Зелените площи в София може да се спасят само с преговори

РОСЕН МАЛИНОВ е роден на 28 март 1955 г. в София. Завършва педагогика и история в СУ "Св. Климент Охридски". Четири мандата е бил общински съветник от БСП в София. Бил е народен представител от Коалиция за България в 24 МИР и областен управител на София.

"Корупционните практики и неглижирането на проблемите на хората намериха отдушник в уволняването на кмета на "Младост"


- Г-н Малинов, през последните седмици особено актуална стана темата за застрояването на зелените площи, на градинки и междублокови пространства в София. Рядко обаче се споменава първопричината за появилите се проблеми.
- Действително никой не говори за истинския проблем, който се корени в т.нар. Закон "Лучников". Той бе приет по предложение на депутата от СДС Светослав Лучников в началото на 90-те години на ХХ в. и позволи реституцията на земеделски земи в урбанизирана територия. Това бе тотално безобразие и доведе до още повече безобразия.
На територията на големите столични комплекси като "Люлин", "Надежда", "Младост", "Хаджи Димитър", "Подуяне" навремето е имало земеделски земи. В същото време с държавни и общински пари те са вкарани в регулация, изградена е инженерна, социална и транспортна инфраструктура, жилищни комплекси. В един момент обаче се появява този закон и картофената нива на прадядо хикс се оказва междублоково пространство или градинка. Земята се възстановяваше или по "документи", или със "свидетели" от незнайни тричленки, назначени от земеделското министерство, наречени поземлени комисии. Новите собствениците бързо продадоха имотите си, появиха се строителни предприемачи, които започнаха да ги изкупуват и да ги препродават. Така от чисто юридическа гледна точка въпросът е приключен и терените в кварталите са частни. Те не могат да бъдат отчуждени по сега действащото законодателство.
- Какви други последици за столичани има Законът "Лучников"?
- По време на работата ми като областен управител се натъкнах на уникален документ. Това е царски указ от 1940 г. на Борис ІІІ, с който немалка част на сегашния Студентски град се отчуждава за нуждите на войската. По това време там е имало ниви. Приложен към указа е списък с имената на хората, които са обезщетени със златни български левове. След 9 септември 1944 г. се решава там да се направи Студентският град. Идват обаче демократичните промени и Законът "Лучников" и на хоризонта се появяват същите онези хора, които са били обезщетени. Те вече имат претенции за собственост и отново показват документи, а поземлената комисия, която или не е имала понятие за какво става въпрос, или е била "мотивирана", възстановява тези земи на наследниците. Те от своя страна ги препродават и затова сега Студентският град има този облик.
Подобно е положението в кв. "Малинова долина". В края на 80-те години, когато се заговори за провеждане на Зимна олимпиада у нас, започна кампания и за нуждите на спортното събитие започнаха отчуждителни процедури на земеделска земя в местността "Малинова долина". Част от земята е била в рамките на ТКЗС. Отчуждаването става, за да се изгради сателитно градче за спортистите при евентуално одобрение на страната ни като домакин. Всеки собственик там също е бил обезщетен.
След време обаче обезщетените вадят документи, връщат им се земите, които те препродават, и така "Малинова долина" се превръща в това, което е сега. Това са два емблематични примера как се е процедирало в минали години.
Неслучайно признателните реститути и "инвеститори" чрез десницата в СОС предложиха и поставиха паметен знак на Лучников в градинката на ул. "Иван Асен ІІ". 
- Приемането на Общ устройствен план и последващите опити за одобряване на подробни устройствени планове по райони в полза ли са за запазването на зелените площи?
- Положителното при приемането на Общия устройствен план беше, че се прекрати порочната практика, която съществуваше до този момент. Тя даваше възможност на реститутите, които се оказаха собственици на градинки, да искат частично изменение на строителния регулационен план, след това теренът да се оформи като урегулиран поземлен имот (УПИ) и така да се промени предназначението на градинката в жилищно застрояване или смесена многофункционална зона.
