Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Залп от метафори по неметафоричното нахлуване

Иво Атанасов

3. Септември 2016 , брой: 202   1487   0



"Пълним се като басейн с мигранти и потокът вече няма накъде да се оттича", бие тревога един доста приличен сайт. "Ние сме вафла, която Ердоган приближава към устата си и може по всяко време да схруска", уточнява политологът Калоян Методиев. "Ние сме един Търбух, който ще поглъща кърджалии дотогава, докато се пръсне", поправя го Кеворк Кеворкян. А журналистът Иво Христов обяснява защо е така, и то не само у нас, но и в Европа: "Либералите правят с екстремизма това, което правят играчите на кърлинг с булата. Лъскат леда пред нея. Докато не стигне центъра на властта."
Малка България трудно може да бъде фактор в международните отношения. По много причини. И преди сме се снишавали, и сега се ослушваме какво ще кажат "големите началници". Между които можем да бъдем най-много посредници, стига да не си повярваме, че вече сме стигнали Кисинджър с незаменимите му совалки, с което да предизвикаме иронични усмивки. И да си изпросим сравнения с пощенски гълъб, който носи нещо в човката, но не и в главата си.
Тези откровения не са израз на национален нихилизъм. Колкото и да сме силни в метафорите, потенциалът ни да се борим с неметафоричния мигрантски поток е скромен. Сами не сме в състояние да опазим дори собствения си басейн. Или поне да направим така, че да се пълни само от една, а не от три тръби, както е в онези досадни задачи по математика. И които все пак са решими, и то със собствени усилия, за разлика от мигрантското нахлуване, което вече официално се разглежда като най-голямата опасност пред нас.
Но какво да очакваме от родните публицисти и политици, след като дори стойността на паметното "Ще се справим!", произнесено преди година от Ангела Меркел, се оказа метафорична? Германия няма да се справи и това го твърди сега не кой да е, а главният редактор на "Дойче веле" Александър Кудашев. Думите на канцлера били не реален ангажимент, а просто фраза, вдъхваща оптимизъм. А Германия няма да се справи, защото не знае какво всъщност иска: просто да се грижи за прииждащите хора или да ги интегрира.
Подобни автори или най-сетне са излезли от будната кома, или откровено ни будалкат. Та тъкмо в страната на Меркел вече трето поколение мигранти все още не са се интегрирали. Самите немци дори ги наричат "гастарбайтери", т.е. гостуващи работници, които ще се върнат в своята родина, след като работата им приключи. Само че те, поне в по-голямата си част, не се връщат, а остават, но не за да се интегрират, а за да образуват свои анклави. И не само в териториален, но и в културен, верски и кажи-речи всякакъв друг смисъл. Самият Кудашев прекрасно знае това, след като твърди, че дори четвърт век след Обединението много германци смятат, че все още не са едно цяло. Не е нужно в такъв случай да гадаем каква е степента на приобщаване на дошлите отвън, тя се вижда. Само че някои я забелязват едва днес, а не във времето, когато наблюдаваното сега напрежение беше предотвратимо.
Немците не проумяват, констатира шефът от "Дойче веле", че като цяло мигрантите са по-консервативни и по-религиозни от тях. Дори не си представят колко усилия са нужни, за да приобщят хора, идващи от друга култура. Вместо да свикват да живеят с Другото, Чуждото, Различното, те си втълпяват, че бежанците ще решат демографския им проблем, уверява анализаторът. Тук може да се спори, но не по фактите, а по това кой е втълпявал подобни внушения. И упреците няма как да бъдат насочени към гражданите, а към онези, които моделират общественото мнение. А това са политиците и медиите. Сега е късно да се признава, че много мигранти от Африка и Близкия изток не са в състояние да се напаснат към изискванията и темпото на високоразвитата индустриална Германия. Те вече са във Федералната република и тя трябва да се грижи за тях, за което е предвидила близо 100 милиарда евро. Простата сметка показва, че ако насочи тази огромна сума за стимулиране на раждаемостта и образованието, може да реши и демографската криза, и проблема с висококвалифицираната работна ръка, и то без да отваря чак толкова вратите си за мигранти.
Меркеловото "Ще се справим!" не устоя и година. Дори "Дойче веле" вече признава това. Което е и тъжно, и опасно. Защото ако Германия не може, какво остава за нас! И защото Берлин е "другият Брюксел". От него очакваме да върви пред, а не след събитията, да предотвратява кризите, а когато не успее и те все пак настъпят, да предприема ефективни, а не ялови мерки за решаването им. В противен случай ни обрича да борим с метафори една реалност, която е в състояние да ни залее с мигранти или като отвори кранчето на бежанците, или като склоним да й дадем безвизов статут. И в двата случая битката е предрешена, а трета опция вече няма.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

 

 

Колумнисти

  • Светът е малък
    20. Октомври 2017 206
    422
    0

        В света на енергично живите и все още познавачи на неподправената еротика има едно число - 69. За интимните традиционалисти то не говори нищо, освен вероятно блян за подобно залпово увеличение на заплатата или пенсията. Но не било това, оказва се за разочарование. Ами поза по време на любовната игра за взаимно удоволствие. Тоест - аз на тебе, ти на мене." Аха, това ли...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"