Зрителите са тези, на които дължим всичко

31 представления в 29 български града са включени в програмата на есенното турне на "Три Беарс Ентъртеймънт" - продуцентската компания на Юлиан Вергов, Владо Карамазов и Захари Бахаров. Внушителният по мащабите си театрален тур започва на 2 септември от Пловдив и ще продължи до 14 октомври. В някои от градовете, включени в програмата, актьорите ще играят за първи път своите самостоятелни продукции.
С есенното турне триото подема инициатива за изключване на мобилните телефони по време на театралните представления. За целта всеки зрител ще получи флаер с призив "Гледай театралното представление, а не телефона си, защото светлината на дисплея пречи на актьорите и на зрителите". А след всяко от представленията в есенното турне актьорите ще се срещат с публиката и ще раздават автографи на специална лимитирана серия фен картички.
Най-касовата комедия на продуцентската компания - пиесата "Спанак с картофи" на Золтан Егреши, ще зарадва, както ДУМА писа, театралните почитатели в Пловдив, Гоце Делчев, Дупница, Благоевград, Варна, Шумен, Русе, Плевен, Ботевград, Бургас, Ямбол, Нова Загора, Враца, Козлодуй, Монтана, Силистра, Габрово, Свищов, Горна Оряховица, Пирдоп, Казанлък, Ихтиман. Представлението "влиза" в съдийската стая преди и след футболния мач и по време на почивката между двете полувремена, за да "изкара" на бял свят неподозирани до този момент емоции и чувства.
За трима дългогодишни приятели разказва постановката "Арт" на Ясмина Реза. Марк, Серж и Иван стигат до дълбоки откровения и прозрения, провокирани от модерното изкуство и от темпераментните си характери. "Арт" ще видят зрителите в Сандански, Петрич, Стара Загора, Казанлък, Пловдив, Велико Търново, Разград, Панагюрище и Севлиево.

- Господин Вергов, стана ясно, че "трите мечки" сте много доволни от първата част на националното ви турне, в която изнесохте представления в 15 града. Публиката по-ентусиазирана ли е от тази в София?
- На някои места публиката е по-екзалтирана, бих казал, особено когато се случваше нещо извънредно. Например в Плевен, когато имаше повече от 1000 човека на открито, микрофоните отказаха в един момент, а за капак засвири и музика от близкия ресторант. Битката бе неравна, но ние изтръгнахме победата и може би затова публиката изригна на финала.
- Има ли някакви ярки моменти, места, хора, които ви докоснаха по-силно или ви изненадаха по време на обиколката? Идват ли зрители да си говорят с вас след спектаклите, какво ви споделят?
- Точно такъв пример описах по-горе. Впечатлиха ме много и група момчета, които бяха дошли от София специално да гледат нашия спектакъл. Когато в България някой пропътува повече от 350 км, само за да види театрално представление, това е любов.
- Играли сте в градове с традиции в театралното изкуство, с големи салони, както и в по-малки, където да се гледа театър е истински празник. Смятате ли, че ако хората в малките селища имат възможност по-често да гледат театър и кино, това ще намали тъгата им заради немотията?
- Надявам се да успяваме по време на нашите спектакли изцяло да пренасяме хората в един съвсем друг свят. Поне за известно време да се откъснат от действителността и да наблюдават как например повече от 15-годишни приятели могат почти да се избият заради една картина, или как човек, без да се усети, сам може да смеси сън и реалност и да съсипе целия си, иначе прекрасен, живот и т.н.
- Щом имате куража след няколко дни да тръгнете на нова обиколка, очевидно успявате добре да се справяте с финансите. Много хора на изкуството се оплакват, че имат интересни идеи, но нямат пари, за да ги осъществят...
- По време и след лятното ни турне в социалните мрежи и в нашата интернет страница получихме изключително много покани и дори молби да посетим населени места, които не успяхме да включим, а и от някои, в които вече гостувахме. Не бих могъл да си представя някой, който би могъл да откаже или поне да не направи всичко възможно. Нали зрителите са тези, на които дължим всичко.
- Всъщност по-лесно ли е да се менажира една малка трупа от трима, както е във вашия случай, при доста неблагоприятните условия за култура в днешно време?
- Справяме се някак си, но последната дума, която би била валидна за нашата ситуация, е "лесно".
- А за театралната реформа говори ли ви се - те не бяха една и две, имаше ли все пак нещо добро, нещо полезно в промените, които бяха въведени през годините?
- Това е безкрайна тема, в която не бих се впуснал в момента.
- Някои хора, като чуят думите спонсор или меценат, смятат, че има нещо неприлично или недостойно - един вид по този начин заможните си купуват хора на изкуството. Вие как мислите?
- Въпросът по-скоро е дали, ако имаш потребност да сътвориш нещо, трябва да чакаш някой да ти осигури средства.
- А тази работа за спонсорството със закон може ли да се уреди? И изобщо у нас има ли достатъчно богати хора с вкус към културата и изкуството, които са готови да помагат на артисти?
- Със сигурност в България има възможност да намериш равностойни партньори, с които да вървиш в желаната от теб посока. А ако има и законова уредба, би било фантастично.
- Между вас тримата има ли един, чиято дума тежи повече или който просто обича да се налага? Или пък сте открили някаква чудодейна формула за консенсус при взимането на важни решения?
- При два на един гласа, решението е в полза на мнозинството.
- Как избирате например репертоара? Сюжетът, авторът, жанрът - кое е водещо?
- Избрали сме си да вървим в една определена посока, която едва ли би било интересно да бъде описана с думи. Просто изгледайте спектаклите ни и ще разберете.
- И тримата играете в кино- и телевизионни филми. Какво според вас е характерно за съвременното българско кино в сравнение с "класиката" от близкото минало?
- И сред съвременното българско кино има попадения. Надявам се с годините да бъдат все повече и да влязат в категория "класика".
- И тримата работите страшно много и добре ви се получава - разбрахте ли каква е рецептата за успех?
- Обичай публиката!