29 Март 2024петък09:18 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Марина Верналис:

Прекрасното не може да е напразно

Хората разкриват душите си, споделят, че чутото ги е разтърсило, сподели руската авторка, посветила се на възраждането на Поетичните салони

/ брой: 200

автор:Альона Нейкова

visibility 1649

Марина Шкробова, чийто сценичен псевдоним е Верналис (от лат. - Пролетна, но също така е и съкращение от първите букви на Вера, Надежда, Любов и София), е известна в руските творчески кръгове като поетеса, която е сред малцината, посветили се на възраждането на светските Поетични салони, популярни през ХIХ век. На такива вечери, изпълнени с лирика, чувственост и хармония, Марина Верналис рецитира не само свои стихотворения, но и произведения на известни и любими на самата нея поети. Близо 20 години преподава история на ученици от IV клас и нагоре. Кандидат е на педагогическите науки. Завършва и Дипломатическата академия на МВнР в РФ. Но смята поезията и запазването на традициите на руското поетично слово за мисия на живота си. Марина Верналис гостува в Руския културно-информационен център в София и подари на публиката незабравима вечер със своя Поетичен салон.


- Отдавна ли се роди идеята за провеждането на Поетични салони в Русия и в чужбина, Марина Албертовна?
- Страх ме е да призная, че го правя вече над 30 години. Идеята се роди, когато започнах да преподавам в общообразователно училище. Трябваше да намеря общ език с децата, исках да общуваме. И започнах да им чета стихотворения, съобразявайки се с тяхната възраст. Учениците ми от четвърти клас присъстваха на Поетични салони, запознавах ги с творчеството на Анна Ахматова и Марина Цветаева... Тогава още се притеснявах, не рецитирах много собствена поезия. Залагах на класически произведения, на Златен век, на Сребърен век. Някои творби децата ги разбираха, други - немного, но душата им се е развивала, растяла е заедно с мислите - за живота, за любовта, за самите тях... И вече в шести клас заедно рецитирахме стихотворения на сцената. И така през целия си живот нося тази любов към поезията. Вече 6 години моят Поетичен салон е с международен статус - чета лирични произведения не само в Русия, но и в чужбина. Освен че имам педагогическо образование, съм и дипломат. Именно заради това съм на път, обичам да ходя при сънародниците ми, които са извън Русия сега, но с такава огромна жажда чакат руското поетично слово, че се опивам от общуването с тях и се радвам на желанието им да се потопят в морето на лириката. Тя се усеща и се чувства по особен начин зад граница. Затова хората идват на Поетичните салони със семействата си, с приятелите си... Публиката е на различна възраст и някои искрено се учудват, че съществува подобен вид изява и някой още чете стихотворения пред публика.
- Как обикновено реагират хората на това, което правите? Намирате ли отклик у залата?
- Усещам реакцията на публиката с всички фибри на душата си. Именно откликът на залата ме вика на път. Засега моите Поетични салони съществуват без каквато и да било спонсорска помощ. Всичко се крепи на добрата ми воля да нося лиричното изкуство на хората. И го правя заради очите на зрителите - по-прекрасна гледка трудно може да се намери. Обичам да виждам лица, изпълнени с щастие, със сълзи, с цялата палитра на чувствата. Чувам и думи на благодарност, хората разкриват душите си, споделят, че поезията ги е разтърсила. Вероятно най-възрастната зрителка, присъстваща на тазгодишната ми изява в София, ми рече: "Пробудихте у мен младостта." След Поетичните вечери някои казват, че ще се отнасят по друг начин към стихотворенията. Други изявяват желание отново да прочетат някое произведение, защото преди не са усетили някои впечатлили ги благодарение на мен нюанси. Изведнъж пред тях се е открил неподозиран спектър от чувства и емоции, който сега искат сами да открият. Знаете ли, отклик има дори у тези, които не знаят езика. В Германия, когато четях Ахматова в оригинал и на немски, тийнейджъри ме помолиха на бис да изрецитирам някои стихотворения, но държаха да са на руски. Те искаха да чуят музиката на поезията. В Генуа и Неапол, където също имах изяви, някои хора разбираха руски на 30% или изобщо не го знаеха. Но разбраха за моя Поетичен салон от приятели, съседи и дойдоха заедно със семействата си да чуят руска реч просто защото много им харесва как звучи нашата лирика. А накрая, чрез преводач, споделиха с мен, че всичко са разбрали, понеже са усетили как им говоря със сърцето си. Убедена съм, че има таен смисъл, който се улавя не с разума, а със сърцето. В испанския Университет Аликанте четох стихотворения на Александър Блок и Марина Цветаева, озвучени с композицията "Кармен". Много дръзко ги съединих, но се оказа, както в края на вечерта ми разкриха от публиката, че именно тази симбиоза е изключително въздействаща. Всички усещат напрежението на чувствата и интонацията, които не само са разбираеми, но и остават в сърцето. Чрез стихотворенията искам да предам на другите някои ценни неща, красотата на руското слово, значимостта на поезията, нейната роля в живота ни...
