Румен Радев можеше да бъде кандидат на всяка партия

КРИСТИНА ПЕТРОВА е родена на 8 октомври 1982 г. в София. Майка на три деца, финансист по образование, мениджър в международна финансова компания. Член е на Изпълнителното бюро на БСП в столичния район "Младост" и зам.-председател по коалиционната политика.

"Президентът трябва да да обедини нацията срещу надвисналата опасност - бежанската криза"

- Г-жо Петрова, смятате ли, че изборите за президент и вицепрезидент имат съществено значение за образа на България пред света и за по-нататъшното развитие на страната? Има ли държавният глава необходимите правомощия, за да зависят от него важните решения за българския народ и държава?
- Изборите за президент са от съществено значение. Тези, които продължават да насаждат мнението, че държавният глава няма необходимите правомощия, или не са чели Конституцията, или не вникват в съдържанието на тези 13 члена, които определят неговите права и задължения. Президентът е упълномощен от Конституцията с най-голямото право и възможност за обществено влияние в една демократична държава - да отправя обръщения към народа и Народното събрание (чл. 98, т. 2). За жалост никой от досегашните президенти не е успявал да се възползва от него така, че наистина да развълнува хората, да ги накара да повярват в една или друга стратегия в държавното управление, да им даде надежда, да ги накара да мечтаят.
- Политическите страсти във връзка с предстоящия вот вече се разгорещиха. Ще успеят ли този път политиците да запазят добрия тон?
- Това, че в политиката страстите се разгорещяват, е добър знак, че все пак нещо се случва. Ужасявам се от привидното спокойствие и безметежността. Това в историята се определя като застой. Премиерът го нарича "стабилност". Стабилността е илюзия, както и сигурността. Такива състояния в живота са ефимерни. Истинските, реалните състояния са тези на промяната.
- Има ли шанс лявото политическо пространство да излезе на тези избори от вечното в последно време второ място?
- Не разбирам и поради това не приемам израза "ляво политическо пространство". Какво е това пространство? Политиката не се характеризира с пространствени отношения. Тя се прави от хора, които имат своите убеждения, които преследват свои цели, защитават осъзнатите си права и интереси. Естествено е тъкмо в тези си стремежи те да се различават. Онова, което отличава хората с леви убеждения, е по-голямата страст, с която участват в политическия живот. Левите са по-нетърпеливите, по-настойчивите, в повечето случаи те са по-шумните, ако щете и по-провокативните, по-скандалните. У нас обаче е различно.
Когато загубиш своя облик, своите същностни характеристики, сам избираш второстепенна роля. Дали си първи, втори, трети или пети на избори няма значение - ти си изгубил своята идентичност. Проблемът на БСП - най-голямата и най-опитната лява партия, не е в това, че губи в последните избори. Проблемът е, че когато ги спечели, не успява да проведе истинска, в съвременния смисъл на думата, лява политика.
Какво ни липсва? Най-вече вдъхновение, жар, устрем, вяра - това, с което би трябвало да сме силни. А вместо това се проявява глупав стремеж да се харесаш на всички, парализиращ страх, че някой ще ти отнеме властта, ако се опиташ да извършиш сериозна промяна, постоянно връщане и ненужно оправдание за миналото. Всичко това се е отразило до такава степен негативно на ляво ориентираните хора, че те са обезверени, объркани, без желание за промяна, дори отчаяни. Да, отчаяние. Участвах в последните местни избори и наистина усетих колко силно е това може би най-тревожно за социалистите чувство.
- Споделяте ли мнението, че държавният глава трябва да е професионален политик и че на този пост няма място за нови лица?
- Какво означава "професионален политик" в България? Сигурно някой, който е бил пожарникар, спортист, шофьор, преводачка, секретарка или нещо подобно? Професионалните политици у нас са като американските актьори. Повечето от тях, преди да станат известни, по правило са упражнявали някаква много далечна от изкуството професия. Разликата е тази, че въпросните артисти действително са постигнали професионализъм, а нашите доморасляци няма как да го направят, защото нямат заложби. Повечето от тях, сигурна съм в това, дори нямат понятие за политика. Там са, но не знаят защо са, нито какво точно правят. Примери колкото искате. Те обаче притежават инстинкта на глутницата. Той им диктува да не допускат нови членове. Всеки нов е опасност за останалите. Особено когато хранилката е обща.
