В Северозападна България хората много трудно си плащат задълженията

Райна Миткова е управител на двете дъщерни компании на немската EOS Group в България - ЕОС Матрикс и ЕОС Сървисис. Председател е на Асоциацията на колекторските агенции в България от основаването през 2011 г., а през 2015 г. е избрана за член на борда на Европейската федерация на националните колекторски асоциации. Завършила е Международен туризъм в УНСС и Executive MBA в Cotrugli Business School, Загреб. В асоциацията членуват 16 компании, които държат над 75 на сто дял на пазара. Общо у нас има около 100 фирми, които развиват таки дейност.


- Госпожо Миткова, от представените данни на Асоциацията на колекторските фирми в България стана ясно, че средният дълг на физическите лица е нараснал с 40 на сто. От какво се формира увеличението?
- Ръстът не е притеснителен. Това не означава, че българите обедняват, той по-скоро е свързан с промяната в структурата на задълженията. През последните няколко години задълженията на домакинствата се определяха най-вече от ютилити сметки, т.е. ток, вода, парно, мобилни телефони,  нужни за живота ни услуги. В последната година и половина обаче наблюдаваме раздвижване в кредитирането, подобрява се икономиката, спада безработицата и очевидно хората се чувстват вече доста по-спокойни по отношение на бъдещето си. Съответно започнаха да теглят потребителски кредити в големи размери. Факт е обаче, че част от потребителите не могат да ги изплащат, така че вече към ютилити сметките се прибавиха и задълженията към банките и финансовите институции. Заради това е увеличението.
- Това означава ли, че българите живеят все повече на кредит?
- Бих казала, че отново започваме да взимаме кредити. Защото в годините на бума на кредитирането беше лесно и необмислено. Сега, в годините на кризата, стана обратното поради насадения страх. Това беше взаимно - банките бяха предпазливи в отпускането на пари, а потребителите пък не искаха до взимат кредити. Но сега раздвижването е в двете посоки.
- Къде у нас хората задлъжняват най-много?
- В Северозападна България, по-точно във Видин, Лом, Монтана, хората много трудно си плащат задълженията. Но там и финансовите институции бяха изключително предпазливи и с високи критерии за отпускане на кредити. Най-големите длъжници са концентрирани в големите градове - София, Варна, Стара Загора, Бургас и Пловдив.
- Разкажете как събирате борчовете от длъжниците? Често хората асоциират работата ви с тормоз, оплакват се от постоянни телефонни обаждания.
- За нас най-важен е контактът със съответните длъжници. Нашата първа задача е да намерим връзка с него по телефона или чрез изпращане на писмо. Следват преговорите, т.е. как са възникнали проблемите, какви са начините за разрешаването им. За нас преговорите са мек начин на събиране на дълговете. Има, разбира се, начин на комуникация с уважение, за да се запази достойнството на отсрещната страна. Няма значение, че човек е длъжник, това на всеки може да се случи. В асоциацията имаме вътрешни правила. Например не повече от две позвънявания по телефона на седмица. По-нататък, в съдебната фаза се прилагат по-сериозните методи и събирането е принудително. В извънсъдебната фаза събирането на дългове е доброволно.
- В сайта ви пише, че посещение в дома или работното място е втората фаза по събирането на дълговете?
- Посещения в дома или офиса ползваме много рядко. Има все по-малко специализирани компании, които правят такива посещения. Кредиторите ги ползват за по-трудните случаи или когато не може да се установи контакт, за да се разбере дали човекът живее още на адреса, на който са изпратени писмата. Този вид компании ги ползваме за пощальони. Когато се купи портфейлът от задължения има една стъпка, с която ние трябва да уведомим съответния длъжник, че вече има нов кредитор. Но много често адресите, които са декларирани, са неверни. За по-големите задължения също изпращаме хора да идентифицират адреса. Все по-рядко се ползва тази стъпка, защото българите не са склонни, като се позвъни на вратата, да преговарят.
- Колко време трае т.нар. от вас меко събиране?
- Каква мярка ще се използва, зависи от кредитора. Обикновено те ни възлагат портфейлите със задължения за период от един до три месеца. Ако за този период ние не сме успели да съберем дълга, тогава се решава дали да пристъпим към съдебното събиране. Интересното тук е, че много клиенти при първите разговори отказват директно да платят и казват да заведем съдебно дело. После обаче, когато се пристъпи към съдебни действия, те съжаляват и настояват да започваме преговори. Често хората не осъзнават какви са последиците за тях.
- С колко се оскъпява един дълг, събиран от колекторска агенция?
- В извънсъдебното събиране длъжникът не се натоварва финансово с абсолютно нищо. Нашият труд се заплаща от кредитора и клиентите не дължат на колекторските фирми дори стотинка повече. Например, ако клиент дължи сто лева, той плаща сто лева.
- Какво правите в случаите, когато давността на борча е изтекла по закон?
- Трябва да направя едно уточнение. Това, че давността е изтекла, не означава, че няма дълг. Липсва един инструмент. Законодателят казва, че не може да се търси това вземане по съдебен път. Тогава ние опитваме по доброволен. Свързваме се с клиента и го подканваме да плати.
- Съобщавате ли на клиентите, че давността на дълга им е изтекла?
- Ако ние сме изкупили дълга и сме вече новият кредитор, съобщаваме всичко необходимо на клиента - откога е борчът, на каква стойност е, как се е формирал. Често клиентите ни са наясно, ако вземането им е с изтекла давност. Така, че ние в тези случаи разчитаме на добрата воля на клиентите.
- Много често има оплаквания и жалби от потребители за използването на лични данни. Например към договора има декларация, че човекът не желае личните му данни да попадат в трети лица и въпреки всичко, кредиторите ги предоставят на вас. Защо се получава това?
- Ние, в асоциацията, не сме се сблъсквали с такива случаи, защото банките и финансовите институции са изключително внимателни в прегледа на документите и това дали имат право да ни предоставят информация за личните данни. Допускам, че има компании, които проявяват такава небрежност. Ние имаме утвърдена процедура какво проверяваме, преди да встъпим като нов кредитор. Също имаме юрист и когато дълговете не са изрядни, отказваме да ги изкупуваме. Основно отказваме на телекоми и компании за бързи кредити, при които има пропуски и нередности. Има обаче колеги извън асоциацията и допускам, че те изкупуват такива вземания и заради тях постъпват такива сигнали.
- Колко процента от дълга заплащате на компаниите при изкупуването?
- Много е различно. Зависи от това колко е стар, какъв вид е, дали е в давност, има ли всички необходими документи и т.н. Понякога документите не са пълни, или например липсва подпис - дали кредитор или длъжник не се е разписал, няма копия от лични документи и др. Тогава този вид дългове се смятат за ниско събираеми и биват оценявани по различен начин. Затова в проценти е трудно да се каже, но варира от 0,5 до 30 на сто. При банките и финансовите институции пък процентите варират от 2 до 25 от дължимата сума. Колкото по-младо е едно вземане, толкова му е по-висока цената, защото има по-голям потенциал за събиране.