Реплика на българския преход

Вече двадесет и седем години експериментът по нашите географски ширини след 1989 година продължава. Обикновено казваме: "След като избухна демокрацията..." Действително през ноември 1989 г. нещо избухна. Само какви надежди, какви очаквания бяха. Дори президентът Росен беше отишъл още на 10 ноември на митинг, беше направил лозунги от тапети в очакване на своя неудържим възход на комсомолски активист от Гоце Делчев. Тогава още нямаше и офшорки на негово име. Още Русия не го застрашаваше, а "Отворено общество", "Америка за България", американските посланици още не бяха чак толкова активни. Не беше припомнена още и доктрината на Алън Дълес от 1945 г. Всичко дойде после.
Макетът днес е правова държава без право на юридическо определение за нея. Нещо като министерства без основните си предназначения с прилагателни и съществителни като икономика, околна среда, здравеопазване, просвета, култура, външни и вътрешни работи, енергетика, спорт и туризъм, финанси, екология, правосъдие, социална политика и така нататък.
Няма как в тоя макет да не присъстват попиляното селско стопанство, разбитите производство и търговия с оръжие, енергетичните отстъпления, продадения и предадения социализъм. Лошо е. Но в репликата се откроява все повече омразата, ненавистта, разделението, завистта и компроматите. А още повече безнадеждността, че нещо може някак си да се промени или да се върне в изходно положение. Е, вече сме достигнали ръста на заплатите си от 1989 г. Но какви са цените днес?
В НАТО сме, в Европейския съюз сме. Нас "Брекзит" не ни плаши. По пътя на доминото можем да останем единствени, но сме верни до пълното му разпадане както и при СИВ и Варшавския договор.     
Как да опишеш неграмотността в такава реплика, ще има ли кой да те разбере? То и в парламента не знаят Пекин чия столица е - на Виетнам или на Нубия. Поне дойдоха новобогаташите, парвенютата, непочтените в политиката. Сега съдбата ни решават хора като Методи Андреев, Ана Баракова, доктор Лъчезар Иванов.
Няма как да пропуснем вувузелите, да не видим умните и интелигентните, да не заключим, че за всичко у нас са виновни комунистите, Орешарски и Путин! Сега в репликата отеква русофобщината, нищо, че не е още толкова масова, но една шепа я правят видима, необратима и непоправима. И за това заслуга имат генерал Атанас Атанасов, бившият посланик Илиян Василев, Иво Инджев, Методи Андреев, Александър Йорданов, Евгений Михайлов, Едвин Сугарев, Росен Плевнелиев, антиимпериалистическият борец от БТА в миналото Асен Агов, Даниел Митов, Николай Ненчев. И още поне десетина ярки "вълкодави" като блогъра Асен Генов срещу "нощните вълци на Путин".   
За всичко са виновни символите от миналото, петолъчката, старият герб, петимата от РМС, партизаните и ятаците, Гео Милев и Никола Вапцаров, Червената армия, чиито паметници в Европа се ценят, а у нас се оцветяват и оскверняват. Явно така е много по-удобно за днешните нови строители и разрушители. Затова пък всичко това оправдава доктрината на Алън Дълес от 1945 г. и в тая поредна реплика на българския преход. Там всичко е казано точно и категорично. И се сбъдва.