Без деца назаем

Темата е твърде деликатна и навлизането в нея "с кални ботуши" може да доведе до непоправими последици. Това също е проблемна и неясна за мнозина тема. Запознатите с проблемите споделят, че засега процедурата по осиновяването е доста тромава и сложна. Хора, минали по пътя, са потресени и от това, че в някои случаи прозира възможност за корупция и трафик на деца. Въпреки всичко повечето вярват, че някъде чака да бъде осиновено тяхното дете, което също ги очаква. През 2015 г. над 2700 деца са в регистъра за осиновяване, а одобрените кандидат-осиновители са с над хиляда по-малко.
За осиновителите осиновяването е преди всичко лична изява. Амбиция и отговорност, за която те трябва да са готови емоционално, практически и финансово. Всеки осиновител сигурно минава през своите размисли и съмнения. Но това не е само въпрос на лично преживяване и избор. Много по-важно е законодателната среда да е плътно зад гърба на кандидат-осиновителите, за да ги подкрепя, а не да ги разколебава.
Както и при всичко друго в България обаче и тази сфера страда от много нерешени проблеми. Затова промените в Семейния кодекс са очаквани. Стига да са за добро. Има нещо, което смущава обаче в обявените от правосъдния министър промени. Казва се например, че се задължават осиновителите на възможно най-ранен етап да обяснят на децата, че са осиновени. Те ще могат да разчитат на социална подкрепа. Ще работи и съвет за разкриване тайната на произход към правосъдното ведомство. И тук човек се пита - от какъв зор това трябва да става по-рано? Кой ще спечели от подобно съобщаване, което при всички случаи ще разбие крехката детска психика? От друга страна, възможността за обжалване ще доведе по стар български обичай до ненужни бюрократични протакания и раздори между биологични и небиологични родители.
Иначе е добре, ако всички промени винаги и при всеки случай се правят с мисълта, че осиновяването е трайна връзка с детето. Това не е дете назаем.