цонев. Незаменими хора има. Такъв беше и Димитър Цонев. Нищо, че лошите хора във фейсбука се множат и се изписаха куп нелепости по повод болестта му...
Спокоен сън, Митко, ще те помним. Ние, хората от телевизията, знаем какво ни коства  и какво ни причинява тя.
А тя остава и след нас... Така е... И "Още от деня" ще има и без теб, Митко, макар вече да не е същото предаване всеки ден, което се повтаря на другия много рано сутринта...

Момчето, което учеше децата да мърдат уши Димитър Цонев - от "Таралежите се раждат без бодли" до "По света и у нас" и "Още от деня"