Това обаче е една от малкото ползи на Общия устройствен план. Порочното при него е, че в рамките на дълъг времеви период във всеки от районите трябваше да се приеме подробен устройствен план (ПУП). Това обаче става много бавно, а приемането на плановете трябваше отдавна да е приключило. В тях се определят кои са зелените площи, къде има училище и къде - друга сграда. За съжаление в голяма част от районите планове не са приети, а на много места, където това е направено, има жалби на собственици и документът се обжалва в съда. И през целия този период в мътна вода се лови риба или както е в случая - в смутни времена се застрояват градинки.
- С приемането на подробни устройствени планове могат ли да бъдат оставени вратички, които пак да позволят застрояване там, където не е редно?
- Обществените обсъждания на плановете често се правят с формална покана до гражданите. А има и хора, които проявяват нездрав интерес. Те могат да са с инвеститорски намерения и да се опитат да направят всичко възможно да променят проектите в свой интерес. При разработването на подробните планове до този момент се сблъскаха сериозни интереси.
Както е известно, ако собственикът има имот в градинка и в първоначалния проект на ПУП той е отреден като такава, инвеститорът може само да отглежда глухарчета на тази земя. При такива ситуации собственикът има интерес да окаже влияние по всички възможни начини както върху проектантските колективи, така и върху направление "Архитектура и градоустройство" на Столичната община, което е поръчител, изпълнител и вносител на плановете. Така че при приемането на плановете собствениците имат за цел терените им да не попаднат в зелена зона, а да получат право за застрояване.
- Означава ли това, че в още много райони в София може да се очакват протести на граждани, подобни на тези, които се случиха в жк "Младост"?
- Това, което стана в "Младост", е един от десетките случаи в столицата. С пълно основание гражданите протестират и това е неотменно право.
Развитието на случая там говори за порочна технология на действие. Районните кметове имат твърде малко правомощия и са поставени да работят в условия, в които не са в състояние да решат проблемите и да изпълнят обещанията, дадени на гражданите. Кучето не е заровено в "Младост", а на ул. "Сердика" 5, където се намира направление "Архитектура и градоустройство", и на ул. "Московска" 33, където са кметът на столицата и Столичният общински съвет.
А кметът на "Младост" Цвета Авджиева стана жертва на обстоятелствата. Сега сме в предизборно време, а корупционните практики и неглижирането на проблемите на хората трябва да намерят своя отдушник.
Какво се случи всъщност в този район? Появи се гражданско недоволство и изведнъж един политически орган, какъвто е Изпълнителната комисия на ГЕРБ, обяви, че сваля политическото доверие от кмета и иска тя да си отиде. Същата тази комисия преди по-малко от година издигна Авджиева, работеше за нея, препоръча я на хората. Как така сега нещата се промениха?
Фактът, че има пряко избран кмет и действащ Закон за местното самоуправление, няма никакво значение, а се търси политическият ефект, отдушникът на напрежението.
Не ме напуска чувството, че продължаваме да гледаме стар колкото света сериал за добрия цар и лошите боляри. В него народът пъшка под игото на болярите, те правят каквото искат, а мъдрият цар седи и ги гледа. В един момент той става и посочва един болярин и му казва, че е лошият, който краде и трябва да си замине. Народът е възторжен, защото царят си е на мястото. Хората са доволни, обичат го и пак ще гласуват за него.
- А има ли начин да се реши проблемът - както в "Младост", така и в други райони, при бъдещо застрояване и протести?
- Юридическо решение няма. Дори да се направят някакви промени в законодателството, процесът с определянето на собствеността на терените вече е приключил. Изход има само за районите, в които не е приет подробният устройствен план. Там има възможност частните имоти в междублокови пространства, детски площадки и зелени площи да бъдат отредени като зони за озеленяване, отдих и спорт. Тогава собствениците няма да могат да застрояват нищо и след време общината може да изкупи обратно терените.
Там, където има приети планове обаче, мачът е свирен от юридическа гледна точка. Единственият положителен развой там може да е по пътя на преговорите и взаимното съгласие между двете страни. Тогава Столичната община има възможност за обратно изкупуване на тези територии. Това обаче означава, че за трети път столичани ще трябва да платят за земите. На собствениците също така могат да бъдат предоставени други общински земи чрез замяна.
Конкретно за казуса в "Младост" подозирам, че със собственика ще се проведат сериозни разговори и той ще бъде обезщетен с друг имот, а напрежението ще бъде потушено. Но каква ще бъде съдбата на другите градинки?