- Важно ли е какви хора идват на вашите Поетични салони или забелязвате само очите, които ви гледат от залата?
- Винаги е важен човекът! Всеки човек! Защото представлява различен свят. Не просто съм на сцената, а между нас върви диалог и обмяна на ценности, имаме си доверие. Защото поезията може да звучи само в атмосферата на доверие. Много съм благодарна, че публиката идва на моите Поетични салони с определен кредит на доверие. Ценя всеки, който е в залата. Искам да се запознаем. Вглеждам се в лицата на зрителите, опитвайки се да разбера какво се крие зад видимото. Много са ми скъпи хората, защото зная: щом са в залата, значи нещо ще се промени в живота им, при това - към по-добро. Защото прекрасното не може да е напразно.
- Как реагирате, когато чуете някой да казва, че днес поезията не е модерна, а хората искат само зрелища?
- Плача! Боледувам! Много го преживявам! Свивам се отвътре, когато чувам нещо подобно. Но разбирам, че не мога да се хвърля като на амбразурата, да започна да изригвам проклятия, укорително да осъждам, за да се опитам да докажа, че това не е вярно. Мога само да стопля сърцата с поезия. По този начин се опитвам да убедя, че не са прави онези, които искат само зрелища и пренебрегват духовното. Именно така правя. Не осъждам. Не критикувам. Не се противопоставям. А само фино и ненатрапчиво каня поне веднъж да дойдат и да усетят какво се случва на Поетичния салон. И говоря. Със стихотворения. Най-важното е за мен да го правя така, че да ме чуят и да ми вярват.
 - Кое е най-необичайното място, където сте рецитирали стихотворения?
- Най-необичайното ли? Хм... Да, има такова място. В Авиационния колеж! Три години, забележете, цели три години рецитирах стихотворения на поетите от Сребърния век пред момчетата на Авиационния колеж. Срещите ми с тези деца бяха в библиотеката, но първоначално влизах при тях като в клетка с хищници. Не само че бяха изключително далеч от поезията, но и нямаха никаква мотивация да се запознаят с някои гениални произведения. Момчетата просто не разбираха защо трябва да идват на срещите с мен, които в програмата им бяха отбелязани като задължителни факултативни занимания по руска литература. Много добре помня първата ни среща, когато трябваше да им рецитирам стихотворения на Есенин. Бях си нахвърлила сценарий, набелязах някои акценти, но разбрах, че ако спра да гледам момчетата в очите и дори с крайчеца на окото надзърна в записките си, ще загубя безвъзвратно аудиторията си. И тогава, без да изпускам децата от поглед, започнах да говоря наизуст всичко онова, което помня за Есенин. Разказвах им защо ме докоснаха стихотворенията му, как реших да им ги изрецитирам, каква е идеята на Поетичните салони, които правя... И трябва да ви призная: след 20 минути усетих как те започват да изпитват уважение към мен само затова, че всичко казвах, без да поглеждам към моите "пищови". Също така разбрах за себе си, че когато чета стихотворението наизуст, все едно го присвоявам, казвам го така, като че ли съм го написала самата аз. И именно това явно покори момчетата. Три години не само им рецитирах поезия, но и бяхме приятели. Много се гордея с това. С такъв опит не бих могла да се сдобия, ако бях завършила театрален вуз.
- Как успявате да запомните наизуст толкова много текст? Сигурно е по-лесно със собствените ви стихотворения?
- Напротив, най-трудно е с моите текстове. Тях наистина се налага да ги уча наизуст, като в училище. А стихотворенията на любимите поети от Сребърния век запомням много бързо и лесно. Запомням ги не като думи и срички, а като образи. Те се отпечатват в сърцето и остават там завинаги.
- Лично имах удоволствието да се убедя, че оказвате невероятно въздействие на публиката в залата. Това явно е дарба...
- Няма как да не се сетя за Марина Цветаева, която казва, че гениалността е равна на талант плюс къртовски труд. Боже опази да се наричам гениална! Но вярвам, че имам дарба, дадена ми от Господ. Способността да говоря с хората благодарение на поезията ме прави много признателна. Но наистина става дума за къртовски труд, който на сцената изглежда ефирно и прекрасно.
- Когато сте на сцената, това образ ли е, определена роля, може би различна всеки път, или сте вие самата?
- Не е роля! Това съм аз! Еднозначно! Никога не съм влизала в роля. Това е моята душа, истинското аз.
- Какво ви вдъхновява и ви кара не само да пишете, но и да представяте поезия пред публика?
- Животът! Във всичките му проявления и събития, хора, срещи, пътища... И, разбира се, любовта!

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 476

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 490

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 450

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 531

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 452

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 450

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 405

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 515

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 523

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