И тъй като разбирам, че ме питате заради кандидатурата на ген. Румен Радев, позволявам си да кажа, че глутница се разпилява със сила. На тези, които оспорват правото на професионален военен да влезе в политиката, ще кажа, че не познават историята, и то съвременната история. Иначе би трябвало да знаят за Айзенхауер, Джордж Маршал, Шарл дьо Гол, Филип Петен, Джордж Буш-старши и др. Да не говорим за известната и не особено лицеприятна констатация на Дьо Гол, че "политиката е нещо прекалено сериозно, за да бъде поверявано на политиците."
- Как оценявате кандидатурата на генерал Румен Радев?
- До оценка все още не съм стигнала. Имам отношение по тази кандидатура, което не е еднозначно. От една страна, се радвам, че тъкмо той е нашият кандидат за президент. Има страхотна биография. В нея няма нищо неясно, нищо тъмно и завоалирано. Човекът е доказал се професионалист. Дори и това, че е генерал, е сигурно. Докато за някои други - не е. Аз съм жена, но все пак мога да преценя кога някой е направил генералска кариера и кога някой е произведен генерал и след това е започнал кариера.
Голямото предимство на генерал Радев е, че влиза в политиката от професионална среда, за която хората имат надежда, че качества като чест, достойнство, мъжество, отговорност, родолюбие все още не са загубили своята стойност. От друга страна, се страхувам за генерала. Имам поглед и опит от кандидатурата на друг генерал на местните избори. Свидетел съм как на него не му се позволи да разгърне своите качества, защото беше подчинен на общопартийна, но за жалост губеща, политика. Ето защо ген. Радев трябва да балансира, но и постоянно да се стреми към еманципация. Още повече, че над главата му ще висят не една, а няколко партии. Погрешно ще е, ако тръгне да се харесва и доказва пред електората на тези партии като човек, който в аванс е получил подкрепата им.
Румен Радев можеше да бъде кандидат на всяка голяма партия, включително и на ГЕРБ. Днес има нужда от нови лидери, а страната ни - от истински държавник. Имам някакви притеснения относно умението му за политическо говорене в настоящата реалност, за убедителността на посланията, които отправя. Главното е сега да се готви и да мисли по най-важните проблеми за управлението на страната, които ще трябва да сподели по време на кампанията.
- Смятате ли, че президентът трябва да е много по-активен в качеството си на върховен главнокомандващ, особено в днешната сложна среда за сигурност?
- Това не е въпрос, а готов отговор. Всеки, който има и най-обща представа за управление, знае, че държавниците, и особено висшето ръководство, трябва задължително да имат задълбочени познания в областта на военното дело. Ако има наистина такива, държавният глава няма как да не бъде активен. Просто ще знае какво говори и какво върши. В случая с ген. Радев това е бонус към неговата кандидатура.
- Ако се поставите на мястото на президента, какви биха били приоритетите ви?
- Майка съм на три деца и социалист. Сигурно очаквате да кажа, че основен приоритет за президента трябва да бъде социалната политика. Приоритет на държавния глава трябва да бъде овладяването на това, което все още наричаме с благовидното название "бежанска криза", а в действителност е поредният и може би най-мащабният поход на исляма към Европа. С други думи - аз съм за решителното пресичане на тази експанзия. Страхувам се, че Европа е твърде объркана и слаба, а ние сме без позиция и нямаме почти никакъв ресурс да се противопоставим. Кой друг, ако не президентът, трябва да заеме ясна позиция, да говори открито и да се стреми да обедини нацията срещу надвисналата опасност.
- Как резултатите от президентските избори ще повлияят на по-нататъшното развитие на политическата обстановка у нас?
- Прогнозата е предварително знание. За да го постигнеш, трябва да имаш много, и то разнопосочна информация. Моята информация е от медиите и социалните мрежи. Опитвам се да я анализирам. Донякъде разчитам и на прословутата женска интуиция. Те ми дават основание да очаквам осезаема промяна на политическата обстановка. Не се ли достигне до нея, сме обречени на безвремие.