СБЖ настоява за национален колективен трудов договор

СБЖ избра Международния ден на журналистическата солидарност, за да представи законовите изменения, които е внесъл в парламентарната медийна комисия. Председателят на СБЖ Снежана Тодорова подчерта, че организацията за пореден път повдига въпроса за национален колективен браншови договор за журналистите. Подобен обаче има само в обществените медии, липсата на колективен трудов договор е и една от причините за слабата синдикална защита в гилдията.
СБЖ предлага въвеждането на национален трудов договор да бъде заложено в Кодекса на труда. Договорът трябва да задължава работодатели и журналисти да спазват Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 г. СБЖ настоява журналистиката да бъде призната като втора категория труд поради статистически доказаната вредност, водеща до ранни заболявания и висока смъртност.
Наблюдава се концентрация на медиите чрез фиктивното им овладяване от частни лица и чрез скритото им държавно финансиране, констатират от СБЖ. Притиснати от материални нужди, повечето предпочитат да запазят работата си, но това означава скрита подмяна на професията, защото журналисти се превръщат в пиари, пропагандисти или рекламисти, съжали Тодорова. През април Комитетът на министрите на държавите от Съвета на Европа е приел "Препоръка за защита на журналистиката и гарантиране на безопасността на журналистите и другите медийни участници". Текстът е преведен от СБЖ, а Светослав Терзиев от УС на Съюза попита дали някой в МВнР не се е притеснил от препоръките.
Терзиев подчерта, че трудът на журналистите е обезценен, а към тях се отнасят с пренебрежение, стигащо до високомерие. Не е достатъчно да ти подарят слон, трябва и да го нахраниш - с тези думи той коментира отношението на някои работодатели към журналистите. По думите му собствениците на медии често са "поставени" от властимащите, протича и скрито одържавяване на медиите. Почти на 90% журналистиката в България се е превърнала в държавен пиар, възмути се той. Терзиев подчерта, че СБЖ настоява само за промени в някои съществуващи уредби. "Нов медиен закон ще означава държавно регулиране на всички медии. Не искаме и закон за журналистическия труд - това означава държавата да "лицензира" кой може да е журналист", подчерта той.
Съюзът иска регламентиране на финансирането на медии и осветляване на собствеността им. Това трябва да бъде разписано в Закона за защита на конкуренцията - в сегашния си вид той не улавя концентрацията на медии в България, смята Тодорова. Процент от националния бюджет трябва да отива за всякакъв тип медии. Сумата да се разпределя и контролира от Обществен съвет, изграден от представители на държавни, професионални и неправителствени организации, в който изпълнителната власт да няма доминираща роля. Предлага се въвеждането на гражданска квота към СЕМ, който да бъде разширен с още 4 членове. СБЖ предлага да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти.