Нeзабравената Победа

Не е вярно, че комунистите са узурпирали властта на 9 септември 1944 г., вижте тези вестници, започва разказа си 81-годишният инж. Светослав Пеев. Бил е на 9 и половина и много добре си спомня как, защо и кога братушките са дошли в България. Къта и до днес първите броеве на в. "Отечествен фронт" и с треперещи ръце ги разгръща пред нас. И гласът му трепери, когато чете състава на новото българско правителство и хронологията на дните около Девети. Важно е да се знае всичко това, отбелязва той. С не по-малко вълнение отваря картата на България, за да покаже откъде са минали съветските воини, без да дадат нито един изстрел, посрещнати с радост от местното население. Още повече се вълнува, когато чете препоръките на Сталин съветските войскови части да носят имената на Русе, Шумен, Варна и Бургас. Москва поздравява храбрите войски от Трети украински фронт и моряците от Черноморския флот с 20 артилерийски залпа от 224 оръдия, цитира с патос Пеев.


Заради жестоките бомбардировки на англо-американците през есента на 1943 г. ни евакуираха в Исперих, разказва Светослав Пеев. Иначе сме кореняци русчуклии. Баща ми работеше в Народния театър "Сава Огнянов" в Русе, беше електротехник. Американците стовариха маса бомби и в Русе покрай атаките по румънците отсреща заради резервоарите с гориво, спомня си инж. Пеев. Така семейството му се озовало в Исперих, където театърът бил разположен в читалището. Там малкият Светослав учил до лятото на 1944 г. Там посрещнал и братушките, както ги нарича и до днес.
Събитията бяха много интересни, вълнува се той. И ни подава снимките, които е направил преди 72 години. След смъртта на дядо през 1942 г. баба получи пари от застраховката му "Живот" и ни направи подаръци. Получих фотоапарат, който стана част от мен. И до днес се вълнувам от фотографията и снимам. С "Агфа"-та - от онези, кутийките, с 12 пози, 6 на 9 дето са, снимах всичко.
Такива "коли" не бях виждал дотогава, разказва Светослав Пеев за машините, с които пристигнали съветските войници. Снимах как пристига с амфибиите разузнавателният дозор, който беше натоварен със задача да разузнае, но и да организира щаба на армията. А със съветския капитан, който ръководеше братушките, се снимах, но не си спомням името му. Ние, децата, бяхме все по улиците и всичко виждахме, наблюдавахме войниците какво правят. Никой не ни закачаше, качиха ни на "колите", усмихваха се, раздаваха храна, спомня си Пеев.
Нямаше изстрели, всичко стана бързо, но кротко, продължи разказа си той. "Нашата" част, исперихската, влязла през Русе и тръгнала към морето, за да се съедини с моряците от Бургас и Варна. Така само за един ден, 8 септември, цяла Североизточна България се оказа съветска, а Исперих е в центъра. Затова явно са избрали там да бъде и щабът им. Той дойде към надвечер на 8 септември. Харесаха си двуетажна къща точно срещу тази, в която бяха заселили нашето семейство - на завоя на излизане от Исперих, в посока с. Китанчево. Имаше и други пристройки, затова помолиха хората да им освободят място. Ние, децата, наблюдавахме, спомня си Светослав Пеев. Към 9 ч. вечерта братушките поканиха хората да си влязат отново в къщата, на първия етаж, защото явно са им съобщили, че в София правителството е подписало капитулация и е обявило война на Германия. Може и това да е станало малко преди фактическия час на това събитие, но така си спомням, обяснява Пеев.
А хората бяха навън, по улиците, то беше радост, голяма радост. Ама те излязоха още на 7 септември, продължава той. Събра се партийната група, отидоха на наблюдателницата, при околийския управител, арестуваха го, взеха оръжието на войниците. На 7 септември вечерта, явно полицаите са въртели телефон до Русе, дойде жандармерия. Хвана водача, биха го, вързаха го с главата надолу. Изчезнаха обаче след няколко часа, явно са разбрали накъде отиват нещата. На 9 септември с "кукурузника", както наричаха двуплощния самолет, на поляните край Исперих кацна армейски генерал Толбухин, разказва Пеев.
Братушките се държаха чудно с нас, какво да кажа, наши хора, едно сме, категоричен е и с днешна дата Светослав Пеев. Дойдоха в Исперих, радвахме се, след няколко дни си отидоха, оставиха само някаква част, продължиха по пътя си. Не знаехме имената им, животът не ни срещна повече, но всичко остана запечатано в спомените и сърцата ни, допълва Пеев.


Не искам дори да ми задавате въпроси за онези, които твърдят, че Съветската армия ни била окупирала, разпалено ръкомаха 81-годишният мъж. Те бързо забравиха Победата и историята ще ги забрави. С тази уговорка започваме и завършваме разговора със Светослав Пеев. Беснея всеки ден, като ги слушам по телевизиите. Не трябва да мълчим, а да им опонираме, да ги оборваме. И БСП, и ДУМА трябва да дават отпор на нагласените лица, които през ден ни облъчват от екрана и само плюят. Болно ми е и за това, което вече разрушиха, а сме го градили с години. Завърших в Съветския съюз металургия, леяр съм. И в Русе, и в "Леярска техника" в Плевен, където бях директор, и в София съм бил - по министерства и комитети. Работихме по метода на акад. Ангел Балевски за леене с противоналягане - новост в света... А днес не остана металургия, нищо не остана, клати глава инж. Пеев.
Сега избори идат пак и няма начин да не бъдат в два тура, както ми се види, допълва събеседникът ми. Тоз, генералът Радев, ми харесва, лаконичен е Светослав Пеев. Ако го изберат, ще свърши хубава работа. Но зависи кого ще посочи БСП за вицепрезидент. И ми се иска по-категорични да са нашите в кампанията и да ги виждаме по медиите. А то, пълнят ни главите с какво ли не от властта. Затова им е трудно на хората днес. Виждам и по децата ми - имам син и дъщеря и четирима внуци, гордее се Пеев. Но живея сам, оправям се. Децата са учители по география тук, в София, хич не е лесна и тяхната. То днес на кого ли е лесно, имаме си грижи, клати глава Светослав Пеев. Но всички вървим по пътя си, допълва той. И се замисля, като поглежда към старите вестници и снимки. Защото Победата на Девети е незабравена...


Част от артистите на Народния театър "Сава Огнянов" в Русе заедно със съветския капитан на разузнавателната част, пристигнала на 8 септември около 14 ч. в Исперих. Момчето с очилата на първия ред е Светослав Пеев, а мъжът вляво от него, зад гърба му - неговият баща. Капитанът беше чуден човек, артист по професия, спомня си Пеев


Непоказвани досега снимки на съветските войници от влизането им в Исперих на 8 септември 1944 г.

На 9 септември 1944 г. излиза и бр. 1 на в. "Свобода"