И след Рио ли ще чакаме за чудо?

Ст.н.с. Христо МЕРАНЗОВ, доктор

Нашата делегация в Рио наброяваше 51 спортисти, които бяха с квоти за участие. Трябва да поздравим носителите на медали: Мирела Демирева - сребро на висок скок, Елица Янкова - бронз на борба, и бронзовите медалистки от ансамбъла по художествена гимнастика Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова. Тези прекрасни момичета поставиха България отново на картата на медалистите. Поклон пред техния подвиг. Заслужават нашето уважение и класиралите се в първата десетка по своя спорт. Тези спортисти защитиха спортната чест на България и я оставиха в списъка на 87-те страни с медали, предпазвайки я от участие в листата с онези 118 държави, останали без отличие. Това е добре и обнадеждаващо.
Лошото и обезкуражаващото е, че

отстъпваме тотално

във всички официални и неофициални класирания.
В комплексното класиране по медали сме били четири пъти в десетката, а в Рио се сринахме в шейсетицата. В подреждането на социалистическите страни по медали стигнахме до трето място след СССР и ГДР, а в Рио пред нас са 26 държави от бившия соцлагер, ние заемаме последното 27-о място. На Балканите бяхме безспорен лидер, а сега сме аутсайдер и заемаме последното осмо място. Това са фактите.                       

Кой как чете "евангелието"?

Красен Кралев, министър на младежта и спорта, в интервю пред БНР заяви: "Игрите приключиха успешно за нас... Трябва да си създадем реална представа къде е икономиката на държавата, спортът е една функция от икономиката на държавата. Къде сме ние икономически? Къде стоим на картата на света, за да искаме нашите спортисти да взимат максимални резултати..."
Здравка Йорданова, олимпийска шампионка от Монреал 1976 г. пред ТВ+:
"- Защо страната ни отстъпи позициите, които имаше в спорта?
- Убедена съм, че спортното общество е наясно с тази ситуация. Не е изненада. С всяка следваща година се вижда, че нещата отиват все по-зле. Причината е дълбока и далечна. Може би, защото загърбихме старите си традиции, онази стройна система, която имахме на работа... Мисля, че именно това, че загърбихме тази стройна система, се отрази пагубно."
Кеворк Кеворкян, бащата на "Всяка неделя":
"Кой закопа българския спорт? Защо се радваме на 65-то място в Рио?...
Кога започна разрухата?

Нашето крушение започна преди четвърт век

и постепенно ни превърна в бедняците на световния спортен бизнес... А крушението бе неизбежно, след като народът бе тотално изоставен - без порядък и ценностна система. Опитаха се да го оставят и без памет, а това за него щеше да бъде най-голямото унижение. Само че на всеки 4 години споменът за Сеул 1988 ще изплува. Отново и отново. Напук на насилниците на миналото. Спортът бе зарязан, защото дразнеше и напомняше, че не всичко е било криво в миналото. Костов веднъж каза, че до 1989-а в България нямало култура. Не посмя да каже същото и за спорта - защото щяха да го зарият с медали."
Ваня Джаферович, спортен експерт и бивш хърватски футболист: "Не мога да повярвам, че Хърватска вече печели повече олимпийски медали от България. Спомням си, когато бях малък, как всички сме се възхищавали на български лекоатлети, борци, щангисти, стрелци, гимнастици, боксьори... А сега - нищо... На мен ми се реве, а представям си на вас. Как може да се случи това нещо? Как може да имаш всичко в спорта и за 20 години да нямаш почти нищо?"
Да, на хърватина му се реве, но не и на българските спортни управници. Ето мнението на министъра на спорта Кралев: "С какво сме виновни ние? Нашата роля е да създадем нормативна уредба, да изградим спортна база и да осигурим средства за подготовка. Законът е готов, базата се реконструира и изгражда ежедневно, пари за подготовка сме осигурили предостатъчно на всички федерации, участващи на Игрите."
Какво ли още трябва да преживеем, за да се събуди националният инстинкт за самосъхранение и най-после

да въстане българското общество

срещу съществуващото безхаберие в управлението на спорта у нас, който от Барселона 1992 е в перманентно задълбочаваща се криза.
Вместо да приемат обективната реалност и да предложат ефективни мерки за преодоляването й, държавните чиновници продължават да заблуждават българите с поредната измислена теза, която се свежда до твърдението, че при това състояние на жизнения стандарт спортът е обречен и не може да постигне нищо повече. Така ли е?
МВФ и Световната банка публикуват списъци на страните, подредени по БВП на глава от населението. Там България заема съответно 78-о и 80-о място. ООН има утвърден индекс на човешкото развитие, в който, освен БВП, влизат и други показатели. По този индекс заемаме 57-о място. Класирането по медали на Олимпиадата е подобен индекс за развитието на спорта. Като сравним тези списъци, констатираме, че 30 държави с по-ниски показатели от нашите по индекс на човешко развитие и 20 държави с по-ниски показатели от нашите по БВП са преди нас в Рио. Т.е. нито индексът на човешко развитие, нито БВП предопределят класирането на олимпиадите. Следователно спечелването на медали зависи преди всичко от ефективността на националната спортна система на съответната страна. Няма да описвам системата, а ще подчертая, че я имахме в периода 1960-1990 г. И 4 пъти се класирахме в десетката!

Кой и защо я ликвидира

е друга тема. Тук само ще отбележа, че Филип Димитров - министър-председател, и Цвятко Барчовски - министър на спорта, в началото на деветдесетте години на миналия век поставиха началото на ликвидацията на националната система. И никой след тях, включително и сегашните - Бойко Борисов и Красен Кралев, не прекрати този геноцид. Новата политическа класа е отговорна за трагичното състояние на българския спорт.
Не очаквам, че сега политиците ще реагират адекватно. Затова се обръщам не към тях, а към българската спортна общественост.
Уважаеми спортисти, треньори, съдии, деятели и любители на спорта, не позволявайте отново

да ви заблуждават и манипулират

Не е вярно, че вие сте некадърни, историята е доказала обратното. Не е вярно, че българите нямат талант в спорта, историята е свидетел. Вярното е, че парите се използват не по предназначение и се разпределят не по най-добрия начин. Необяснимо е как борбата с 400 000 лв. годишен бюджет през седемдесетте години беше в челото на континента и света, а сега с 4 000 000 лв. едва се записва сред медалистите.
Спортната база се разпродаде, разграби и унищожи, а тази, която се строи сега, не е там, където са спортистите и където е необходима, а там, където надделяват частни комерсиални интереси. В миналото на нашата база идваха да се готвят чужденци, сега нашите спортисти търсят база в чужбина.
Вярно е, че поради лошите условия и неправилната политика стотици висококвалифицирани спортно-педагогически кадри избягаха в чужбина или си смениха професията. Вярно е, че се ликвидира самодейният спорт за сметка на платеното обучение, което могат да си позволят децата само на богатите, но те са няколко процента и никога не са били база за големия спорт.

Грациите от националния ансамбъл успяха да вземат медал в Рио, независимо от проблемите им в последните месеци
Снимки bgolympic.org

Лекоатлетката Мирела Демирева позира със сребърното отличие в сектора за висок скок в Рио, с което даде заявка за Спортист № 1 на България за 2016 г.